Програмата Стамболов: Ще може ли този път България да подкрепи талантливите си студенти в чужбина
Бюджет 2024 ще отдели 5 млн. лева за една от първите хрумвания на Кирил Петков и Асен Василев, откогато влязоха в политиката - основаване на Фонд " Стефан Стамболов ", който да поддържа български студенти в чужбина.
Целта на фонда не е просто да раздава стипендии, а да подкрепя младите българи, които желаят да се върнат назад в страната и тук да ползват наученото от влиятелни международни университети.
През 2022 година - тъкмо в края на мандата на кабинета " Петков " беше изработен опит фондът " Стамболов " да бъде вписан в Закона за висшето обучение, до момента в който Николай Денков беше отраслов министър.
Тогава обаче концепцията се сблъска с тотална опозиция в Народното събрание.
ГЕРБ я оповестиха за дискриминационна и противоконституционна, тъй като " ние не можем да финансираме достъп в български частни висши учебни заведения, само че ще го вършим във висши учебни заведения в други страни " (по Красимир Вълчев).ДПС нарочиха програмата " Стамболов " за " елитарна " и ориентирана към " доста малко студенти " (тогава проектът беше тя да подкрепи до 30 души).
Днес се оказва, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са претърпели катарзис.
Парите за програмата " Стамболов " не бяха включени в истинския план на Министерския съвет за Бюджет 2024.
Но са препоръчани посредством общ законопроект, импортиран преди 3 дни сред първо и второ четене, зад който стои огромно болшинство - вносителите му са Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Йордан Цонев.
Мотиви не са показани, само че самото предопределение дава изясненост за тях: програмата се основава " за възстановяване на икономическото развиване на страната посредством обезпечаване на достъп на български жители с потвърден капацитет до обучение във водещи задгранични институции за висше обучение, както и последващото използване на опита им в България ".
" Има български надарени деца, които са признати в елитни международни университети. Те са признати. Ще получат стипендия, ще отидат и ще учат там, без значение от българската страна. Това, коет българската страна прави, е опит част от тези хорада се върнат да работят назад в България, а не да останат в чужбина, като им се даде безлихвен заем за интервала на следването. Ако се върнат назад в България и работят 5 година, ще бъде банален. Ако останат в чужбина, стартират да текат лихви и те си го връщат ", сподели Асен Василев при приемането на закона.
5-те милиона лв. бяха публично записани в рамката на Бюджета макар опитите на Има Такъв Народ и " Възраждане " да обвинят властта, че ще дават парите за " деца на новата номенклатура " и че това било " скица за крадене ".
Това, което към този момент остава неразбираемо, е по какъв начин програмата за подкрепяне на български студенти в чужбина ще проработи на процедура.
През 2022 година тя беше сложена на публично разискване във вид, в който финансирането беше единствено 2 млн. лева
Какви бяха първичните условия?
Те трябваше да се дават като стипендии за образование на българи, признати в магистърските стратегии на 24 от най-елитните университети в света - от MIT, Станфорд, Принстън и " Джонс Хопкинс " в Съединени американски щати, през Кеймбридж и Оксфорд във Англия, до най-силните швейцарски политехники или университети в Сингапур и Япония.Интересното е, че единствено един от тях беше на територията на Европейски Съюз - Université Paris-Saclay.Всеки от утвърдените стипендианти щеше да има право на не повече от 200 000 лева на година, включително за превоз до страната на образование, такса за висшето учебно заведение, разноски по настаняване и здравна застраховка.Подборът на избраниците трябваше да се прави с конкурс, като преимущество щяха да имат тези, които към момента не са учили в чужбина или имат професионален опит в определената сфера на образование.Най-важното изискване щеше да е младежите да се върнат да работят в България, откакто получат магистърската си тапия.
Това е и концепцията на историческия фонд на Стефан Стамболов, който в края на 19 век възнамерява изключителна линия от актуалния еквивалент на 160 млн. лева за българи, които отиват да учат в чужбина и се връщат назад, с цел да работят в България най-малко 5 години.
Още 160 млн. лева са били заделени и за " откриване на гении " в България. Както разяснява преди дни Асен Василев - измежду тях са били хората, които са сложили основите на науката в българските университети. В Германия и Франция са се обучавали доста от бъдещите огромни учители и професори, освен в региона на филантропичните и естествените науки, само че и в областта на изкуството и културата.
Към момента - бюджетът на програмата е много по-малък от Стамболовия, само че най-малко към този момент е обезпечен за разлика от 2022.
Ако депутатите си свършат работата задоволително бързо и качествено - би трябвало програмата да проработи още преди края на 2024 година
Остава обаче ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи да основат такава законова рамка, която да не бъде атакувана от опозицията пред Конституционния съд.
Целта на фонда не е просто да раздава стипендии, а да подкрепя младите българи, които желаят да се върнат назад в страната и тук да ползват наученото от влиятелни международни университети.
През 2022 година - тъкмо в края на мандата на кабинета " Петков " беше изработен опит фондът " Стамболов " да бъде вписан в Закона за висшето обучение, до момента в който Николай Денков беше отраслов министър.
Тогава обаче концепцията се сблъска с тотална опозиция в Народното събрание.
ГЕРБ я оповестиха за дискриминационна и противоконституционна, тъй като " ние не можем да финансираме достъп в български частни висши учебни заведения, само че ще го вършим във висши учебни заведения в други страни " (по Красимир Вълчев).ДПС нарочиха програмата " Стамболов " за " елитарна " и ориентирана към " доста малко студенти " (тогава проектът беше тя да подкрепи до 30 души).
Днес се оказва, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са претърпели катарзис.
Парите за програмата " Стамболов " не бяха включени в истинския план на Министерския съвет за Бюджет 2024.
Но са препоръчани посредством общ законопроект, импортиран преди 3 дни сред първо и второ четене, зад който стои огромно болшинство - вносителите му са Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Йордан Цонев.
Мотиви не са показани, само че самото предопределение дава изясненост за тях: програмата се основава " за възстановяване на икономическото развиване на страната посредством обезпечаване на достъп на български жители с потвърден капацитет до обучение във водещи задгранични институции за висше обучение, както и последващото използване на опита им в България ".
" Има български надарени деца, които са признати в елитни международни университети. Те са признати. Ще получат стипендия, ще отидат и ще учат там, без значение от българската страна. Това, коет българската страна прави, е опит част от тези хорада се върнат да работят назад в България, а не да останат в чужбина, като им се даде безлихвен заем за интервала на следването. Ако се върнат назад в България и работят 5 година, ще бъде банален. Ако останат в чужбина, стартират да текат лихви и те си го връщат ", сподели Асен Василев при приемането на закона.
5-те милиона лв. бяха публично записани в рамката на Бюджета макар опитите на Има Такъв Народ и " Възраждане " да обвинят властта, че ще дават парите за " деца на новата номенклатура " и че това било " скица за крадене ".
Това, което към този момент остава неразбираемо, е по какъв начин програмата за подкрепяне на български студенти в чужбина ще проработи на процедура.
През 2022 година тя беше сложена на публично разискване във вид, в който финансирането беше единствено 2 млн. лева
Какви бяха първичните условия?
Те трябваше да се дават като стипендии за образование на българи, признати в магистърските стратегии на 24 от най-елитните университети в света - от MIT, Станфорд, Принстън и " Джонс Хопкинс " в Съединени американски щати, през Кеймбридж и Оксфорд във Англия, до най-силните швейцарски политехники или университети в Сингапур и Япония.Интересното е, че единствено един от тях беше на територията на Европейски Съюз - Université Paris-Saclay.Всеки от утвърдените стипендианти щеше да има право на не повече от 200 000 лева на година, включително за превоз до страната на образование, такса за висшето учебно заведение, разноски по настаняване и здравна застраховка.Подборът на избраниците трябваше да се прави с конкурс, като преимущество щяха да имат тези, които към момента не са учили в чужбина или имат професионален опит в определената сфера на образование.Най-важното изискване щеше да е младежите да се върнат да работят в България, откакто получат магистърската си тапия.
Това е и концепцията на историческия фонд на Стефан Стамболов, който в края на 19 век възнамерява изключителна линия от актуалния еквивалент на 160 млн. лева за българи, които отиват да учат в чужбина и се връщат назад, с цел да работят в България най-малко 5 години.
Още 160 млн. лева са били заделени и за " откриване на гении " в България. Както разяснява преди дни Асен Василев - измежду тях са били хората, които са сложили основите на науката в българските университети. В Германия и Франция са се обучавали доста от бъдещите огромни учители и професори, освен в региона на филантропичните и естествените науки, само че и в областта на изкуството и културата.
Към момента - бюджетът на програмата е много по-малък от Стамболовия, само че най-малко към този момент е обезпечен за разлика от 2022.
Ако депутатите си свършат работата задоволително бързо и качествено - би трябвало програмата да проработи още преди края на 2024 година
Остава обаче ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи да основат такава законова рамка, която да не бъде атакувана от опозицията пред Конституционния съд.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ