Финансов миш-маш: Парите за образование в Бюджет `24 отново не достигат
Бюджетът за обучение за 2024 година е изстрадал, нищожен, разпръснат и наподобява е „ в насипно положение “. Някак си страната желае да даде средства, само че не тъкмо в този момент. Силно сме обезпокоени от финансовия " миш-маш ", който ни е препоръчан, облечен в „ законова рамка “. Това се споделя в позиция на Съюза на ръководителите в системата на националната култура в България (СРСНПБ) по отношение на законопроекта за държавния бюджет за 2024 година
Миналата седмица парламентарната Комисия по образованието и науката не утвърди на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2024 година, в частта му за обучение и просвета. Депутати, шефове, ректори и синдикати остро го подлагаха на критика, като го дефинираха като „ бюджет на инерцията ” и подобен, в който образованието е антиприоритет.
В сферата на образованието за следващата година са планувани 8.5 милиарда лева, включително 720 млн. лева за сметка на средствата от Европейски Съюз. Ръстът по отношение на 2023 година, когато бяха отпуснати 7.5 милиарда лева, е в размер на 854.4 млн. лева, само че като % от Брутният вътрешен продукт делът за бранша нараства напълно минимално – от 4.1 до 4.2% – в случай че през 2022 година бе 4.4%.
Средно обучение
За обучение не се отпускат задоволително средства, не и толкоз, че да задоволят потребностите и потребностите на работещите в системата, с цел да могат те да се усещат спокойни, че при повишението на инфлацията ще могат да посрещнат месечните си потребности ”, съобщи пред Economic.bg д.ик.н Янка Такева, ръководител на Синдиката на българските учители (СБУ).
Тя моли държавното управление да извърши уговорката, написан в Закона за предучилищното и учебното обучение, че процентът по отношение на Брутният вътрешен продукт за обучение не може да бъде намаляван, по отношение на миналата година.
„ Трябва да има хигиена на бюджетните средства от страна на шефовете на просветителните институции, с цел да може средствата от Бюджет 2024 да стигнат за материалната и материалната прехрана на учебните заведения. Но е нужно да се вършат доста икономии, което е в ущърб на учениците ”, добави Такева.
По думите на Такева сега средствата в Бюджет 2024 са разчетени върху брутна работна заплата от 2020 лева, като специалистите от Министерството на финансите са сметнали, че тази сума е 125% от междинната за страната. Това обаче не е по този начин, тъй като тя към този момент е по-висока и се оказва, че отпуснатите средства за училищен заплати са в действителност 119%. По нейни сметки по това перо ще са нужни още 107 млн. лева, а съгласно ръководителя на просветната комисия Красимир Вълчев – още 240 млн. лева
Във Фейсбук обява той разяснява и „ шарлатанските номера “ на Асен Василев.
“По тази линия нямам обещания нито от Асен Василев, нито от други политически партии. Обещано ми е единствено да провиснал 16.7 млн. лева към средствата за непедагогическия личен състав, с цел да можем да достигнем 140% над минималната работна заплата за помощник-възпитателите в детските градини и висшистите от непедагогическия личен състав, които работят в просветителните институции ”, сподели още Такева.
Въпреки това, тя твърди, че битката не е завършила, по тази причина на 14 декември синдикатите приготвят митинг, на който ще изразят недоволството си към решенията на държавното управление.
Ниските заплати са огромен проблем, тъй като те са една от аргументите, поради които младите фрагменти не се задържат задълго в системата на образованието или просто въобще не стават учители. По думите на Янка Такева един преди малко приключил университета преподавател стартира работа в учебно заведение с брутна заплата 1709 лева, което ще рече, че чистото му месечно заплащане, след приспадане на налози и осигуровки, приближава 1500 лева
В огромните градове, като София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и други, това са пари, които могат да стигнат на учителя за две седмици и то с цел да обезпечава прехраната на фамилията си. Но в случай че прибавим към това и битовата прехрана – наеми, заеми и сметки – заплатите въобще не стигат ”, безапелационна е Янка Такева.
“Стигнахме до такава степен, че учителите избират да са касиери в огромните вериги магазини, тъй като там заплатите са даже над 2000 лева Затова в случай че държавното управление желае качествено обучение и замяна на поколенията педагози, би трябвало да извърши обещанието си за съответно покачване на заплатите. Смятам, че стартовата заплата на новак преподавател би трябвало да бъде не по-малко от 2000 лева ”, добави тя.
В Бюджет 2024 има и доста корпоративни ползи – там са разчетени 124 млн. лева за учебници. Затова когато ме попитат от кое място да вземем пари за нарастване на работната заплата, споделям от учебниците, тъй като тези пари отиват в частни ползи, по този начин се отклоняват пари и по този начин се храни корупцията ”, безапелационна е Янка Такева.
" Според нас средствата за нови учебници и образователни комплекти от първи до седми клас, за познавателни книжки за децата в детските градини и за безплатните учебници до 12-и клас от образователната 2024/2025 година са прекомерно повишени и е проявена забавна благотворителност ”, се споделя в позицията на СРСНПБ, чийто ръководител е Диян Стаматов, шеф на столичното 119. СУ „ Акад. Михаил Арнаудов “.
Според Такева с изключение на трудовото заплащане, отношението на обществото и на родителите към учителите би трябвало радикално да се промени, тъй като възпитател не се става елементарно и точно по тази причина липсват фрагменти по редица специалности, като математика, физика, химия и други
Освен родителите, в системата на образованието са овластени и голям брой НПО-та, които стоят над главата на учители и шефове. Всеки в страната е способен по тематиките обучение и опазване на здравето ”, добави Такева.
Висше обучение
И в бранш висше обучение нещата по никакъв начин не са розови. Въпреки многото гръмки обещания на политиците в последните месеци, се оказва, че то е приоритет единствено в предизборните платформи.
За страдание, обещанията не се извършват. Приоритетите се потвърждават с финансиране на политики и ще допускам тогава, когато в държавния бюджет се плануват средства в размер на най-малко 1% от Брутният вътрешен продукт ”, съобщи пред Economic.bg проф. Лиляна Вълчева, ръководител на Синдикат " Висше обучение и просвета " (ВОН).
По думите ѝ за три години – 2021, 2022 и 2023 година – делът на средствата от Брутният вътрешен продукт понижават от 0.76 % до 0.6 %, или с 326 млн. лева по-малко. Според Вълчева това е повода висшето обучение да изостава от темпото на финансиране на други основни браншове.
“В същото време фрагментите за тези браншове се приготвят от нас. Това въздейства на развиването на страната и на опцията за обезпечаване на последващо високообразовано потомство ”, добави тя.
Проф. Вълчева акцентира, че всеки ръководещ в тази страна, въпреки и краткотрайно, би трябвало да е наясно, че просветителната система, включително и висшето обучение, е единствената система, която се самовъзпроизвежда и възпроизвежда всички останали – до една.
Ако целеустремено висшите учебни заведения се финансират на остатъчен принцип, и в случай че това е целеустремен напън за заличаването им, скоро всичко в България ще се срине. Излиза, че единствено синдикатите сме виновни за бъдещето развиване на нашата страна, нейното благополучие и разцвет ”, сподели още Вълчева.
Според нея политиците би трябвало да потвърдят с дейности, че без просвета и обучение високо равнище не може да се реализира. Вълчева добави, че с цел да се ограмотява нацията, с изключение на възторг, са нужни и съществени финансови запаси, за какво висшето обучение и науката в България заслужават по-отговорно и заслужено отношение от властимащите политици.
Като резултат от многото договаряния в МОН и МФ, а и в Комисията по образованието и науката, синдикатите са внесли аргументирано предложение за допълнения, както следва:
За увеличение на възнагражденията на университетския състав в държавните висши учебни заведения (ДВУ) от 1 януари 2024 година обезпечените 39 млн. лева да станат 46 млн. лева.;За увеличение на възнагражденията на неакадемичния състав с висше обучение в държавните висши учебни заведения от 1 януари 2024 година ще са нужни 37.4 млн. лева.;За прехрана на образованието на държавните висши учебни заведения по реда на член 91, алинея 2 от Закона за висшето обучение (ЗВО) посредством повишение на тежестта на разпределението въз основа на сложна оценка за качество на образованието (КОКО) и сходството му с потребностите на пазара на труда от 1 януари 2024 година ще са нужни 50 млн. лева.Заплатите на преподавателите и на неакадемичния състав
За 2021 година в дотацията за прехрана на образованието за ДВУ са предоставени спомагателни целеви 63 млн. лева единствено за хонорари на университетския състав и това докара до съществено нарастване на асистентските заплати от 680 лева на 1300 лева, и сключване на Национално съглашение за промени с национално показаните синдикати.
По гледище на ВОН-КНСБ през 2022 година на обособен ред в държавния бюджет бяха предоставени целеви 20 млн. лева за заплати на университетския състав и 20 млн. лева по КОКО, като 70% от тях също са за заплати, само че за всички – преподаватели и експерти с висше обучение, които имат директно присъединяване в процеса на качествено образование в съответните професионални посоки ”, изясни проф. Лиляна Вълчева.
По думите ѝ за петте месеца на 2023 година, са обезпечени от народните представители, посредством договаряния с ВОН-КНСБ, нови 16 млн. лева Просветното министерство обаче не е приело предлагането на синдикатите началната заплата на най-ниската академична служба “Асистент ” да е в размер на 1880 лева По изчисленията на синдикатите е имало действителна опция за 1880 лева, само че на оня стадий тя е останала 1810 лева, която след приспадане на налози и осигуровки е към 1400 лева
Сега, в новия бюджет, настояваме за още 7 млн. лева, които да се прибавят към обезпечените след доста наши диалози с МФ 39 млн. лева, с цел да се усили начална заплата на най-ниската академична служба “Асистент ” на 2172 лева ”, сподели Вълчева.
Освен заплатите на университетския състав, ВОН-КНСБ упорства за повишение възнагражденията на чиновници с висше обучение, тъй като това се отнася до оценяване труда на техни ученици. Прогресивно възходящата минимална работна заплата от ден на ден приближава възнагражденията на чиновниците с ОКС “Бакалавър ” и с ОКС “Магистър ”.
“Предложеното нарастване от 37.4 млн. лева има за цел да обезпечи повишение на минималните заплати за неакадемичните длъжности за експерти и откриватели с висше обучение в ДВУ от 1 януари 2024 година като разследване на увеличената минимална работна заплата (МРЗ) и политика по приходите в страната. Засега са обезпечени единствено 11.8 млн. лева за ДВУ, които покриват само нарастването на МРЗ от 933 лева ”, изясни Лиляна Вълчева.
Студентските стипендии и ремонтът на общежитията
Социално-битовите действия на студенти и докторанти, посочени в проектобюджета за 2024 година, са 113 млн. лева, като за стипендии са 87 млн. лева, или 6 млн. лева повече по отношение на 2023 година
Считам тези средства за незадоволителни предвид на нарастването на минималната работна заплата и те би трябвало да са в троен размер, т.е. нужни са още 18 млн. лева “, съобщи проф. Вълчева.
За студентски столове и общежития са обезпечени 26 млн. лева, като нарастването е с 15% за така наречен леглоден и храноден, или с 3.2 млн. лева повече по отношение на 2023 година По думите на Вълчева програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития е за тригодишен интервал и средствата от 100 млн. лева не са задоволителни с оглед повишените цени на материали и труд. ВОН поддържа настояванията на Национално посланичество на студентските препоръки (НПСС) за удвояване на сумата.
Оценка за качеството на образованието във висшето обучение
В раздел " Процедури и качество на обществените финанси, бюджетна процедура за 2024 година ", няма нито ред информация, нито средства в дотацията за ДВУ, според от комплексната оценка за качество на образованието и реализацията.
Това е необезпечена политика, а тя е наложителна част за издръжката на образованието на държавните висши учебни заведения по реда на член 91, алинея 2 от ЗВО посредством повишение на тежестта на разпределението въз основа на сложна оценка за качество на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда ”, твърди Вълчева.
В документите на МОН до МФ са поискани 25 млн. лева, а предлагането на синдикатите, а и това на ректорите, е за повишение на каузи в дотацията за прехрана на образованието на тези средства по критериите за качество с не по-малко от 50 млн. лева
“На срещите в Народно събрание с представителите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Българска социалистическа партия показах доста достоверни причини и нека ги обмислят съществено, с цел да не се нарушава ЗВО. Предстоят срещи и с останалите политически партии ”, сподели още тя.
На този декор в частта " Предходни и заключителни разпореждания в ЗВО ", член 91в, алинея 1, най-после се прибавя
и за национални стратегии за придобиване на степен на висше обучение във висши учебни заведения в чужбина от български жители за професионалната им реализация на пазара на труда в Република България “.
Проф. Вълчева се разгласи срещу концепцията да се финансират национални стратегии за придобиване на висше обучение в университети в чужбина от български жители за по-късната им реализация в България.
“Мотивите ни са свързани с обстоятелството, че университетите в България са упълномощени и са част от Европейските просветителни мрежи (Националната организация за оценка и акредитация е член на ENQA и е вписана в регистъра на EQAR - Европейски указател на организациите за обезпечаване на европейско качество във висшето образование) ”, съобщи Вълчева.
По думите ѝ подвижността на учащите е обезпечена по „ Еразъм+ “ с бюджет от към 26 милиарда евро за интервала 2021 – 2027 година и предлага големи благоприятни условия за образование, продан и съдействие. Според Вълчева на този стадий предлагането за изменение и допълнение на ЗВО в член 91в, алинея 1, е нецелесъобразно и е добре тези средства да се насочат за комплексната оценка за качеството на образованието във висшето обучение в нашите университети, тъй като те най-добре знаят по какъв начин да провеждат интернационалния продан.
Средства за просвета?
Вълчева твърди, че в " Приоритети на политиките и съществени допускания за интервала 2024-2026 година " на проектозакона, в частта “Политика в региона на образованието и науката ” няма нито ред за висше обучение и просвета, а единствено коментар:
За увеличение на възнагражденията на университетския състав са планувани 39 млн. лева за държавните висши учебни заведения, 8 млн. лева за Българската академия на науките (БАН) и 3 млн. лева за Селскостопанската академия в границите на планувания общ запас за превъзмогване на диспропорции във възнагражденията на личния състав в бюджетните организации, в това число и за увеличение на възнагражденията на личния състав за 2024 година по член 1, алинея 5 от законопроекта “.
Пари за личния състав обаче няма. Именно поради това ВОН-КНСБ упорства за спомагателните 44.4 млн. лева за ДВУ, с които да се усилят възнагражденията на работещите от университетския и неакадемичния състав - експерти с висше обучение. За Българската академия на науките (БАН) са нужни спомагателните 12 млн. лева за растеж на приходите на работещите от университетския състав, откриватели и експерти с висше обучение. За Националният институт по метеорология и хидрология ВОН-КНСБ изрично упорства за спомагателни 4.1 млн. лева за растеж на приходите на работещите от университетския състав, откриватели и експерти с висше обучение, както и за останалия личен състав, които през 2023 година не получиха средства за нарастване на работните заплати.
Последната актуализация на трудовите хонорари (с изключение на МРЗ) е осъществена през 2022 година Ръстът на минималната работна заплата в страната от средата на 2022 година до януари 2024 година, е 31%, а на междинната брутна работна заплата – 24% (при планувана 2050 лева.). Като се има поради и инфлацията от близо 20% от началото на 2022 година до края на първото полугодие на 2023 година, приходите на личния състав на Национален институт по метеорология и хидрология са се обезценили доста през последните 18 месеца.
Миналата седмица парламентарната Комисия по образованието и науката не утвърди на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2024 година, в частта му за обучение и просвета. Депутати, шефове, ректори и синдикати остро го подлагаха на критика, като го дефинираха като „ бюджет на инерцията ” и подобен, в който образованието е антиприоритет.
В сферата на образованието за следващата година са планувани 8.5 милиарда лева, включително 720 млн. лева за сметка на средствата от Европейски Съюз. Ръстът по отношение на 2023 година, когато бяха отпуснати 7.5 милиарда лева, е в размер на 854.4 млн. лева, само че като % от Брутният вътрешен продукт делът за бранша нараства напълно минимално – от 4.1 до 4.2% – в случай че през 2022 година бе 4.4%.
Средно обучение
За обучение не се отпускат задоволително средства, не и толкоз, че да задоволят потребностите и потребностите на работещите в системата, с цел да могат те да се усещат спокойни, че при повишението на инфлацията ще могат да посрещнат месечните си потребности ”, съобщи пред Economic.bg д.ик.н Янка Такева, ръководител на Синдиката на българските учители (СБУ).
Тя моли държавното управление да извърши уговорката, написан в Закона за предучилищното и учебното обучение, че процентът по отношение на Брутният вътрешен продукт за обучение не може да бъде намаляван, по отношение на миналата година.
„ Трябва да има хигиена на бюджетните средства от страна на шефовете на просветителните институции, с цел да може средствата от Бюджет 2024 да стигнат за материалната и материалната прехрана на учебните заведения. Но е нужно да се вършат доста икономии, което е в ущърб на учениците ”, добави Такева.
По думите на Такева сега средствата в Бюджет 2024 са разчетени върху брутна работна заплата от 2020 лева, като специалистите от Министерството на финансите са сметнали, че тази сума е 125% от междинната за страната. Това обаче не е по този начин, тъй като тя към този момент е по-висока и се оказва, че отпуснатите средства за училищен заплати са в действителност 119%. По нейни сметки по това перо ще са нужни още 107 млн. лева, а съгласно ръководителя на просветната комисия Красимир Вълчев – още 240 млн. лева
Във Фейсбук обява той разяснява и „ шарлатанските номера “ на Асен Василев.
“По тази линия нямам обещания нито от Асен Василев, нито от други политически партии. Обещано ми е единствено да провиснал 16.7 млн. лева към средствата за непедагогическия личен състав, с цел да можем да достигнем 140% над минималната работна заплата за помощник-възпитателите в детските градини и висшистите от непедагогическия личен състав, които работят в просветителните институции ”, сподели още Такева.
Въпреки това, тя твърди, че битката не е завършила, по тази причина на 14 декември синдикатите приготвят митинг, на който ще изразят недоволството си към решенията на държавното управление.
Ниските заплати са огромен проблем, тъй като те са една от аргументите, поради които младите фрагменти не се задържат задълго в системата на образованието или просто въобще не стават учители. По думите на Янка Такева един преди малко приключил университета преподавател стартира работа в учебно заведение с брутна заплата 1709 лева, което ще рече, че чистото му месечно заплащане, след приспадане на налози и осигуровки, приближава 1500 лева
В огромните градове, като София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и други, това са пари, които могат да стигнат на учителя за две седмици и то с цел да обезпечава прехраната на фамилията си. Но в случай че прибавим към това и битовата прехрана – наеми, заеми и сметки – заплатите въобще не стигат ”, безапелационна е Янка Такева.
“Стигнахме до такава степен, че учителите избират да са касиери в огромните вериги магазини, тъй като там заплатите са даже над 2000 лева Затова в случай че държавното управление желае качествено обучение и замяна на поколенията педагози, би трябвало да извърши обещанието си за съответно покачване на заплатите. Смятам, че стартовата заплата на новак преподавател би трябвало да бъде не по-малко от 2000 лева ”, добави тя.
В Бюджет 2024 има и доста корпоративни ползи – там са разчетени 124 млн. лева за учебници. Затова когато ме попитат от кое място да вземем пари за нарастване на работната заплата, споделям от учебниците, тъй като тези пари отиват в частни ползи, по този начин се отклоняват пари и по този начин се храни корупцията ”, безапелационна е Янка Такева.
" Според нас средствата за нови учебници и образователни комплекти от първи до седми клас, за познавателни книжки за децата в детските градини и за безплатните учебници до 12-и клас от образователната 2024/2025 година са прекомерно повишени и е проявена забавна благотворителност ”, се споделя в позицията на СРСНПБ, чийто ръководител е Диян Стаматов, шеф на столичното 119. СУ „ Акад. Михаил Арнаудов “.
Според Такева с изключение на трудовото заплащане, отношението на обществото и на родителите към учителите би трябвало радикално да се промени, тъй като възпитател не се става елементарно и точно по тази причина липсват фрагменти по редица специалности, като математика, физика, химия и други
Освен родителите, в системата на образованието са овластени и голям брой НПО-та, които стоят над главата на учители и шефове. Всеки в страната е способен по тематиките обучение и опазване на здравето ”, добави Такева.
Висше обучение
И в бранш висше обучение нещата по никакъв начин не са розови. Въпреки многото гръмки обещания на политиците в последните месеци, се оказва, че то е приоритет единствено в предизборните платформи.
За страдание, обещанията не се извършват. Приоритетите се потвърждават с финансиране на политики и ще допускам тогава, когато в държавния бюджет се плануват средства в размер на най-малко 1% от Брутният вътрешен продукт ”, съобщи пред Economic.bg проф. Лиляна Вълчева, ръководител на Синдикат " Висше обучение и просвета " (ВОН).
По думите ѝ за три години – 2021, 2022 и 2023 година – делът на средствата от Брутният вътрешен продукт понижават от 0.76 % до 0.6 %, или с 326 млн. лева по-малко. Според Вълчева това е повода висшето обучение да изостава от темпото на финансиране на други основни браншове.
“В същото време фрагментите за тези браншове се приготвят от нас. Това въздейства на развиването на страната и на опцията за обезпечаване на последващо високообразовано потомство ”, добави тя.
Проф. Вълчева акцентира, че всеки ръководещ в тази страна, въпреки и краткотрайно, би трябвало да е наясно, че просветителната система, включително и висшето обучение, е единствената система, която се самовъзпроизвежда и възпроизвежда всички останали – до една.
Ако целеустремено висшите учебни заведения се финансират на остатъчен принцип, и в случай че това е целеустремен напън за заличаването им, скоро всичко в България ще се срине. Излиза, че единствено синдикатите сме виновни за бъдещето развиване на нашата страна, нейното благополучие и разцвет ”, сподели още Вълчева.
Според нея политиците би трябвало да потвърдят с дейности, че без просвета и обучение високо равнище не може да се реализира. Вълчева добави, че с цел да се ограмотява нацията, с изключение на възторг, са нужни и съществени финансови запаси, за какво висшето обучение и науката в България заслужават по-отговорно и заслужено отношение от властимащите политици.
Като резултат от многото договаряния в МОН и МФ, а и в Комисията по образованието и науката, синдикатите са внесли аргументирано предложение за допълнения, както следва:
За увеличение на възнагражденията на университетския състав в държавните висши учебни заведения (ДВУ) от 1 януари 2024 година обезпечените 39 млн. лева да станат 46 млн. лева.;За увеличение на възнагражденията на неакадемичния състав с висше обучение в държавните висши учебни заведения от 1 януари 2024 година ще са нужни 37.4 млн. лева.;За прехрана на образованието на държавните висши учебни заведения по реда на член 91, алинея 2 от Закона за висшето обучение (ЗВО) посредством повишение на тежестта на разпределението въз основа на сложна оценка за качество на образованието (КОКО) и сходството му с потребностите на пазара на труда от 1 януари 2024 година ще са нужни 50 млн. лева.Заплатите на преподавателите и на неакадемичния състав
За 2021 година в дотацията за прехрана на образованието за ДВУ са предоставени спомагателни целеви 63 млн. лева единствено за хонорари на университетския състав и това докара до съществено нарастване на асистентските заплати от 680 лева на 1300 лева, и сключване на Национално съглашение за промени с национално показаните синдикати.
По гледище на ВОН-КНСБ през 2022 година на обособен ред в държавния бюджет бяха предоставени целеви 20 млн. лева за заплати на университетския състав и 20 млн. лева по КОКО, като 70% от тях също са за заплати, само че за всички – преподаватели и експерти с висше обучение, които имат директно присъединяване в процеса на качествено образование в съответните професионални посоки ”, изясни проф. Лиляна Вълчева.
По думите ѝ за петте месеца на 2023 година, са обезпечени от народните представители, посредством договаряния с ВОН-КНСБ, нови 16 млн. лева Просветното министерство обаче не е приело предлагането на синдикатите началната заплата на най-ниската академична служба “Асистент ” да е в размер на 1880 лева По изчисленията на синдикатите е имало действителна опция за 1880 лева, само че на оня стадий тя е останала 1810 лева, която след приспадане на налози и осигуровки е към 1400 лева
Сега, в новия бюджет, настояваме за още 7 млн. лева, които да се прибавят към обезпечените след доста наши диалози с МФ 39 млн. лева, с цел да се усили начална заплата на най-ниската академична служба “Асистент ” на 2172 лева ”, сподели Вълчева.
Освен заплатите на университетския състав, ВОН-КНСБ упорства за повишение възнагражденията на чиновници с висше обучение, тъй като това се отнася до оценяване труда на техни ученици. Прогресивно възходящата минимална работна заплата от ден на ден приближава възнагражденията на чиновниците с ОКС “Бакалавър ” и с ОКС “Магистър ”.
“Предложеното нарастване от 37.4 млн. лева има за цел да обезпечи повишение на минималните заплати за неакадемичните длъжности за експерти и откриватели с висше обучение в ДВУ от 1 януари 2024 година като разследване на увеличената минимална работна заплата (МРЗ) и политика по приходите в страната. Засега са обезпечени единствено 11.8 млн. лева за ДВУ, които покриват само нарастването на МРЗ от 933 лева ”, изясни Лиляна Вълчева.
Студентските стипендии и ремонтът на общежитията
Социално-битовите действия на студенти и докторанти, посочени в проектобюджета за 2024 година, са 113 млн. лева, като за стипендии са 87 млн. лева, или 6 млн. лева повече по отношение на 2023 година
Считам тези средства за незадоволителни предвид на нарастването на минималната работна заплата и те би трябвало да са в троен размер, т.е. нужни са още 18 млн. лева “, съобщи проф. Вълчева.
За студентски столове и общежития са обезпечени 26 млн. лева, като нарастването е с 15% за така наречен леглоден и храноден, или с 3.2 млн. лева повече по отношение на 2023 година По думите на Вълчева програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития е за тригодишен интервал и средствата от 100 млн. лева не са задоволителни с оглед повишените цени на материали и труд. ВОН поддържа настояванията на Национално посланичество на студентските препоръки (НПСС) за удвояване на сумата.
Оценка за качеството на образованието във висшето обучение
В раздел " Процедури и качество на обществените финанси, бюджетна процедура за 2024 година ", няма нито ред информация, нито средства в дотацията за ДВУ, според от комплексната оценка за качество на образованието и реализацията.
Това е необезпечена политика, а тя е наложителна част за издръжката на образованието на държавните висши учебни заведения по реда на член 91, алинея 2 от ЗВО посредством повишение на тежестта на разпределението въз основа на сложна оценка за качество на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда ”, твърди Вълчева.
В документите на МОН до МФ са поискани 25 млн. лева, а предлагането на синдикатите, а и това на ректорите, е за повишение на каузи в дотацията за прехрана на образованието на тези средства по критериите за качество с не по-малко от 50 млн. лева
“На срещите в Народно събрание с представителите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Българска социалистическа партия показах доста достоверни причини и нека ги обмислят съществено, с цел да не се нарушава ЗВО. Предстоят срещи и с останалите политически партии ”, сподели още тя.
На този декор в частта " Предходни и заключителни разпореждания в ЗВО ", член 91в, алинея 1, най-после се прибавя
и за национални стратегии за придобиване на степен на висше обучение във висши учебни заведения в чужбина от български жители за професионалната им реализация на пазара на труда в Република България “.
Проф. Вълчева се разгласи срещу концепцията да се финансират национални стратегии за придобиване на висше обучение в университети в чужбина от български жители за по-късната им реализация в България.
“Мотивите ни са свързани с обстоятелството, че университетите в България са упълномощени и са част от Европейските просветителни мрежи (Националната организация за оценка и акредитация е член на ENQA и е вписана в регистъра на EQAR - Европейски указател на организациите за обезпечаване на европейско качество във висшето образование) ”, съобщи Вълчева.
По думите ѝ подвижността на учащите е обезпечена по „ Еразъм+ “ с бюджет от към 26 милиарда евро за интервала 2021 – 2027 година и предлага големи благоприятни условия за образование, продан и съдействие. Според Вълчева на този стадий предлагането за изменение и допълнение на ЗВО в член 91в, алинея 1, е нецелесъобразно и е добре тези средства да се насочат за комплексната оценка за качеството на образованието във висшето обучение в нашите университети, тъй като те най-добре знаят по какъв начин да провеждат интернационалния продан.
Средства за просвета?
Вълчева твърди, че в " Приоритети на политиките и съществени допускания за интервала 2024-2026 година " на проектозакона, в частта “Политика в региона на образованието и науката ” няма нито ред за висше обучение и просвета, а единствено коментар:
За увеличение на възнагражденията на университетския състав са планувани 39 млн. лева за държавните висши учебни заведения, 8 млн. лева за Българската академия на науките (БАН) и 3 млн. лева за Селскостопанската академия в границите на планувания общ запас за превъзмогване на диспропорции във възнагражденията на личния състав в бюджетните организации, в това число и за увеличение на възнагражденията на личния състав за 2024 година по член 1, алинея 5 от законопроекта “.
Пари за личния състав обаче няма. Именно поради това ВОН-КНСБ упорства за спомагателните 44.4 млн. лева за ДВУ, с които да се усилят възнагражденията на работещите от университетския и неакадемичния състав - експерти с висше обучение. За Българската академия на науките (БАН) са нужни спомагателните 12 млн. лева за растеж на приходите на работещите от университетския състав, откриватели и експерти с висше обучение. За Националният институт по метеорология и хидрология ВОН-КНСБ изрично упорства за спомагателни 4.1 млн. лева за растеж на приходите на работещите от университетския състав, откриватели и експерти с висше обучение, както и за останалия личен състав, които през 2023 година не получиха средства за нарастване на работните заплати.
Последната актуализация на трудовите хонорари (с изключение на МРЗ) е осъществена през 2022 година Ръстът на минималната работна заплата в страната от средата на 2022 година до януари 2024 година, е 31%, а на междинната брутна работна заплата – 24% (при планувана 2050 лева.). Като се има поради и инфлацията от близо 20% от началото на 2022 година до края на първото полугодие на 2023 година, приходите на личния състав на Национален институт по метеорология и хидрология са се обезценили доста през последните 18 месеца.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ