Капан с пенсиите
Бюджет 2026 наподобява упорит, само че е построен върху няколко смели догатки – че стопанската система ще пораства бързо, инфлацията ще остане под надзор и държавният дълг ще се задържи в устойчиви граници. Ако едно от тези условия не се извърши, рисковете ще се стоварят върху хората.
Това разяснява в ефира на Радио Варна финансовият съветник Десислава Станчева.
Промяната в оптималния застрахователен приход ще засегне хиляди работещи в частния бранш, акцентира Десислава Станчева. " За бизнеса това значи по-високи разноски и по-ниска конкурентоспособност. В дълготраен проект това може да докара до ограничение на вложенията и работните места “, уточни Станчева. Тя добави, че по-високите осигуровки през днешния ден значат за в бъдеще по-малко пенсии.
Според нея измененията ще се отразят на цените, на разноските за осигуровки и на опциите за поддръжка на дребния бизнес. Според Станчева наклонността към увеличение на държавния дълг е тревожна. " Колкото повече една страна харчи над опциите си, толкоз по-скъпо ще ѝ излиза дългът. А това значи по-малко средства за обучение, опазване на здравето и тласъци за бизнеса “, изясни специалистът.
Десислава Станчева предвижда, че в случай че инфлацията резервира равнището си в границите на 2-4 %, ще има леко повишение на покупателната дарба на българин. Ако обаче разноските за ток, вода, храна и услуги не престават да порастват, това нарастване ще бъде единствено козметично.
Тя посъветва жителите да бъдат по-подготвени както за новия бюджет, по този начин и за идното прекосяване към еврото. " Промяната може да бъде безболезнена, в случай че хората стартират да мислят по-разумно за парите си. Най-важното е да планираме бюджета си, да следим цените и да търсим способи за икономисване “, сподели още тя.
Да се наблюдават достоверните източници на информация и да се заобикаля държането на огромни суми в брой, сподели още тя. Инвестициите, които носят възвръщаемост в дълготраен проект, са доста по-сигурен избор, добави консултантът. Според нея персоналните финанси би трябвало да се разделят на три категории – " къси ", " междинни " и " дълги " пари. Първите са за ежедневни разноски, вторите - за непредвидени обстановки и поправки, а дългите пари - за значими бъдещи цели като обучение, жилище или пенсиониране.
