Бюджетен дефицит на касова основа в размер на 1,75 млрд.

Бюджетен недостиг на касова основа в размер на 1,75 милиарда евро към края на април чакат от българското Министерство на финансите, оповестиха през днешния ден от ведомството. На база предварителни данни и оценки към края на четвъртия месец на актуалната година се чака негативното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) да нарасне до 1,4 на 100 от прогнозния БВП (БВП) на страната.
 
Дефицитът се чака да записва нарастване с към 750 млн. евро по отношение на същия интервал на предходната година. За съпоставяне, към края на април 2025 година дефицитът бе в размер на 1 милиарда евро или 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт, напомнят от финансовото министерство.
 
На месечна база дефицитът бележи растеж от 221 млн. евро, защото към края на март бюджетното салдо по КФП е негативно в размер на 1,528 милиарда евро или 1,2 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт, сочат данните на Министерството на финансите за осъществяването на бюджета към края на първото тримесечие, също оповестени през днешния ден.
 
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки
Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2026 година се чака да бъдат в размер на 14,1 милиарда евро, което е с 1,5 милиарда евро повече по отношение на регистрираните за същия интервал на 2025 година. За този растеж принос имат данъчните доходи, които нарастват номинално по отношение на април 2025 година с 1,4 милиарда евро и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0,4 милиарда евро. 
 
Неданъчните доходи са по-ниски с 0,3 милиарда евро по отношение на първите четири месеца на 2025 година основно заради смяна на периода на вноската от превишение на приходите над разноските на Българска народна банка от 30 април на 30 юни.
 
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2026 година са в размер на 15,8 милиарда евро. За съпоставяне, разноските по КФП към април 2025 година бяха в размер на 13,5 милиарда евро. Нарастване на разноските има главно при обществените и здравноосигурителните заплащания, в това число разноските за пенсии, както и при разноските за личен състав, финансовите разноски и други. 
 
От Министерството на финансите показват, че аргументите за следения растеж на разноските са, от една страна, базов резултат в разноските за пенсии след тяхната индексация от 1 юли 2025 година с 8,6 на 100. От друга страна, Законът за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 година бе обнародван в държавен вестник в края на месец март 2025 година, като политиката по приходите заложена в него не бе прилагана до влизането му в действие.
 
След приемането на закона, заложеното нарастване на възнагражденията бе приложено след месец април, считано от януари 2025 година, заради което за месеците януари-април 2025 година възнагражденията са по-ниски от избраните им размери по настоящото законодателство. 
 
Върху разноските за личен състав въздействие оказва и нарастването на минималната работна заплата от януари 2026 година, както и спомагателното нарастване на възнагражденията с размера на насъбраната инфлация за 2025 година, считано от януари 2026 година Не на последно място финансовите разноски също регистрират забележителен растеж, което се дължи на осъществяването на вложенията и плановете по Националния проект за възобновяване и резистентност, написа в известието.
 
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена  към 30.04.2026 година от централния бюджет, възлиза на 0,4 милиарда евро, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.