Бяла, бяла лехица с черна, черна пшеница, жънеме я с очите, мелиме я

Бяла, бяла лехица
с черна, черна пшеница,
жънеме я с очите,
мелиме я с главите
и с погача богата
храниме си душата.

Що е то?

(Книгата)

Расъл Тодор през пости —
тънък, дълъг, без кости,
във къщи му краката,
във небето — главата;
тих ветрец ли повее,
безшумно го люлее,
огъва му снагата,
развява му косата;
луд ли ураган задуха,
оскубва му кожуха,
отвява му главата,
разкъсва му месата.

Що е то?

(Димът)

Търкуланчо от Раздолци
на тил носи триста колци,
остави го във горица —
дебне като остарял пъдарин,
затумкай му ръченица —
скача като млад сватбарин.

Що е то?

(Таралежът)

Роглю няма ушенца,
Роглю няма краченца,
а си върви в полята,
а си гази в тревата.
На гърба му товарче —
вито-вито самарче,
пресрещни го, детенце,
побутни му рогченце —
ще си влезе в товарчето,
в товарчето, в самарчето.

Що е то?

(Охлювът)

Дълга, дълга Бърборанка
няма кости, нито сянка,
пей и тича лазешката
през нивята, през полята.
Щом я слънце дълго грее,
тя стартира да слабее,
тя стартира да се свива
и да става безмълвна.
Но заплиска ли я дъжд,
тя набъбва внезапно,
тя пораства и дебелей,
и лудува, и се смей.

Що е то?

(Реката)

Златна, златна пшеница
в синя, синя чиния,
паницата некупена,
над земята захлупена.
Питаме се: къде я?
А сме всички под нея.

Що е то?

(Небето)

Воденичка
на стеничка,
денем нощем не стопира,
работа си намира,
чука, трака, отпява —
сто години вървяла,
нито зрънце не смляла.

Що е то?

(Часовникът)

На стряха плаче
бяло юначе,
че ми го към този момент
слънце напече.
Ти знаеш доста — кажи, кое е
това юначе, що сълзи лее?
То иде зиме тук от небето
и си отива пролет в морето.
Помисли!

(Ледът)

Тънка, дълга дългуша
няма стомах, ни гуша,
няма ръце, ни крайници,
а се влачи ей по този начин!
Погнеш ли я с сопа,
из тревата тя бяга
и ядосано съска,
също като гъска!

Що е то?

(Змията)

Бели, бели главички
със зелени очички,
с тънки, тънки вратлета
и със черни крачета.
Белчо лежи в полята —
те са скрити в земята.
Щом се Белчо подстори
да си иде в морето,
те излизат на двори
и ни радват сърцето.
Кой ги с любов не среща,
кой се тука не сеща,
че на тия момиченца
ний споделяме к.......!

С доста чудесии
пълен е света —
ето, две фунии
на една греда.
Гредата е, драги деца, жива,
а с фуниите се течност не налива,
че през гърлата им, криви, та и тесни,
преминават единствено звуци, думи, песни.

Гатанката, имам вяра, към този момент ще решите —
кой от вас не знае, че туй са у....!

Два извора чудни зная
на едно поле на края —
два извора обистрени
под два слога разлистени.
Никой от тях вода не гребе —
денем те оглеждат божето небе,
а пък нощем се покриват в мрака
с два похлупака.
Чудни извори са те —
имаш ги и ти, дете,
помисли си, па речи,
че се споделят те о....!
Дива, дива фея
покрай оплитам се прикрива,
там се ражда във зелена риза
и цялостен живот нийде не излиза.
Пазете си краката, приятели,
че тя ще ви близне и опари!
Как се споделя тая фея?

к........!

Всеки от нас има две правилни слугини,
без които самичък той нито лев не чини.
Вий мислите към този момент, че туй са очите,
ала ще сгрешите —
слугините, за които се въпрос повдига,
имат по пет дечурлига.
Не бързайте, и туй не стига!
Децата са, значи, 10, само че от всички
грамотни са единствено трички!
Сега към този момент кажете,
че това са р......!

Ний сме девет момчета,
девет чудни братлета
и едничка сестричка,
кръгла като паричка.
Ний за думи сме неми,
но сме бройци огромни,
но сме чудни сметачи —
само дай ни задания!

Що е то?

Потъркайте си челата
и отвърнете: „ ч......! “

Пристигна ни златен посетител,
па направи дивен мост.
Прехвърли го над селата,
от край до завършек на земята,
нашари го с чудна четка —
да пъстрее и да светка.

Що е то?

Кажете ми в този момент,
не е ли туй д.....!

Кротко седи на земята
една младоженка мустаката,
па си преде, па шумурка
без къделя и без хурка,
затуй върви тя, горкана,
във непредена одеждa.

Що е то?

Тая младоженка кротка
се назовава к....!

Търкул, търкул, Белушко,
какво носиш бе, душко?
— Нося яка одеждa,
от бял мрамор изляна,
нося в сърце от злато
будилниче крилато.

Що е то?

По златното му сърце
ти позна, че е я....!