Бюджетът е като финансов план, изразител на всичко онова, което

„ Бюджетът е като финансов проект, изразител на всичко това, което има намерение един постоянен кабинет да осъществя – промени и политики. Затова е по-добре бюджетът да бъде изработен от постоянен кабинет, в сравнение с от едно служебно държавно управление. Досега служебно държавно управление не е внасяло повсеместен годишен бюджет на страната “.

Това сподели пред БНР Любомир Каримански, консултант на служебната финансова министърка Росица Велкова, някогашен народен представител от „ ИТН “, като добави, че най-подходящият вид за бюджет за 2023 година е този, който служебният кабинет предлага.

„ Ние не стъпваме на бюджет, който би трябвало да извършва Маастрихтските критерии, а на бюджет, чиито политики са заложени с актуализацията през 2022 година, а тя съдържаше в себе си задоволително раздути разноски. Има политики, които към момента могат да се употребяват в така наречен удължителен бюджет в първите няколко месеца на 2023 година “, изясни някогашният ръководител на парламентарната бюджетна комисия.

Каримански напомни, че Корнелия Нинова и Асен Василев са изразявали друго мнение и отношение към бюджета и към данните, подготвяни от финансовото министерство, а в този момент упорстват служебното държавно управление да внесе нов бюджет:

„ Г-жа Нинова в края на август съобщи, че тя поучава служебния кабинет да не се занимава с внасянето на бюджет. Тогава ли е излъгала, или в този момент лъже, когато упорства да бъде импортиран бюджет? Г-н Василев, когато внесе бюджета през февруари, стъпи на макрорамката, избрана от Министерството на финансите. Сега не има вяра на същите тези сътрудници, на които тогава е повярвал и създал бюджета. На кого да повярваме – на господин Василев тогава или на господин Василев в този момент? Виждате какво двуличие и раздвояване имат политиците в този момент “.

По думите на финансиста парите, „ които чакаме от Европа по Плана за възобновяване (ПВУ) и от други фондове “, би трябвало да са настрана и да не ги харчим за наши вътрешни цели – за обществени проблеми, а към този момент част от тях са изхарчени за нарастването на пенсиите:

„ В 2022 година имаме 1,3 милиарда лв. транш, до края на годината чакаме още 2,6 милиарда лв.. От тези 3,9 милиарда лв. страната може да изхарчи целево по ПВУ не повече от 100 млн. лв. до края на 2022 година Т.е. 3,8 милиарда лв. се изхарчват за всичко друго, само че не и за самия проект и за това по какъв начин да бъдем по-устойчиви и да бъдат направени промени. В 2023 година, в случай че не успеем да изпълним съответните промени или създадем, дай боже, залегналите в ПВУ промени, ние към този момент няма от кое място да вземем, тъй като към този момент са ни отпуснати тези пари през 2022 година и ще би трябвало да ги вземем от Бюджета, а това образува недостига “.

Няма да се постанова да се подвигат налозите, предвижда Любомир Каримански.

Не би трябвало обществото да бъде поляризирано в мнението за еврото, счита финансистът и разяснява:

„ Важното е да намерим истината за разбора от позиция успеваемостта от въвеждане на европейската валута в България. … Бих желал да влезем в еврозоната на 1 януари 2024 година, само че ми липсва разбор, с цел да съм сигурен дали можем. Политиците не направиха нищо за информираността на българите за изгодите от въвеждането на еврото “.