Няма ли зелените политики да ни докарат на червено
Бюджетните цели на Евросъюза за 2021 година би трябвало да бъдат утвърдени допустимо най-скоро, с цел да се смекчат последствията от пандемията от COVID-19 и поддържа възобновяване. Междувременно Европейският парламент разгласи на 2 юни, че минимализирането на икономическите вреди няма да е за сметка на Зеления пакт и цифровата промяна. Напротив - те остават топ приоритет в идващия бюджет, макар възраженията на някои страни от общността.
Зелените политики са скъпо перо и не инцидентно евродепутатите оферират във финансовата рамка за 2021-2027-а за тях да бъдат планувани най-малко 1 трилион евро. За цифровата промяна пък ще отидат към 500 милиарда евро. И всичко това в случай, че на 15 май Европарламентът одобри резолюция, в която се показва, че Европейски Съюз се нуждае от 2 трилиона евро за справяне с последствията от ковид. Затова тези цели се трансфораха в ябълката на раздора сред институциите и националните държавни управления, попречват приемането на бюджета и предвещават дълги и изтощителни пазарлъци. Изходът от задънената улица е компромис и от двете страни, само че той е все по-невъзможен, тъй като антизелените настроения, подхранвани от чешкия министър-председател Андрей Бабиш, набират скорост и нищо чудно до есента да имат много поддръжници. Бабиш акцентира, че зелената договорка е "абсолютно непотребен разкош ", защото не води до облаги, разрушава стопанските системи, не покачва енергийната сигурност на страните и като цяло е наливане на пари в бездънна яма.
При все това Европейският парламент разгласи, че набелязваните ограничения за възобновяване плануват и трансформацията на Стария континент в екологична посока. В предлагането на комисията за фонд от 750 милиарда евро за икономическо стимулиране също централно място е отредено на битката против климатичните промени. Правят се сметки 25% от средствата в новата финансова рамка да бъдат заделени за климата. Но до момента в поддръжка на зеления преход няма ново финансиране, а апелите на европейските институции за намиране на лични източници, с цел да се избегне в допълнение увеличение на директните вноски на страните членки, звучат нереално. Страните са заети с възобновяване на стопанските системи си и надали до края на годината ще съумеят да заделят пари за общото богатство.
Докъде ще стигне разделянето?
Ползите от плануванаъа зелената промяна са явни и в случай че бяха безвъзмездни, щеше да е прелестно. Но така не са, всяка страна би трябвало да си реши опциите. Сроковете за този преход не може и не са идентични за всички, тъй като степента на развиване и организацията на процесите са разнообразни. В някои случаи даже несравними. Европейската федерация на синдикатите IndustriAll предизвести още през март, че налагането на зеления пакт във типа, препоръчан от евроинституциите, рискува да задълбочи икономическите и обществените разделения сред Източна и Западна Европа. Другият проблем е, че ще заплаши съвсем 11 милиона работни места. Мерките за обективен преход са благородни и великодушни, единствено че са са неразбираеми и по-скоро пожелателни. Затова синдикатите са уверени, че зелената промяна ще е доста по-лесна за скандинавските и западноевропейските страни, в сравнение с за по-бедните членки на общността като Полша, България и Румъния, където заетостта в някои райони зависи напълно от една единствена, мощно замърсяваща промишленост.
За да защитят зелените политики евродепутатите видяха позитивен резултат даже от пандемията. Ограниченията поради ковид са понижили трафика по пътищата и промишленото произвеждане, което е изчистило въздуха. В доста европейски градове, измежду които и София, бяха регистрирани обилни понижения на концентрацията на азотни оксиди, въглероден диоксид и други парникови газове. Затварянето на заводи и офиси понижи и потребностите от електричество, и сред средата на февруари и средата на март цената на разрешителните за търговия с излъчвания в съюза спадна с 40 %.
Заеми от Европейската капиталова банка
Европейската комисия предложи в края на май да се отпускат средства на обществения бранш по линия на механизма за обективен преход. Той ще се ползва с присъединяване на Европейската капиталова банка и ще предизвиква вложенията, подпомагащи прехода към климатично неутрална стопанска система в районите с високо ползване на въглища и високи въглеродни излъчвания. На разположение ще са 1,5 милиарда евро от бюджета на съюза, предоставяни под формата на безплатна помощ и до 10 милиарда евро от Европейска инвестиционна банка, които ще се отпускат като заеми. Очакванията са механизмът да притегли общи вложения до 25 - 30 милиарда евро в услуга на най-силно засегнатите територии. Предимство ще имат тези, които не разполагат с задоволително пари да посрещнат съответните разноски. Иначе всички страни членки ще имат достъп до механизма въз основа на национални пакети, а също и посредством предложения за показване на оферти.
Целите в новия бюджет
Следващата финансова рамка ще се крепи на четири стълба. Основният е увеличение на финансирането за научни проучвания, в това число по отношение на COVID-19 за създаване на ваксини и лекувания, а също и свързани с задачите на общността за климата. Евродепутатите са наясно, че това е скъпа и дълга в софтуерно отношение процедура, по тази причина акцентират, че доста отлични оферти за научни проучвания не могат да бъдат приложени не заради неприятното им качество, а поради незадоволителното финансиране на стратегиите.
Втората съществена цел е увеличение на поддръжката за дребните и междинни предприятия със специфичен акцент върху цифровата им промяна. Аргументът е, че дребният бизнес е измежду най-засегнатите от настоящия стопански спад.
Друг приоритет е бъдещето на съюза да не става пленник на последствията от коронаривуса за сметка на обществените права на хората.
Предвижда се също Еврокомисията да показа проект за деяние ако новият бюджет не бъде въведен в точния момент. Целта е да се защитят бенефициерите на европейските стратегии и да се обезпечи непрекъснатост на финансирането.
Очаква се комисия да показа бюджетното си предложение до края на юни. А самият бюджет вероятно да бъде контрактуван сред Съвета и Парламента до края на годината.
Зелените политики са скъпо перо и не инцидентно евродепутатите оферират във финансовата рамка за 2021-2027-а за тях да бъдат планувани най-малко 1 трилион евро. За цифровата промяна пък ще отидат към 500 милиарда евро. И всичко това в случай, че на 15 май Европарламентът одобри резолюция, в която се показва, че Европейски Съюз се нуждае от 2 трилиона евро за справяне с последствията от ковид. Затова тези цели се трансфораха в ябълката на раздора сред институциите и националните държавни управления, попречват приемането на бюджета и предвещават дълги и изтощителни пазарлъци. Изходът от задънената улица е компромис и от двете страни, само че той е все по-невъзможен, тъй като антизелените настроения, подхранвани от чешкия министър-председател Андрей Бабиш, набират скорост и нищо чудно до есента да имат много поддръжници. Бабиш акцентира, че зелената договорка е "абсолютно непотребен разкош ", защото не води до облаги, разрушава стопанските системи, не покачва енергийната сигурност на страните и като цяло е наливане на пари в бездънна яма.
При все това Европейският парламент разгласи, че набелязваните ограничения за възобновяване плануват и трансформацията на Стария континент в екологична посока. В предлагането на комисията за фонд от 750 милиарда евро за икономическо стимулиране също централно място е отредено на битката против климатичните промени. Правят се сметки 25% от средствата в новата финансова рамка да бъдат заделени за климата. Но до момента в поддръжка на зеления преход няма ново финансиране, а апелите на европейските институции за намиране на лични източници, с цел да се избегне в допълнение увеличение на директните вноски на страните членки, звучат нереално. Страните са заети с възобновяване на стопанските системи си и надали до края на годината ще съумеят да заделят пари за общото богатство.
Докъде ще стигне разделянето?
Ползите от плануванаъа зелената промяна са явни и в случай че бяха безвъзмездни, щеше да е прелестно. Но така не са, всяка страна би трябвало да си реши опциите. Сроковете за този преход не може и не са идентични за всички, тъй като степента на развиване и организацията на процесите са разнообразни. В някои случаи даже несравними. Европейската федерация на синдикатите IndustriAll предизвести още през март, че налагането на зеления пакт във типа, препоръчан от евроинституциите, рискува да задълбочи икономическите и обществените разделения сред Източна и Западна Европа. Другият проблем е, че ще заплаши съвсем 11 милиона работни места. Мерките за обективен преход са благородни и великодушни, единствено че са са неразбираеми и по-скоро пожелателни. Затова синдикатите са уверени, че зелената промяна ще е доста по-лесна за скандинавските и западноевропейските страни, в сравнение с за по-бедните членки на общността като Полша, България и Румъния, където заетостта в някои райони зависи напълно от една единствена, мощно замърсяваща промишленост.
За да защитят зелените политики евродепутатите видяха позитивен резултат даже от пандемията. Ограниченията поради ковид са понижили трафика по пътищата и промишленото произвеждане, което е изчистило въздуха. В доста европейски градове, измежду които и София, бяха регистрирани обилни понижения на концентрацията на азотни оксиди, въглероден диоксид и други парникови газове. Затварянето на заводи и офиси понижи и потребностите от електричество, и сред средата на февруари и средата на март цената на разрешителните за търговия с излъчвания в съюза спадна с 40 %.
Заеми от Европейската капиталова банка
Европейската комисия предложи в края на май да се отпускат средства на обществения бранш по линия на механизма за обективен преход. Той ще се ползва с присъединяване на Европейската капиталова банка и ще предизвиква вложенията, подпомагащи прехода към климатично неутрална стопанска система в районите с високо ползване на въглища и високи въглеродни излъчвания. На разположение ще са 1,5 милиарда евро от бюджета на съюза, предоставяни под формата на безплатна помощ и до 10 милиарда евро от Европейска инвестиционна банка, които ще се отпускат като заеми. Очакванията са механизмът да притегли общи вложения до 25 - 30 милиарда евро в услуга на най-силно засегнатите територии. Предимство ще имат тези, които не разполагат с задоволително пари да посрещнат съответните разноски. Иначе всички страни членки ще имат достъп до механизма въз основа на национални пакети, а също и посредством предложения за показване на оферти.
Целите в новия бюджет
Следващата финансова рамка ще се крепи на четири стълба. Основният е увеличение на финансирането за научни проучвания, в това число по отношение на COVID-19 за създаване на ваксини и лекувания, а също и свързани с задачите на общността за климата. Евродепутатите са наясно, че това е скъпа и дълга в софтуерно отношение процедура, по тази причина акцентират, че доста отлични оферти за научни проучвания не могат да бъдат приложени не заради неприятното им качество, а поради незадоволителното финансиране на стратегиите.
Втората съществена цел е увеличение на поддръжката за дребните и междинни предприятия със специфичен акцент върху цифровата им промяна. Аргументът е, че дребният бизнес е измежду най-засегнатите от настоящия стопански спад.
Друг приоритет е бъдещето на съюза да не става пленник на последствията от коронаривуса за сметка на обществените права на хората.
Предвижда се също Еврокомисията да показа проект за деяние ако новият бюджет не бъде въведен в точния момент. Целта е да се защитят бенефициерите на европейските стратегии и да се обезпечи непрекъснатост на финансирането.
Очаква се комисия да показа бюджетното си предложение до края на юни. А самият бюджет вероятно да бъде контрактуван сред Съвета и Парламента до края на годината.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ