Бюджетът следва да бъде оценяван не само през призмата на

Бюджетът следва да бъде оценен освен през призмата на фискалната дисциплинираност, а и през способността му да основава условия за по-висока продуктивност, конкурентоспособност и вложения. Това акцентират в своя позиция от Българската предприемаческа асоциация (BESCO) по отношение на проектобюджета за 2026 година на държавното управление на Румен Радев. Оттам акцентират, че това ще бъде първият държавен бюджет след присъединението на България към еврозоната и прибавят, че в изискванията на обща валута устойчивият напредък ще зависи от ден на ден от качеството на институциите, човешкия капитал и нововъведенията. Затова анализът на фискалната рамка, съгласно Асоциацията, следва да бъде върху резултата на бюджета върху недостига и дълга; стимулирането на продуктивността и действителния стопански растеж; качеството на обществените услуги; спестеното време и административни разноски за жителите и бизнеса; активизирането на спомагателни вложения и частен капитал; развиването на човешкия капитал, по-качествено обучение и подобряването на конкурентоспособността.

От BESCO приветстват част от декларираните цели, само че и считат, че сегашният план не демонстрира нужната упоритост, с цел да трансформира България в конкурентоспособна стопанска система, учредена на знанието и нововъведенията.

Според текста на документа се резервират главните ставки на корпоративния и подоходния налог, което е значимо за предвидимостта и конкурентоспособността на страната. Също по този начин се лимитират част от автоматизираните механизми за повишаване на възнагражденията в обществения бранш, а от 1 септември е планувано понижаване на част от разноските за личен състав. Законопроектът слага фокус върху научноизследователската и развойната активност, софтуерния трансфер, рисковия капитал, високотехнологичните промишлености и цифровата промяна. Въвеждането на данъчно облекчение за разноските за НИРД също е позитивна стъпка, която би трябвало да бъде надграждана.

Тези позитивни детайли обаче, съгласно Асоциацията, не са задоволителни, с цел да компенсират главното предизвикателство: прекалено бързото повишаване на разноските и неналичието на задоволително ясна връзка сред покачващия се недостиг и икономическото развиване на страната съгласно описаните нагоре точки.

В позицията се акцентира, че не се отделя повече внимание върху промените, които могат трайно да лимитират нуждата от високи обществени разноски: повишение на успеваемостта на разноските, оптимизация на административните структури, цифровизация на обществените услуги, оценка на успеваемостта на бюджетните стратегии и пренасочване на ресурса към политики с висока икономическа възвръщаемост.

От BESCO се афишират и за блян към бюджет, непосредствен до уравновесен.

Според тях поддържането на постоянен фискален запас, на невисок недостиг и ниски равнища на дълг е застраховка, която разрешава на страната да подкрепя уязвимите групи и стопанската система при форсмажорни условия като война, енергийна рецесия, криза, пандемия или естествени бедствия. Същевременно при сюжет на закъснение на икономическия напредък и стесняване на приходите заради вътрешни или геополитически аргументи структурният недостиг може да се усили внезапно и България да се изправи пред нужда от повишение на налози и/или редуциране на обществени и други разноски.

От Асоциацията дефинират данъчно-осигурителния модел на България като едно от главните конкурентни преимущества на страната и като изключително значим за софтуерните компании, висококвалифицирания труд, хъбовете за научноизследователска и развойна активност, бизнесмените в промишлености с висока добавена стойност и експортен капацитет.

Затова от BESCO декларират намерено, че не поддържат увеличението на оптималния застрахователен приход (МОД) до 2300 евро от 1 август 2026 година Мярката, съгласно тях, се вкарва по средата на годината, нарушава предвидимостта на към този момент плануваните бюджети на фирмите и усилва цената точно на най-висококвалифицирания труд с най-висока добавена стойност за стопанската система.

Оттам предлагат старания в следните направления:

Заложеният недостиг да бъде понижен още с бюджета за 2026 г.;

дефицитът да бъде свален под 3 % от Брутният вътрешен продукт през 2027 г.;

да се заложи бюджетна траектория към понижаване на преразпределението до най-много 40 % от БВП;

фискалната консолидация да стъпва главно на структурни промени, по-добра успеваемост на разноските и по-висока събираемост, а не на възходяща данъчно-осигурителна тежест за жителите и бизнеса;

финансовата стратегия да бъде обвързана с измерима икономическа възвръщаемост на проектите;

да се отхвърли препоръчаното нарастване на оптималния застрахователен приход от 1 август 2026 г.;

да се обвържат обществените разноски за обучение с съответни индикатори за качество, като се подсигурява предвидимо финансиране и се прекрати практиката основни средства за просветителната система да бъдат ограничавани или поставяни под спомагателен режим на утвърждение след приемането на бюджета.

Паралелно с оптимизацията на разноските, справяне със сивия бранш и повишение на събираемостта страната би трябвало да структурира идващите бюджети в посока на промяна на икономическия модел на страната. Това значи в идващите бюджети и среднодносрочни бюджетни прогнози да се заложи доста по-висок запас за научноизследователска и развойна активност, както и да се обезпечат бюджет и механизми за осъществяване на основните политики за софтуерен трансфер, започващи и новаторски компании, благ вложения, рисков капитал и други потвърдени финансови принадлежности, съгласно позицията на BESCO.

Становището е изпратено до Министерството на финансите и до непрекъснатата Комисия по бюджет и финанси към 52-рото Народно заседание.