Преговорите: Бюджет`2022 ще е готов до края на януари; най-малко 700 лева минимална заплата |
Бюджетът за 2022 година да се изготви до края на януари идната година, раздаването на остатъците да е през Народното събрание, минимум 700 лв. минимална работна заплата, увеличение прага на регистрация по Данък добавена стойност.
Това са част от решенията, към които се сплотиха политическите сили на съдружните договаряния на тематика " Финанси ".
Продължаваме промяната, Демократична България, ИТН и Българска социалистическа партия обаче демонстрираха и ясни разминавания. А съпредседателят на " Продължаваме промяната " и някогашен министър на финансите Асен Василев дефинира някои оферти като " чист популизъм ".
Кого изпратиха обединенията?
Българска социалистическа партия : Орлин Ваташки, Драгомир Стойнев, Румен Гечев, Георги Ангелов, Минчо Казанджиев
ИТН : Любомир Каримански, Пламен Данаилов, Деляна Иванова
Демократична България : Георги Ганев, Венцислав Бенов, Мартин Димитров, Владислав Панев
Продължаваме промяната : Асен Василев, Kирил Петков, Андрей Гюров, Георги Клисурски
Решенията
- В последна сметка в документа се записа, че приемането на бюджета за 2022 година ще е до края на януари. Според Има Такъв Народ и Политическа партия и Народното събрание, и Министерството на финансите ще би трябвало да понижат " немалка част " от ваканциите си за коледните празници, защото в противоположен случай и януари наподобява сложен период за приемане на бюджета; Прие се и правене на времеви проект на препоръчаните промени - с планове за тяхното финансово застраховане доникъде на 2022 година
- Парламентарен надзор върху разходване на средства, образувани на база остатъци или по-висока събираемост - т.е. да се отстрани практиката с решение на Министерски съвет да се раздават средства.
- Въвеждане на изцяло финансово бюджетиране в страната.
- Всички разноски за федерации, общини, планове и така нататък да бъдат одобрявани от Народното събрание категорично. " Парламентът да реши, а не по убеждение на министрите - да има същински парламентарен надзор ", изясни Василев. Любомир Каримански от Има Такъв Народ от своя страна съобщи, че би трябвало да са деликатни да не смесват изпълнителната и законодателната управляващи и би трябвало да се реши в обстановка на служебно държавно управление по какъв начин ще се работи.
- Запазване на финансовата непоклатимост.
- Увеличение на консолидираните държавни разноски към Брутният вътрешен продукт. Тази точка ще се формулира по метод, с който " всички могат да живеят през идващите четири години ", сподели Василев. В последна сметка точката се промени на: " Дялът на консолидираните държавни разноски в Брутният вътрешен продукт ще се третира като резултатна големина в средносрочен проект - при липса на рецесия да се върви към величината, заложена в закона за обществените финанси ".
- Бюджетен недостиг за 2022 година сред 3,5 и 4,5%.
- За 2022 година Данък добавена стойност остава каквото е и в този момент. Запазват се пониженията поради рецесията, а до септември 2022 година да се направи разбор на Данък добавена стойност с фокус диференциране на ставки, назад пресмятане и понижаване на обща ставка.
- Увеличение прага за регистрация по Данък добавена стойност до 100 хиляди лв. в Бюджет 2023 и до 160 000 лв. - за 2024 година
- Запазване на настоящото фамилно подоходно облагане за 2022 година и разбор на резултата - нужен при правенето на Бюджет 2023 година В последна сметка се одобри, че би трябвало да се съобразят с рекомендациите от Комисията по обществена политика; Да се обезпечат нужните средства, съобразени и с рекомендациите на другите комисии.
При тази точка обаче от Българска социалистическа партия се намесиха и обявиха, че политическите сили би трябвало да са по-смели. От левицата считат, че страната би трябвало да покаже съпричастност към младежите, както и че на първо място би трябвало да има деца, преди да се приказва за положително обучение и детско опазване на здравето.
- Да се усили необлагаемата част на третия дирек и да не се пипат облагаемите вноски за Бюджет 2022. Политическите сили обаче имат разлики за нарастването на стълбовете в пенсионната система. БСП са срещу нарастване на вноските за втория и третия дирек, а от Демократична България упорстват за преразпределение.
- Вдигане на оптималния застрахователен предел също раздели политическите сили по време на договарянията. " Максималният застрахователен праг да бъде избран коефициент от междинната работна заплата за предходна година " - това е формулировката, към която те въпреки всичко се сплотиха. Василев изясни, че при растеж на междинната заплата би трябвало да има и растеж на оптималния застрахователен предел. " Когато едното пораства, да пораства и другото - да е забито като коефициент ", безапелационен е съпредстедателят на " Продължаваме промяната ". Георги Ганев от " Демократична България " съобщи, че в случай че пенсионер желае да получава доста пари като възрастен, би трябвало да икономисва повече като работещ. Според него пенсията не е с цел да " живеят добре хората, а с цел да не са подвластни от други ". Реши се и да се вкара система за самостоятелни партиди в Национален осигурителен институт, с цел да могат да се наблюдават вноските.
Василев също се намеси и съобщи, че хората, които сега са над осигурителния предел, не са в усложнение и би трябвало да се спре да се приказват нелепости. След като Владислав Панев попита дали има данни от Европейския съюз какъв е коефициентът за установяване, Асен Василев отговори, че в случай че се тръгне към Европейски Съюз, той ще е сред 4-4,5%, а в България е най-нисък.
Бившият финансов министър изясни, че в случай че има 300 лв. нарастване по 26% междинна осигурителна тежест, приказваме за 78 лв. на месец за заплати над 300 лв.. Той дефинира разногласието като " чист лобизъм ". Според Мика Зайкова от Има Такъв Народ три години прагът не е пипан.
- Минималната работна заплата да стане минимум 700 лв.. За 2023 година да се фиксира % и да се синхронизира с европейската инструкция.
- Осигуряване на безвъзмездни детски градини и ясли
- План за финансова поддръжка на българския бизнес
- Активна работа с общините по модел за финансова децентрализация
- Намаляване налог завещание
- Стимулиране на вложения в действителни активи при реинвестиране в индустриални активи. Анализ на ограниченията и промени в ЗНИ.
- Поддържане на минимални акцизни ставки
- Премахване на налога върху лихви и депозити
- Създаване на работна група за споразумяване на режима за дарения, спонсорство, меценатство и основаване на работна група за даренията при храните
- Запазване на ограниченията 60/40 и 80/20 до края на рецесията
- Съкращаване на сроковете за приемането на безплатна финансова помощ
- Премахване на налог " уикенд ", тъй като е " административен камшик за компаниите и е безумство "
- Обвързване на сумата за ваучери със междинната работна заплата
Решения в секция " Контрол " не престават на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Това са част от решенията, към които се сплотиха политическите сили на съдружните договаряния на тематика " Финанси ".
Продължаваме промяната, Демократична България, ИТН и Българска социалистическа партия обаче демонстрираха и ясни разминавания. А съпредседателят на " Продължаваме промяната " и някогашен министър на финансите Асен Василев дефинира някои оферти като " чист популизъм ".
Кого изпратиха обединенията?
Българска социалистическа партия : Орлин Ваташки, Драгомир Стойнев, Румен Гечев, Георги Ангелов, Минчо Казанджиев
ИТН : Любомир Каримански, Пламен Данаилов, Деляна Иванова
Демократична България : Георги Ганев, Венцислав Бенов, Мартин Димитров, Владислав Панев
Продължаваме промяната : Асен Василев, Kирил Петков, Андрей Гюров, Георги Клисурски
Решенията
- В последна сметка в документа се записа, че приемането на бюджета за 2022 година ще е до края на януари. Според Има Такъв Народ и Политическа партия и Народното събрание, и Министерството на финансите ще би трябвало да понижат " немалка част " от ваканциите си за коледните празници, защото в противоположен случай и януари наподобява сложен период за приемане на бюджета; Прие се и правене на времеви проект на препоръчаните промени - с планове за тяхното финансово застраховане доникъде на 2022 година
- Парламентарен надзор върху разходване на средства, образувани на база остатъци или по-висока събираемост - т.е. да се отстрани практиката с решение на Министерски съвет да се раздават средства.
- Въвеждане на изцяло финансово бюджетиране в страната.
- Всички разноски за федерации, общини, планове и така нататък да бъдат одобрявани от Народното събрание категорично. " Парламентът да реши, а не по убеждение на министрите - да има същински парламентарен надзор ", изясни Василев. Любомир Каримански от Има Такъв Народ от своя страна съобщи, че би трябвало да са деликатни да не смесват изпълнителната и законодателната управляващи и би трябвало да се реши в обстановка на служебно държавно управление по какъв начин ще се работи.
- Запазване на финансовата непоклатимост.
- Увеличение на консолидираните държавни разноски към Брутният вътрешен продукт. Тази точка ще се формулира по метод, с който " всички могат да живеят през идващите четири години ", сподели Василев. В последна сметка точката се промени на: " Дялът на консолидираните държавни разноски в Брутният вътрешен продукт ще се третира като резултатна големина в средносрочен проект - при липса на рецесия да се върви към величината, заложена в закона за обществените финанси ".
- Бюджетен недостиг за 2022 година сред 3,5 и 4,5%.
- За 2022 година Данък добавена стойност остава каквото е и в този момент. Запазват се пониженията поради рецесията, а до септември 2022 година да се направи разбор на Данък добавена стойност с фокус диференциране на ставки, назад пресмятане и понижаване на обща ставка.
- Увеличение прага за регистрация по Данък добавена стойност до 100 хиляди лв. в Бюджет 2023 и до 160 000 лв. - за 2024 година
- Запазване на настоящото фамилно подоходно облагане за 2022 година и разбор на резултата - нужен при правенето на Бюджет 2023 година В последна сметка се одобри, че би трябвало да се съобразят с рекомендациите от Комисията по обществена политика; Да се обезпечат нужните средства, съобразени и с рекомендациите на другите комисии.
При тази точка обаче от Българска социалистическа партия се намесиха и обявиха, че политическите сили би трябвало да са по-смели. От левицата считат, че страната би трябвало да покаже съпричастност към младежите, както и че на първо място би трябвало да има деца, преди да се приказва за положително обучение и детско опазване на здравето.
- Да се усили необлагаемата част на третия дирек и да не се пипат облагаемите вноски за Бюджет 2022. Политическите сили обаче имат разлики за нарастването на стълбовете в пенсионната система. БСП са срещу нарастване на вноските за втория и третия дирек, а от Демократична България упорстват за преразпределение.
- Вдигане на оптималния застрахователен предел също раздели политическите сили по време на договарянията. " Максималният застрахователен праг да бъде избран коефициент от междинната работна заплата за предходна година " - това е формулировката, към която те въпреки всичко се сплотиха. Василев изясни, че при растеж на междинната заплата би трябвало да има и растеж на оптималния застрахователен предел. " Когато едното пораства, да пораства и другото - да е забито като коефициент ", безапелационен е съпредстедателят на " Продължаваме промяната ". Георги Ганев от " Демократична България " съобщи, че в случай че пенсионер желае да получава доста пари като възрастен, би трябвало да икономисва повече като работещ. Според него пенсията не е с цел да " живеят добре хората, а с цел да не са подвластни от други ". Реши се и да се вкара система за самостоятелни партиди в Национален осигурителен институт, с цел да могат да се наблюдават вноските.
Василев също се намеси и съобщи, че хората, които сега са над осигурителния предел, не са в усложнение и би трябвало да се спре да се приказват нелепости. След като Владислав Панев попита дали има данни от Европейския съюз какъв е коефициентът за установяване, Асен Василев отговори, че в случай че се тръгне към Европейски Съюз, той ще е сред 4-4,5%, а в България е най-нисък.
Бившият финансов министър изясни, че в случай че има 300 лв. нарастване по 26% междинна осигурителна тежест, приказваме за 78 лв. на месец за заплати над 300 лв.. Той дефинира разногласието като " чист лобизъм ". Според Мика Зайкова от Има Такъв Народ три години прагът не е пипан.
- Минималната работна заплата да стане минимум 700 лв.. За 2023 година да се фиксира % и да се синхронизира с европейската инструкция.
- Осигуряване на безвъзмездни детски градини и ясли
- План за финансова поддръжка на българския бизнес
- Активна работа с общините по модел за финансова децентрализация
- Намаляване налог завещание
- Стимулиране на вложения в действителни активи при реинвестиране в индустриални активи. Анализ на ограниченията и промени в ЗНИ.
- Поддържане на минимални акцизни ставки
- Премахване на налога върху лихви и депозити
- Създаване на работна група за споразумяване на режима за дарения, спонсорство, меценатство и основаване на работна група за даренията при храните
- Запазване на ограниченията 60/40 и 80/20 до края на рецесията
- Съкращаване на сроковете за приемането на безплатна финансова помощ
- Премахване на налог " уикенд ", тъй като е " административен камшик за компаниите и е безумство "
- Обвързване на сумата за ваучери със междинната работна заплата
Решения в секция " Контрол " не престават на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ