Това е първата снимка на хоризонта на събитията на черна дупка
Чакането най-сетне завърши. Това е първата фотография на хоризонта на събитията на същинска черна дупка.
Две бяха черните дупки, които приковаха вниманието на плана Event Horizon Telescope – Стрелец A* (свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път) и свръхмасивната черна дупка в центъра на друга вселена с название M87.
Стрелец А* е с маса 4 млн. пъти по-голяма от тази на Слънцето и с небосвод на събитията, чийто диаметър е 44 милиона километра (около 30 пъти колкото Слънцето), и се намира на отстояние 25 640светлинни години.
Черната дупка в галактиката M87 е по-голяма – 6 пъти масата на Слънцето. Тя е към 1500 пъти по-голяма от Стрелец А*.
Да се опиташ да заснемеш нещо сходно е все едно да искаш да направиш фотография на тенис топка на Луната през облаци прахуляк. И все пак първата фотография на черна дупка е към този момент факт. И тя е на дупката в галактика M87.
“Дори едно дете знае какво е черна дупка. Най-доброто изложение е направено точно от дете. Това е просто дупка, която не можеш да запълниш – споделя Лучано Резола от Университета Гьоте във Франкфурт. – Може би се чудите от кое място знаем, че това е черна дупка? Отговорът е елементарен – тя пасва идеално на това, което предсказахме на доктрина. “
" Това е една от най-тежките черни дупки, които смятаме, че съществуват. Това е безусловно страшилище, първенец в тежка категория на черните дупки във Вселената ", добавя проф. Хйно Фалке.
Проектът Event Horizon Telescope стартира през април 2012 г., а данните от него са събирани от осем телескопа, ситуирани на разнообразни точки по земната повърхнина, в това число на Южния полюс.
Екипът е уверен, че доста скоро ще може да ни показа изображение и на черната дупка Стрелец A*.
Черната дупка е област в пространство-времето, която има толкоз мощни гравитационни резултати, че нищо – даже светлината – не може да й се изплъзне. Това значи, че директното й снимане е невероятно, защото забележимата светлина отсъства напълно. Освен това черните дупки гълтам всички останали форми на електромагнитна радиация. Т.е. не можем да ги следим и благодарение на радио талази, рентгенови лъчения, гама лъчи и други сходни видове телескопи.
Това, което можем да създадем, е да следим хоризонта на събитията на черната дупка – точката, от която връщане обратно няма. Отвъд нея нищо не може да се измъкне от гравитационните сили на този галактически обект. С други думи – една евентуална фотография би представлявала „ контур “ на черна дупка.
Подробности са оповестени в Astrophysical Journal Letters.
