Икономистът Георги Ангелов: Лобито на ресторантьорите е по-силно, но 9% ДДС отпада след година
Бюджетът за следващата година е пренапрегнат, тъй като инфлацията пада внезапно, а оттова и данъчните доходи. Така икономистът Георги Ангелов разяснява за „ Булевард България “ параметрите на най-важния финансов закон и дефинитивно признатите данъчни промени за 2024 година
В последните 2 години приходите в държавната хазна се попълняха елементарно, защото високата инфлация подвига оборотите, а по този начин нарастват и приходите в Националната организация за приходите (НАП) от налози, заключи икономистът.
„ Следващата година няма да е толкоз елементарно, както до момента – единствено да се събират пари поради по-високите цени. Усилията ще би трябвало да се насочат към по-висок стопански напредък, само че в случай че това се случи, ще е добре за всички, не просто да се събират пари поради високата инфлация, “ сподели Ангелов.
На фона опасенията за по-трудно попълване на приходната част, депутатите направиха „ подарък “ на ресторантьорите, като резервираха понижената Данък добавена стойност ставка от 9% (вместо 20 на 100, колкото е за съвсем всички други артикули и услуги) до края на идната година. Това по калкулации на финансовото министерство ще коства на бюджета 309 млн. лв. по-малко доходи следващата година.
Според Ангелов антикризисната мярка с понижения Данък добавена стойност не е проработила даже по време на пандемията, когато беше въведена, а представители на ресторантьорите споделят, че към този момент са се съвзели откъм обороти и разноски за заплати. Финансовото министерство нееднократно повдигна въпроса за връщане на Данък добавена стойност на 20% за заведенията, само че това срещна отпора на ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, с изключение на на сектора.
„ Очевидно е, че лобито на ресторантьорите е по-влиятелно от останалите. Надявам се, че откакто изтече крайният период за Данък добавена стойност облекченията, ще остане единствено това за хляба, “ съобщи Ангелов.
По-ниската ставка от 9% Данък добавена стойност за ресторантьорите ще важи до края на идната година, а за фитнеси и туроператори - доникъде на 2024. След това облекченията би трябвало да отпаднат автоматизирано, без да се постановат нови полемики, счита икономистът.
Никой обаче не приказва за нулевата Данък добавена стойност ставка за хляба.
„ Ще остане единствено нулевото Данък добавена стойност на хляба, за което никой не приказва, а то най-вече не работи, тъй като когато вкараха облекчението – хлябът нарастна. Нищо от понижената ставка не отиде при хората, а остана при производители и медиатори, “ разяснява Георги Ангелов.
Въпросът за отпадане на понижената ставка за брашното и хляба въобще не е повдиган и на процедура няма краен период докога ще остане в действие.
Икономистът обърна внимание и на една корекция, която е миналала без доста звук – а точно - земеделските стопани, които са физически лица, са освободени от налог до облага от 100 хиляди лв., в случай че са получавали европейски дотации. Отстъпката не важи за земеделците, които са регистрирани като компания (тоест по Търговския закон - б.р.).
По време на дебатите стана ясно, че дотациите от 3,5 милиарда лв. за бранша на процедура се усвояват от едвам 5% от земеделските стопани.
·
В последните 2 години приходите в държавната хазна се попълняха елементарно, защото високата инфлация подвига оборотите, а по този начин нарастват и приходите в Националната организация за приходите (НАП) от налози, заключи икономистът.
„ Следващата година няма да е толкоз елементарно, както до момента – единствено да се събират пари поради по-високите цени. Усилията ще би трябвало да се насочат към по-висок стопански напредък, само че в случай че това се случи, ще е добре за всички, не просто да се събират пари поради високата инфлация, “ сподели Ангелов.
На фона опасенията за по-трудно попълване на приходната част, депутатите направиха „ подарък “ на ресторантьорите, като резервираха понижената Данък добавена стойност ставка от 9% (вместо 20 на 100, колкото е за съвсем всички други артикули и услуги) до края на идната година. Това по калкулации на финансовото министерство ще коства на бюджета 309 млн. лв. по-малко доходи следващата година.
Според Ангелов антикризисната мярка с понижения Данък добавена стойност не е проработила даже по време на пандемията, когато беше въведена, а представители на ресторантьорите споделят, че към този момент са се съвзели откъм обороти и разноски за заплати. Финансовото министерство нееднократно повдигна въпроса за връщане на Данък добавена стойност на 20% за заведенията, само че това срещна отпора на ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, с изключение на на сектора.
„ Очевидно е, че лобито на ресторантьорите е по-влиятелно от останалите. Надявам се, че откакто изтече крайният период за Данък добавена стойност облекченията, ще остане единствено това за хляба, “ съобщи Ангелов.
По-ниската ставка от 9% Данък добавена стойност за ресторантьорите ще важи до края на идната година, а за фитнеси и туроператори - доникъде на 2024. След това облекченията би трябвало да отпаднат автоматизирано, без да се постановат нови полемики, счита икономистът.
Никой обаче не приказва за нулевата Данък добавена стойност ставка за хляба.
„ Ще остане единствено нулевото Данък добавена стойност на хляба, за което никой не приказва, а то най-вече не работи, тъй като когато вкараха облекчението – хлябът нарастна. Нищо от понижената ставка не отиде при хората, а остана при производители и медиатори, “ разяснява Георги Ангелов.
Въпросът за отпадане на понижената ставка за брашното и хляба въобще не е повдиган и на процедура няма краен период докога ще остане в действие.
Икономистът обърна внимание и на една корекция, която е миналала без доста звук – а точно - земеделските стопани, които са физически лица, са освободени от налог до облага от 100 хиляди лв., в случай че са получавали европейски дотации. Отстъпката не важи за земеделците, които са регистрирани като компания (тоест по Търговския закон - б.р.).
По време на дебатите стана ясно, че дотациите от 3,5 милиарда лв. за бранша на процедура се усвояват от едвам 5% от земеделските стопани.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ