Бюджетът е направен така, че да задоволи колкото се може

Бюджетът е изработен по този начин, че да задоволи колкото се може повече бъдещи гласоподаватели на ръководещите, счита финансистът

Цените на храните ще останат високи и през идната година. Причините са възходящите разноски за труд на локалните производители, както и високите цени на вноса. На този декор растежът на заплатите ще се забави поради устрема на частния бранш да резервира конкурентоспособността си.

Това са част от изводите в есенната макроикономическа прогноза на Европейска комисия за страната ни през идната година.

Според финансиста Левон Хампарцумян, който приказва в ефира на " Пресечна точка ", бюджетът е изработен по този начин, че да задоволи колкото се може повече бъдещи гласоподаватели на ръководещите.

“Това никой не го споделя, само че е истината. Защото политиците имат две цели – едната е да имат достъп до разпределението на обществените пари, втората – правейки това, отново да бъдат определени ”.

Финансистът е на мнение, че има повече от един метод да се направи бюджетът. “Лошото е, че е липсващ ”.

“Правителството споделя, че следващата година към този момент няма да прави тези неща. Но ние не знаем в каква макроикономическа и геополитическа конюнктура ще се намираме. Разумното правене на един бюджет е в положителни години, в каквито ние се намираме сега – стопанската система пораства, а дългът към момента е невисок ”, изясни той.

Според Хампарцумян сме в парадоксалната обстановка общественият бранш да заплаща по-високи заплати, в сравнение с частния бранш. “Това не е естествено ”.

“България е към момента с много невисок външен дълг. Влизаме в еврозоната, имаме напредък. Външните банки ще ни дадат заем, само че един ден купонът ще свърши и идва сметката. Тогава, в случай че нямаме с какво да платим и тези пари не са били вложени в нещо, което генерира нови доходи, ще би трябвало отново да се стягат колани и да се понижават пенсии. Ще се случи нещо сходно на обстановката в Кипър, Гърция и Румъния ”, разяснява той.

Финансистът изясни, че стопански компликации, когато човек е привикнал да му е по-широко към врата, не са приятни.

Хампарцумян разяснява и думите на Кристалина Георгиева за имотния пазар.

“Невероятната агресия на ипотечното кредитиране крие опасности, тъй като имотният пазар е първият, който пада, когато настъпят рецесии или стагнации в стопанската система. Той е и последният, който остава, само че не може да ядем тухли и керемиди ”.

“В България имаме разбирането, че би трябвало да притежаваме жилища. Ако човек има намерение да живее в него, малко си е надценил опциите, само че ще оцелее. Но този, който го е взел за вложения, би трябвало да знае, че влага в една извънредно волатилна и податлива на всевъзможни външни въздействия сфера. И може да загуби доста пари ”, предизвести Хампарцумян.