Експерти: Моделът на дългова икономика ще ни доведе до криза
Бюджет 2026 е деформиран и крие действителни разноски, предизвестяват доцент Щерьо Ножаров и Юлиан Войнов
Фискалната рамка на Бюджет 2026 влиза за гласоподаване в пленарната зала през днешния ден, без да е минала през наложителното разглеждане в обособените отраслови комисии. Този казус провокира остра реакция измежду икономическите специалисти, които виждат съществени опасности за финансовата непоклатимост на страната. Според икономистите доцент Щерьо Ножаров и Юлиан Войнов, заложената икономическа политика ще докара до дълбоки проблеми.
" Този вид няма да издържи прегледа за макроикономически несъответствия пред Европейския съвет ", съобщи доцент Ножаров, представен от NOVA.
Скрити дефицити и нереални доходи
Доц. Ножаров дефинира новия тип на бюджета като „ деформиран “, защото главните му параметри остават непроменени макар прекрояването. Според него концепцията е непокътната напълно, като разноските действително доближават 45% от Брутният вътрешен продукт, а не публично оповестените 41,5%. Дългът също остава на тревожното равнище от 10,5 милиарда евро.
Експертът обръща внимание на съществени несъответствия в приходната част, съответно при Данък добавена стойност събираемостта и въглеродните квоти.
" Докато интернационалните цени варират към 62–63 евро, в бюджета са заложени 75 евро, което докарва приходната част доста нагоре ", изясни икономистът пред малкия екран. Според неговата равносметка най-малко 3,5 милиарда лв. липсват и не е ясно по какъв начин ще бъдат покрити.
Опасност от кредиторски ръб
Най-сериозното предизвестие на специалистите е обвързвано с развиването на „ дългова стопанска система “.
" Тази дългова стопанска система ще докара до рецесия в границите на 10 години. Ще влезем в кредиторски ръб – кредиторите не се интересуват от обществени разноски или заплати ", предвижда доцент Ножаров, представен от NOVA.
Той разкри и механизъм за прикриване на разноски посредством финансовата стратегия, която не се вижда в цялостната картина на консолидираната фискална рамка. Част от разноските се изваждат и се трансферират като съфинансиране посредством заеми или спомагателна капитализация на държавни предприятия, което изкуствено занижава действителния размер на харчовете.
Риск за Еврозоната
Икономистът Юлиан Войнов също изрази песимизъм по отношение на спазването на Маастрихтските критерии.
" Ще бъде извънредно мъчно да задържим недостига под 3%. Ако го надхвърлим, 2027 година ще стане тежка – ще вършим промени под външен напън ", разяснява Войнов.
Според него никой няма да разреши на България да унищожава стабилността на Еврозоната с сходна финансова политика.
Фискалната рамка на Бюджет 2026 влиза за гласоподаване в пленарната зала през днешния ден, без да е минала през наложителното разглеждане в обособените отраслови комисии. Този казус провокира остра реакция измежду икономическите специалисти, които виждат съществени опасности за финансовата непоклатимост на страната. Според икономистите доцент Щерьо Ножаров и Юлиан Войнов, заложената икономическа политика ще докара до дълбоки проблеми.
" Този вид няма да издържи прегледа за макроикономически несъответствия пред Европейския съвет ", съобщи доцент Ножаров, представен от NOVA.
Скрити дефицити и нереални доходи
Доц. Ножаров дефинира новия тип на бюджета като „ деформиран “, защото главните му параметри остават непроменени макар прекрояването. Според него концепцията е непокътната напълно, като разноските действително доближават 45% от Брутният вътрешен продукт, а не публично оповестените 41,5%. Дългът също остава на тревожното равнище от 10,5 милиарда евро.
Експертът обръща внимание на съществени несъответствия в приходната част, съответно при Данък добавена стойност събираемостта и въглеродните квоти.
" Докато интернационалните цени варират към 62–63 евро, в бюджета са заложени 75 евро, което докарва приходната част доста нагоре ", изясни икономистът пред малкия екран. Според неговата равносметка най-малко 3,5 милиарда лв. липсват и не е ясно по какъв начин ще бъдат покрити.
Опасност от кредиторски ръб
Най-сериозното предизвестие на специалистите е обвързвано с развиването на „ дългова стопанска система “.
" Тази дългова стопанска система ще докара до рецесия в границите на 10 години. Ще влезем в кредиторски ръб – кредиторите не се интересуват от обществени разноски или заплати ", предвижда доцент Ножаров, представен от NOVA.
Той разкри и механизъм за прикриване на разноски посредством финансовата стратегия, която не се вижда в цялостната картина на консолидираната фискална рамка. Част от разноските се изваждат и се трансферират като съфинансиране посредством заеми или спомагателна капитализация на държавни предприятия, което изкуствено занижава действителния размер на харчовете.
Риск за Еврозоната
Икономистът Юлиан Войнов също изрази песимизъм по отношение на спазването на Маастрихтските критерии.
" Ще бъде извънредно мъчно да задържим недостига под 3%. Ако го надхвърлим, 2027 година ще стане тежка – ще вършим промени под външен напън ", разяснява Войнов.
Според него никой няма да разреши на България да унищожава стабилността на Еврозоната с сходна финансова политика.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ