ДА! Le Train Bleu е 124-г. история, мишленова кулинария и арт галерия
Чакалнята на гарата и ресторант на нея не звучат като място на лукса, само че една парижка гара, освен това източна, опровергава възприемането на тези неща като долнопробни. Le Train Bleu е на метри от влаковете, да вземем за пример експреса, който за нещо като 3 часа изминава пътя до Марсилия на Ривиерата - двоен на дистанцията София-Бургас. Ресторантът е перлата на Лионската гара.
Отворил е за международното ревю и съпътстващата го Олимпиада през 1900 година, също като Айфеловата кула, Гран Пале и Пти Пале, моста на Александър Трети, Гарата - в този момент Музей Орсе на Сена, първа линия на парижкото метро, Инвалидите - множеството архитектурни и инженерни знаци на Париж, който в онази ера е същинската столица на света и напредъка. Тогава там са показани за първи път също електрическите и дизеловите коли, тролейбусите, ескалаторите, батериите, говорещите филми, дори матрьошките...
Ресторантът е същинско произведение на изкуството и по-специално на обичания ни сецесион със своя интериор, а намиращите се по стените му 41 картини на известни художници от епохата, скъпоценните ретро мебели, невероятните стенописи, неповторимите осветителни тела, мебелите, които са специфични и хем припомнят седалките от първа класа на старите влакове, когато пътуването с тях е било висша форма на авторитет, хем са много комфортни, тъй като са и по-широки от актуалните стандарти - всичко е шедьовър.
За да попаднете за обяд или за вечеря, би трябвало да сте създали резервация, което ще ви отнеме и 1 евроцент от кредитната карта.
На повече от вековното гише на входа ви посреща шефката, която привиква някой от облечените също като през 1900 година " гарсони " да ви води до вашата маса. После идва келнерът, който носи менюто - небогато, както във всеки хай клас ресторант.
Обичайното за обед е 55 евро, в които влизат салата от леща, прелестно и много обилно като порция агнешко печено с гарнитура и настрана красива паница с съвършен огретен, а най-после - прелестен сладкиш с горски плодове. За сребърните принадлежности и порцелановата посуда няма смисъл да приказваме - благородството задължава, както споделят французите.
Всичко е дело на двукратно отличения със звезди от Мишлен началник в кухнята Мишел Ростанг.
По френски, дискретно е написано за клиентите, че е признато менюто да се сервира и да се хапне за 45 минути. Преди и след него гостите са приканени в приятния бар, около който по този начин или другояче минават за единственото модерно в ресторанта, само че прикрито зад стени с хубости в дъното на безпределно дългите му салони - тоалетните.
Посещението на Синия трен, както гаси преводът на названието на това паметно за цяла Франция заведение, е същинско историческо, културно, гастрономическо прекарване. А с чаша от главното тук и шампанско Колет, без то да е нещо изключително, става и сомелиерско.
Борис Ангелов
Париж
създател: СЛАВА
...
Отворил е за международното ревю и съпътстващата го Олимпиада през 1900 година, също като Айфеловата кула, Гран Пале и Пти Пале, моста на Александър Трети, Гарата - в този момент Музей Орсе на Сена, първа линия на парижкото метро, Инвалидите - множеството архитектурни и инженерни знаци на Париж, който в онази ера е същинската столица на света и напредъка. Тогава там са показани за първи път също електрическите и дизеловите коли, тролейбусите, ескалаторите, батериите, говорещите филми, дори матрьошките...
Ресторантът е същинско произведение на изкуството и по-специално на обичания ни сецесион със своя интериор, а намиращите се по стените му 41 картини на известни художници от епохата, скъпоценните ретро мебели, невероятните стенописи, неповторимите осветителни тела, мебелите, които са специфични и хем припомнят седалките от първа класа на старите влакове, когато пътуването с тях е било висша форма на авторитет, хем са много комфортни, тъй като са и по-широки от актуалните стандарти - всичко е шедьовър.
За да попаднете за обяд или за вечеря, би трябвало да сте създали резервация, което ще ви отнеме и 1 евроцент от кредитната карта.
На повече от вековното гише на входа ви посреща шефката, която привиква някой от облечените също като през 1900 година " гарсони " да ви води до вашата маса. После идва келнерът, който носи менюто - небогато, както във всеки хай клас ресторант.
Обичайното за обед е 55 евро, в които влизат салата от леща, прелестно и много обилно като порция агнешко печено с гарнитура и настрана красива паница с съвършен огретен, а най-после - прелестен сладкиш с горски плодове. За сребърните принадлежности и порцелановата посуда няма смисъл да приказваме - благородството задължава, както споделят французите.
Всичко е дело на двукратно отличения със звезди от Мишлен началник в кухнята Мишел Ростанг.
По френски, дискретно е написано за клиентите, че е признато менюто да се сервира и да се хапне за 45 минути. Преди и след него гостите са приканени в приятния бар, около който по този начин или другояче минават за единственото модерно в ресторанта, само че прикрито зад стени с хубости в дъното на безпределно дългите му салони - тоалетните.
Посещението на Синия трен, както гаси преводът на названието на това паметно за цяла Франция заведение, е същинско историческо, културно, гастрономическо прекарване. А с чаша от главното тук и шампанско Колет, без то да е нещо изключително, става и сомелиерско.
Борис Ангелов
Париж
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ