Бюджетът приключи годината с дефицит от 3.9 млрд. лева, за януари очакват излишък
Бюджетът завърши 2021 година с недостиг в размер на 3.910 милиарда лв., което съставлява 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината. Салдото се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 4.03 милиарда лв. и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 123.1 млн. лв.. Отчетеният недостиг е под заложения оптимален предел за 2021 година от 4.604 милиарда лв., оповестяват от пресцентъра на Министерство на финансите.
От плановете излиза наяве, че политиките за нарастване на приходите на пенсионерите са нараснали разноските за пенсии през предходната година с 3.1 милиарда лв.. Сериозен растеж от 2.7 милиарда лв. се следи и при разноските за дотации за нефинансови предприятия, главно поради държавната поддръжка за бизнеса във връзка с ограничения като " 60/40 " и поддръжката, обвързвана с високите цени на тока.
В същото време, по предварителни данни и оценки, бюджетът ще завърши месец януари тази година на остатък в размер на 940 млн. лв.. Това е над два пъти по отношение на остатъка, регистриран през първия месец на предходната година, който възлизаше на 409.7 млн. лв..
Бюджетни доходи за 2021 година
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2021 година са в размер на 52.340 милиарда лв. или 103.5 % по отношение на обновените годишни планове. Съпоставени с миналата година постъпленията нарастват с 8.0 милиарда лева (18.1 %). Ръст се регистрира, както при данъчните доходи, по този начин и при неданъчните приходи и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват главно грантовете по стратегиите и фондовете на Европейски Съюз и други безплатни средства. Спрямо обновените планове по КФП към Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година (ЗДБРБ за 2021 г.) от септември 2021 година се регистрира преизпълнение на годишния проект с близо 1.8 милиарда лв..
Фискалният съвет: Заложените политики в бюджета заплашват приемането на еврото
Провеждането на бюджетна политика, която може да усили в допълнение инфлацията, заплашва участието на България в еврозоната при об...
Прочети повече
В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален растеж по отношение на миналата година има при данъчно-осигурителните доходи (5.0 милиарда лева.). Съпоставено с обновените планове към ЗДБРБ за 2021 година превишение на проекта за годината има при множеството от главните налози и при приходите от здравноосигурителни вноски.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 40.876 милиарда лв., което съставлява 103.7 % по отношение на плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски образуват 78.1 % от общите приходи по КФП за годината.
Приходите от директни налози са в размер на 8.258 милиарда лв. или 107.4 % по отношение на плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 18.976 милиарда лв. (104.2 % по отношение на плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 12.978 милиарда лв. (105.7 % по отношение на планираните), от акцизи възлизат на 5.659 милиарда лв. (100.3 % по отношение на разчета), а тези от мита са в размер на 289.7 милиарда лв. (120.1 % по отношение на годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 1.411 милиарда лв. или 113.4 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 12.229 милиарда лева, което съставлява 99.6 % от разчетените за годината.
Неданъчните доходи са в размер на 8.000 милиарда лв., което съставлява 118.4 % по отношение на годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. През месец април 2021 година постъпиха доходи с еднократен за годината резултат в размер на 660 млн. лева с Данък добавена стойност, които съставляват в началото концесионно заплащане за страната от концесията на Летище София. Постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове за 2021 година са в размер на 1.629 милиарда лв., като нарастват със 751.4 млн. лв. (85.6 %) по отношение на миналата година.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3.463 милиарда лв..
Бюджетни разноски за 2021 Повече пари за безработни, по-големи пенсии, по-големи майчински - накъде върви Бюджет 2022
От 1 април минималният дневен размер на компенсацията за безработица се усилва от 12,00 лева на 18,00 лева, а оптималният дневен разм...
Прочети повече
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2021 година възлизат на 56.250 милиарда лв., което е 102.0 % по отношение на обновения план за годината. Превишението на плана към ЗДБРБ за 2021 година се дължи главно на утвърдените от Народното събрание по реда на член 26, алинея 10 от Закона за обществените финанси спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет в общ размер на 1.2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи.
Значителният растеж на разноските по отношение на миналата година (17,6 на сто) е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато регистрираните разноски за битка с пандемията от COVID-19 бяха доста по-ниски, до момента в който през 2021 година тези разноски са основни и са за цяла година, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 1.7 милиарда лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците от октомври до декември). Освен това, в осъществяване на Решение на Народното събрание от 23.12.2021 година за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнение на данъчните доходи за 2021 година (ДВ, бр. 110 от 24.12.2021 г.) бяха обезпечени 750 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лв. за първите шест месеца на 2022 година Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказа и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. Във връзка с посочените фактори разноските за пенсии регистрират номинален растеж по отношение на 2020 година от 3.1 милиарда лв..
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване с 0.6 милиарда лева, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други.
Значителен номинален растеж от близо 2.7 милиарда лева се регистрира и при разноските за дотации за нефинансови предприятия, за което способстват главно заплащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила, разноските на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, заплащанията по мярката „ 60/40 “, мярката „ 80/20 “, мярката „ Запази ме “, мярката „ Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения “, управлявана от Национална агенция за приходите, и други. През 2021 година се извършва Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила, утвърдена с Решение № 739 на Министерския съвет от 2021 година, променена с Решения № 771 и № 885 на Министерския съвет от 2021 година и Програма за компенсиране на разноските на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа сила, потребена за софтуерни разноски, утвърдена с Решение № 893 на Министерския съвет от 2021 година, като се планува двете стратегии да продължат да се ползват до март 2022 година Възможно е стратегиите да бъдат модифицирани и допълнени. В тази връзка обезпечените средства за компенсиране на небитовите консуматори на електрическа сила за справяне с последствията от значителните и неподходящи съмнения на цените на електрическата сила до края на 2021 година са в общ размер на над 1.3 милиарда лева, включително 0.45 милиарда лева в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година, за заплащания през първото тримесечие на 2022 година.
Разходите за пенсии топят бюджетния остатък
Социално-икономическите ограничения, като добавките от 120 лв. към пенсиите на всички пенсионери, свиват бюджетния остатък на страната. Само...
Прочети повече
Ръст по отношение на 2020 година се регистрира и в частта на предоставените дотации за болнична помощ, където разноските нарастват с 0,2 милиарда лв..
Нелихвените разноски за 2021 година са в размер на 53.941 милиарда лв., което съставлява 101.9 % по отношение на годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 50.028 милиарда лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 3.866 милиарда лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 45.9 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 628.5 млн. лева (95.6 % от плануваните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.12.2021 година от централния бюджет, възлиза на 1.681 милиарда лв., което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.12.2021 година е 10.7 милиарда лева, в това число 9.7 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1.0 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Състояние на бюджета към края на януари
На база на предварителни данни и оценки за месец януари 2022 година се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) да бъде позитивно в размер на 940 млн. лева (0,7 % от прогнозния БВП). За съпоставяне, за януари 2021 година бе регистрирано превишение на приходите над разноските в размер на 409.7 млн. лв.. Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2022 година нарастват по отношение на регистрираните за същия месец на миналата година (с към 16.5 на сто).
Какво ще стане, в случай че настъпи 2022 година, а България няма държавен бюджет?
България към момента няма импортиран план за държавен бюджет за идната 2022 година. Основна причина за това бяха поредицата от Народното събрание...
Прочети повече
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2022 година се чака да бъдат в размер на 4.325 милиарда лв. и нарастват с 612 млн. лева по отношение на регистрираните за януари 2021 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на януари 2021 година с 604 млн. лева, до момента в който постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са покрай регистрираните за същия месец на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2022 година са в размер на 3.385 милиарда лв.. За съпоставяне, разноските по КФП за януари 2021 година бяха в размер на 3.302 милиарда лв..
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.01.2022 година от централния бюджет, възлиза на 133.1 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Още: Вноската на България в бюджета на Европейски Съюз скочи с 30% през тази година - за какво?
Още от ФИНАНСИ:
От плановете излиза наяве, че политиките за нарастване на приходите на пенсионерите са нараснали разноските за пенсии през предходната година с 3.1 милиарда лв.. Сериозен растеж от 2.7 милиарда лв. се следи и при разноските за дотации за нефинансови предприятия, главно поради държавната поддръжка за бизнеса във връзка с ограничения като " 60/40 " и поддръжката, обвързвана с високите цени на тока.
В същото време, по предварителни данни и оценки, бюджетът ще завърши месец януари тази година на остатък в размер на 940 млн. лв.. Това е над два пъти по отношение на остатъка, регистриран през първия месец на предходната година, който възлизаше на 409.7 млн. лв..
Бюджетни доходи за 2021 година
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2021 година са в размер на 52.340 милиарда лв. или 103.5 % по отношение на обновените годишни планове. Съпоставени с миналата година постъпленията нарастват с 8.0 милиарда лева (18.1 %). Ръст се регистрира, както при данъчните доходи, по този начин и при неданъчните приходи и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват главно грантовете по стратегиите и фондовете на Европейски Съюз и други безплатни средства. Спрямо обновените планове по КФП към Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година (ЗДБРБ за 2021 г.) от септември 2021 година се регистрира преизпълнение на годишния проект с близо 1.8 милиарда лв..
Фискалният съвет: Заложените политики в бюджета заплашват приемането на еврото
Провеждането на бюджетна политика, която може да усили в допълнение инфлацията, заплашва участието на България в еврозоната при об...
Прочети повече
В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален растеж по отношение на миналата година има при данъчно-осигурителните доходи (5.0 милиарда лева.). Съпоставено с обновените планове към ЗДБРБ за 2021 година превишение на проекта за годината има при множеството от главните налози и при приходите от здравноосигурителни вноски.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 40.876 милиарда лв., което съставлява 103.7 % по отношение на плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски образуват 78.1 % от общите приходи по КФП за годината.
Приходите от директни налози са в размер на 8.258 милиарда лв. или 107.4 % по отношение на плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 18.976 милиарда лв. (104.2 % по отношение на плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 12.978 милиарда лв. (105.7 % по отношение на планираните), от акцизи възлизат на 5.659 милиарда лв. (100.3 % по отношение на разчета), а тези от мита са в размер на 289.7 милиарда лв. (120.1 % по отношение на годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 1.411 милиарда лв. или 113.4 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 12.229 милиарда лева, което съставлява 99.6 % от разчетените за годината.
Неданъчните доходи са в размер на 8.000 милиарда лв., което съставлява 118.4 % по отношение на годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. През месец април 2021 година постъпиха доходи с еднократен за годината резултат в размер на 660 млн. лева с Данък добавена стойност, които съставляват в началото концесионно заплащане за страната от концесията на Летище София. Постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове за 2021 година са в размер на 1.629 милиарда лв., като нарастват със 751.4 млн. лв. (85.6 %) по отношение на миналата година.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3.463 милиарда лв..
Бюджетни разноски за 2021 Повече пари за безработни, по-големи пенсии, по-големи майчински - накъде върви Бюджет 2022
От 1 април минималният дневен размер на компенсацията за безработица се усилва от 12,00 лева на 18,00 лева, а оптималният дневен разм...
Прочети повече
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2021 година възлизат на 56.250 милиарда лв., което е 102.0 % по отношение на обновения план за годината. Превишението на плана към ЗДБРБ за 2021 година се дължи главно на утвърдените от Народното събрание по реда на член 26, алинея 10 от Закона за обществените финанси спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет в общ размер на 1.2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи.
Значителният растеж на разноските по отношение на миналата година (17,6 на сто) е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато регистрираните разноски за битка с пандемията от COVID-19 бяха доста по-ниски, до момента в който през 2021 година тези разноски са основни и са за цяла година, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 1.7 милиарда лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците от октомври до декември). Освен това, в осъществяване на Решение на Народното събрание от 23.12.2021 година за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнение на данъчните доходи за 2021 година (ДВ, бр. 110 от 24.12.2021 г.) бяха обезпечени 750 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лв. за първите шест месеца на 2022 година Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказа и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. Във връзка с посочените фактори разноските за пенсии регистрират номинален растеж по отношение на 2020 година от 3.1 милиарда лв..
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване с 0.6 милиарда лева, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други.
Значителен номинален растеж от близо 2.7 милиарда лева се регистрира и при разноските за дотации за нефинансови предприятия, за което способстват главно заплащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила, разноските на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, заплащанията по мярката „ 60/40 “, мярката „ 80/20 “, мярката „ Запази ме “, мярката „ Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения “, управлявана от Национална агенция за приходите, и други. През 2021 година се извършва Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила, утвърдена с Решение № 739 на Министерския съвет от 2021 година, променена с Решения № 771 и № 885 на Министерския съвет от 2021 година и Програма за компенсиране на разноските на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа сила, потребена за софтуерни разноски, утвърдена с Решение № 893 на Министерския съвет от 2021 година, като се планува двете стратегии да продължат да се ползват до март 2022 година Възможно е стратегиите да бъдат модифицирани и допълнени. В тази връзка обезпечените средства за компенсиране на небитовите консуматори на електрическа сила за справяне с последствията от значителните и неподходящи съмнения на цените на електрическата сила до края на 2021 година са в общ размер на над 1.3 милиарда лева, включително 0.45 милиарда лева в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година, за заплащания през първото тримесечие на 2022 година.
Разходите за пенсии топят бюджетния остатък
Социално-икономическите ограничения, като добавките от 120 лв. към пенсиите на всички пенсионери, свиват бюджетния остатък на страната. Само...
Прочети повече
Ръст по отношение на 2020 година се регистрира и в частта на предоставените дотации за болнична помощ, където разноските нарастват с 0,2 милиарда лв..
Нелихвените разноски за 2021 година са в размер на 53.941 милиарда лв., което съставлява 101.9 % по отношение на годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 50.028 милиарда лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 3.866 милиарда лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 45.9 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 628.5 млн. лева (95.6 % от плануваните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.12.2021 година от централния бюджет, възлиза на 1.681 милиарда лв., което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.12.2021 година е 10.7 милиарда лева, в това число 9.7 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1.0 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Състояние на бюджета към края на януари
На база на предварителни данни и оценки за месец януари 2022 година се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) да бъде позитивно в размер на 940 млн. лева (0,7 % от прогнозния БВП). За съпоставяне, за януари 2021 година бе регистрирано превишение на приходите над разноските в размер на 409.7 млн. лв.. Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2022 година нарастват по отношение на регистрираните за същия месец на миналата година (с към 16.5 на сто).
Какво ще стане, в случай че настъпи 2022 година, а България няма държавен бюджет?
България към момента няма импортиран план за държавен бюджет за идната 2022 година. Основна причина за това бяха поредицата от Народното събрание...
Прочети повече
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2022 година се чака да бъдат в размер на 4.325 милиарда лв. и нарастват с 612 млн. лева по отношение на регистрираните за януари 2021 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на януари 2021 година с 604 млн. лева, до момента в който постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са покрай регистрираните за същия месец на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2022 година са в размер на 3.385 милиарда лв.. За съпоставяне, разноските по КФП за януари 2021 година бяха в размер на 3.302 милиарда лв..
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.01.2022 година от централния бюджет, възлиза на 133.1 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Още: Вноската на България в бюджета на Европейски Съюз скочи с 30% през тази година - за какво?
Още от ФИНАНСИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ