Проф. Григор Димитров: Само 30% от осигурените българи си правят профилактични прегледи
„ Бюджетът на Здравната каса наближава 8 милиарда лв.. Увеличението ще бъде към 870 млн. лв., от тях 200 млн. повече средства за извънболничната помощ и по 250 млн. в допълнение за болничната помощ и за медикаменти. Това се чака в бюджетната рамка. Бюджетната рамка остава както през предходната година - към 45-47% са за болнична помощ, 25-26% за медикаменти. Тази година разходът за извънболнична помощ се усилва, това е знак за разширение на възможностите за профилактика. Ако дамите вършат добра профилактика, рискът от рак на гърдата ще бъде доста по-малък. Само 30% от обезпечените българи си вършат профилактични прегледи, младежите не вървят ”. Това съобщи проф. Григор Димитров от Надзорния съвет на НЗОК пред Нова Нюз.
Прочетете още
юджетът на Касата е 7,6-7,8 милиарда лв., към 1 милиарда лв. е бюджетът на Здравното министерство, настрана – бюджет за ведомствени лечебни заведения, разказа той. Около 1 милиарда лв. отиват за отпуск по болест. Около 24-25 млн. дни годишно се употребяват за болничен отпуск, което е 5% от Брутният вътрешен продукт. В страните от Европейски Съюз минималният запас обществени средства е 8%. По думите му следващата година към 4-5 милиарда лв. ще бъде доплащането за здраве, измежду които са така наречен медицински произведения, разясни представителят на Касата.
„ Лекарствата за онкология са 910 млн. лв., през 2020 година бяха 480 млн. лв., за 2023 година са към 760-770 млн. лв. ”, даде образец той.
По думите му няма никакви промени в системата на опазването на здравето, липсва и тактика за това. Бюджетът на Здравната каса отразява съществуващото законодателство – по този начин, както финансовият министър внася данъчните закони, сподели проф. Димитров.
По думите му има корпоративни ползи да не се трансферират множеството действия от болничната в доболничната помощ. „ В последните години се сътвориха 320 лечебни заведения, ние сме преди всичко в Европейски Съюз по брой лечебни заведения (които не са разпределени отмерено на територията на страната). За да се обезпечи издръжката на една болница, която условно има 75% непрекъснати разноски, се плануват не по-малко то 2 млн. хоспитализации. От друга страна – парите, които даваме за болничен престой, бихме могли да увеличим достъпа до тази техника и тази инсталация. Това е една огромна борба с представители на болничната помощ. Държавата не прави никакви опити за промяна на здравната система ”, изясни Димитров.
В отговор на думите на здравния министър Христо Хинков, че може да се приватизират държавни и общински лечебни заведения, проф. Димитров сподели, че в случай че е трябвало да има приватизация на болничната мрежа, това е трябвало да стане към 2006 - 2008 година „ Около 1,200 милиарда лв. са в частните лечебни заведения, те са съсредоточени в 5-6 града. Няма нищо неприятно да има частни лечебни заведения, там има доста нова техника, различен е въпросът къде са съсредоточени те ”, сподели Димитров. Според него в случай че страната организираше една рационална политика, да подтиква разкриването на частни лечебни заведения с терени, налози, щеше да има лечебни заведения в разнообразни места.
Според него е належащо да се прегледа цялата болнична мрежа, да се сътвори Здравна карта и да се разплаща единствено с тези лечебни заведения, които реализират действителна активност. Така ще се освободят пари за извънболнична помощ.
Прочетете още
юджетът на Касата е 7,6-7,8 милиарда лв., към 1 милиарда лв. е бюджетът на Здравното министерство, настрана – бюджет за ведомствени лечебни заведения, разказа той. Около 1 милиарда лв. отиват за отпуск по болест. Около 24-25 млн. дни годишно се употребяват за болничен отпуск, което е 5% от Брутният вътрешен продукт. В страните от Европейски Съюз минималният запас обществени средства е 8%. По думите му следващата година към 4-5 милиарда лв. ще бъде доплащането за здраве, измежду които са така наречен медицински произведения, разясни представителят на Касата.
„ Лекарствата за онкология са 910 млн. лв., през 2020 година бяха 480 млн. лв., за 2023 година са към 760-770 млн. лв. ”, даде образец той.
По думите му няма никакви промени в системата на опазването на здравето, липсва и тактика за това. Бюджетът на Здравната каса отразява съществуващото законодателство – по този начин, както финансовият министър внася данъчните закони, сподели проф. Димитров.
По думите му има корпоративни ползи да не се трансферират множеството действия от болничната в доболничната помощ. „ В последните години се сътвориха 320 лечебни заведения, ние сме преди всичко в Европейски Съюз по брой лечебни заведения (които не са разпределени отмерено на територията на страната). За да се обезпечи издръжката на една болница, която условно има 75% непрекъснати разноски, се плануват не по-малко то 2 млн. хоспитализации. От друга страна – парите, които даваме за болничен престой, бихме могли да увеличим достъпа до тази техника и тази инсталация. Това е една огромна борба с представители на болничната помощ. Държавата не прави никакви опити за промяна на здравната система ”, изясни Димитров.
В отговор на думите на здравния министър Христо Хинков, че може да се приватизират държавни и общински лечебни заведения, проф. Димитров сподели, че в случай че е трябвало да има приватизация на болничната мрежа, това е трябвало да стане към 2006 - 2008 година „ Около 1,200 милиарда лв. са в частните лечебни заведения, те са съсредоточени в 5-6 града. Няма нищо неприятно да има частни лечебни заведения, там има доста нова техника, различен е въпросът къде са съсредоточени те ”, сподели Димитров. Според него в случай че страната организираше една рационална политика, да подтиква разкриването на частни лечебни заведения с терени, налози, щеше да има лечебни заведения в разнообразни места.
Според него е належащо да се прегледа цялата болнична мрежа, да се сътвори Здравна карта и да се разплаща единствено с тези лечебни заведения, които реализират действителна активност. Така ще се освободят пари за извънболнична помощ.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ