Бюджетните дефицити, нивата на дълга и инфлацията са основните разлики

Бюджетните дефицити, равнищата на дълга и инфлацията са главните разлики сред щатската и европейските стопански системи. Това мнение изрекоха специалисти в рубриката на Института за пазарна икономика„ Добавена стойност “ в ефира на Дарик радио.

Според главнияикономист на ИПИ Лъчезар Богданов, инфлацията на годишна база в Съединени американски щати е под 4% (бел. ред. по отношение на мечтаните равнища от 2% от Федералния резерв), а главният лихвен % е над 5%.

„ Щатската стопанска система продължава да се развива добре, като единствено за година е добавила над 2 млн. нови работни места. Това носи приходи за работещите, покачва потреблението на артикули и услуги, а оттова и инфлацията “, сподели още той.

По думите му, растежът в Европа е липсващ, само че в Съединени американски щати е доста висок.

Дали обаче ЕЦБ не бърка, като следва сляпо Фед, защото на Стария континент инфлацията е от различен тип, пита старшият откривател Петър Ганев.

„ Инфлацията в Европа, и по-специално в еврозоната, е предизвикана от спирането наверигите на доставките поради войната в Украйна, което води до повишаване на цените най-много на силата и храните “, счита Ганев.

Европейската централна банка увеличи лихвите с 0.75 прочие п. по-малко от Фед, само че безработицата в еврозоната остава на равнище от 6.5%, което е много ниско за Европа, споделят още икономистите.

„ Не можеш просто да вдигаш лихвите, да ограничиш кредитиранетои да постигнеш сходни резултати, в случай че другите условия са разнообразни “, съгласно Богданов.

Той счита, чев Съединени американски щати ще би трябвало да се постараят още, с цел да намалят инфлацията. „ Това може да значи, че лихвитеняма да се подвигат още, само че ще се задържатна актуалните високи равнища дълго време “, сподели той.

Друга от разликите сред щатската и европейската икономикие дефицитът.ВСАЩ той е над 6% (споследниоценки за 6.5%), а в Европа е двойно по-нисък.

„ В началото на векадългът в еврозоната и в Съединени американски щати е подобен – към 60-70% от Брутният вътрешен продукт, след което той нараства сензитивно по време на огромната криза от 2008-2009 година

" В Европа след рецесиите има старания за преодоляване на недостига и дълга, в резултат на което има интервали за стесняване на задълженията ", сподели Ганев. По думите му, в случай че през днешния ден равнищата на дълг в еврозоната са към 90%, то в Съединени американски щати са над 120% от Брутният вътрешен продукт.

„ Налице в Съединени американски щати е по-висок напредък, по-ниска безработица, само че и по-висок недостиг “, заключи Ганев.

По мнението на Богданов, в американската стопанска система има по-голяма динамикаи нещата се случват с няколко огромни крачки напред. От своя страна, еврозоната е много по-дисциплинирана и внимателна, взима се по-малко дълг и се вършат по-ниски дефицити.

България

Според икономистите, диалозите за дълга през идната година у нас ще са доста по-различни. Те припомниха, че неотдавна сме взели дълг от 4.5 милиарда лева при лихви от 5%.

„ Идва време, в което дългът значи лихви, т.е. пари, които ще плащаме от бюджета всяка година “, съгласно Богданов. По думите му, няколко годинипри нулеви лихви нямаше проблеми за взимането на милиарди задължения.

„ Важно е, че се бюджетира при доста висока инфлация. Това улеснява работата на финансовия министър, само че въпреки това, дава доста рисков профил на бюджета “, сподели той.

Ако внезапно спадне инфлацията и докара до намаляване на цени на храни и горива, това може да значи големи проблеми с приходната част. „ Едно е да облагаш 220 милиарда лв. Брутният вътрешен продукт, а друго 205-210 милиарда лева “, посочи Богданов.

Според Ганев, бюджетът ще зависи от няколко неща – какъв ще е дивидентътна държавните сдружения, по кое време ще влезе заплащането от Плана за възобновяване, дали ще влязат приходите от облагането на съветския газ, какво ще стане с облагането на Лукойл и други.