Теодор Борисов: Световното затвърди максимата, че с пари и власт може да правиш каквото искаш и да не подлежиш на коректив
Може да е тъжно резюме, само че ми коства, че това международно състезание сподели максимата, която може би ще е водеща в света, тя постоянно е била, само че в този момент ни се размахва пред носа, че стига да имаш пари и власт, може да правиш каквото си искаш и не подлежиш на никакъв коректив. Това съобщи спортният публицист Теодор Борисов , който бе посетител в утринния блок на радио ФОКУС при Ася Александрова часове, откакто Испания завоюва втората си международна купа във футбола. Той разяснява случилото се на финала и на шампионата в Северна Америка.
- Очакван или непредвиден първенец е Испания?
Обикновено предварителните прогнози на сходни конгреси от време на време се оправдават, от време на време – не. Понякога любимците разочароват. Поне за мен Испания справедливо завоюва купата. Минаха през по-тежкия поток спрямо Аржентина. В двата си заключителни мача демонстрираха по-добра игра, макар че стартираха по-мудно. Но самия факт, че Мбапе и Меси, двете звезди на това състезание, не съумяха да създадат нищо против Испания демонстрира, че те са в действителност тима, който диктува футболната мода.
-Кои два тима, съгласно теб, трябваше да са на финала?
Няма по какъв начин да предсказвам предвид на схемите. Иначе всеки има своя версия за финалисти. Привържениците на Англия са разочаровани от метода по който бе извърнат тима им. На четвъртфиналите норвежците могат да имат искания. Така или другояче това бе финала.
-Като почитател ми кажи
Преди началото на шампионата моят любимец бе Португалия. Кристиано Роналдо желаех да приключи кариерата си със международна купа, само че тази скица португалците не съумяха да влязат в по-лекия поток и в по-трудния Испания ги спря. Фактът, че най-после на шампионата видяхме четирите най-хубави отбора в ранглистата на ФИФА на полуфиналите демонстрира, че домакините добре са подготвили нещата, с цел да останат най-атрактивните тимове.
Трябва да отбележим, че за разлика от Аржентина, където всичко бе съсредоточено към Меси, за Испания Ламин Ямал по този начин и не съумя да направи подобен мач, в който да блесне и да онемее като преди две години на Европейското. Те оказаха че са положителни като тим. Родри се отличи и не инцидентно стана състезател на шампионата. Младите играчи, бранителят Пау Кубарси също сподели стойностите. Да не приказваме за създателя на победния гол на финала Феран Торес, който даже няма статут на титуляр в клубния си тим Барселона. За националния тим обаче свърши страхотна работа.
-Всеки един състезател от селекцията на Испания може да играе и да прави всичко
Играчи като Оярсабал, Мерино не са футболисти, които имат чак толкоз огромен маркетингов капацитет, само че спортно-технически, когато трябваше, демонстрираха своята стойност. Същото можем да кажем и за селекционера Луис де ла Фуенте. До назначението си той беше незнаен за необятната публика. Трябваше да се стигне до този край, с цел да се разбере, че аржентинският селекционер Скалони е негов възпитаник. Този конфликт на треньорските генерации испанците съумяха да завоюват.
Изобщо не върша отпратка към онази фотография, на която Меси къпе дребния Ямал, която се популяризира още преди две години. Сега, нагледно казано, Ямал изкъпа Меси.
-Така алегорично Меси съобщи предишното на бъдещето в лицето на Ямал
И освен. В голмайсторската ранглиста Килиан Мбапе задмина Меси, ставайки и голмайстор на шампионата. В същото време е и №1 на международни финали. Хората към този момент не помниха и Мирослав Клозе, който бе на върха.
-Хареса ли ти финала нощес? С наслаждение ли гледа този футбол, който предложиха Испания и Аржентина?
Ако си сложим ръка на сърцето, не мисля, че някой безпристрастен фен би споделил, че е останал удовлетворен и футболът, който гледахме му е допаднал. В последна сметка това е край на Световно. Края на един дълъг шампионат. Трябва да отбележа, че това е първото Световно състезание, което се организира в три страни. Това сътвори разминавания в логистичен проект. Един дуел сред Швейцария и Колумбия, да вземем за пример, швейцарците три следващи мача играха на едно и също място – във Ванкувър, до момента в който Колумбия стана единствения колумбийците бяха единственият тим, който обиколи и трите страни. Можем да се досетим, че не излизат от равни позиции в този дуел. Вчера и климатичните условия, терена, спомогнаха за това. Мачът се изигра и в най-неудобното време, с цел да може и европейските фенове да го гледат, в най-голямата горещина. Така или другояче играчите на двата тима заслужават поздравления за това, че стигнаха въобще до финала. Знаем, че най-после се помнят спечелилите.
-Как Испания обезврежда Аржентина и нямаше ли по какъв начин ученика Скалони да планува това?
Той беше малко и с вързани ръце, тъй като направи и две насилствени смени в отбрана. Чисто физически си личеше, че аржентинците не са добре. След тежкия полуфинал с Англия явно не бяха на мястото си физически и прочувствено. Стигна се и до там, че героят от мача с Англия Лаутаро Мартинес по този начин и не съумя да откри място в състава поради тези рокади. Тук физическата подготовка на Испания си сподели думата. Те си бяха пхо-доминиращия тим. Аржентина, по-скоро, се бяха ориентирали към това да стопират играта на противника, в сравнение с да градят своята. Едва откакто получиха гола, в последните 5-6 минути сътвориха няколко положения. В постоянното време нямаха нито един удар във вратата, което откогато се води публична статистика, от 1966 година, това е едвам третия случай в историята на международните шампионати някой тим да няма удар във вратата, а става дума за край на международно състезание. Колкото и да видяхме след мача аржентинските играчи да показват нерви, щеше да е срещу всякаква логичност те да станат международни първенци с продукцията, която демонстрираха.
-Аржентинците изглеждаха доста изтощени и демотивирани, до момента в който испанците свежи и стимулирани. Нан какво се дължи това?
Нямам визия до каква степен може да се каже, че са били демотивирани. Даже в противен случай. Имах опция, чисто пробно, да проследявам финала в разнообразни задгранични канали. Аржентинската телевизия, която предаваше мача, обясняваха по какъв начин преди мача е имало вдъхновяваща тирада и играчите, надали не, се били просълзили. И в изявленията, а и по метода по който действаха си личеше предпочитание те още веднъж да станат международни първенци, да защитят тази своя купа. Испания просто сподели повече футболни причини.
Всъщност, този мач сред Испания и Аржентина трябваше да бъде изигран още при започване на тази година. Така наречения шампионат " Финалисима “, противопоставящ европейския първенец на първенеца на Южна Америка. В Катар трябваше да се играе този мач. Но, както знаем, президентът Тръмп стартира дейности в региона, които анулираха този мача. Ако мога да се пошегувам, президента Тръмп ни взе оня мач, с цел да се изиграе той на американска земя.
-Като загатна Тръмп, политизирано ли бе това международно състезание?
Като учител в НСА мога да бъда удовлетворен, защото там моят предмет се споделя " Спорт и политическа агитация пред 20 век “. Убеден съм, че по-късно международно състезание доста студенти биха показали интерес към моя предмет. Причината е, че ще видят доста връзки сред неща, които са ставали в предишното и това, което наблюдавахме в Съединените щати. Всеки, който е следял шампионата, а даже да не го е следял, минимум около историята с анулирания червен картон на Фоларин Балогун след позвъняване на президента Тръмп до този на ФИФА Джани Инфантино е наясно, че този шампионат, с изключение на огромно спортно събитие си бе и безусловно реклама на една от страните-домакини. Ако гледахме новинарския поток, щяхме да забравим, че Мексико и Канада също одобриха мачове. Може би и заради тази причина президентът на Мексико едвам за повторно, откогато е отпред, се съгласи да бъде на финала, с цел да не ги не помнят. Премиерът на Канада също бе там, само че видяхме на награждаването кой даде трофея, кой не искаше да си тръгне, както предходната година на Световното клубно състезание, от общата фотография на първенеца. За президента Тръмп приказвам. Иначе президента на ФИФА Инфантино и той бе на всички места, само че в качеството си на президент на ФИФА наличието му е една концепция по-адекватно. Помним през 2018 година, когато шампионата бе в Русия, президентът Путин също бе там с едни чадъри над главата си, другите стояха мокри, само че той единствено присъстваше и не си разреши да прави някакви внезапни придвижвания. Но тук домакина си се усещаше много добре в тази роля. Допълнителните неща няма по какъв начин да ги разясняваме. Защо преди химните на двата тима бе изпълнен и американския химн, в случай че Съединените щати не вземат участие в този мач и, надлежно, има още два съдомакина? За шоуто в жанр " Суперблоул “ на полувремето може доста да се приказва, само че на фона на качеството на мача даже може да се каже, че бе по-симпатичната част от това, което гледахме в Ню Джърси.
-Това шоу бе извънредно разочароващо за почитателите, които бяха на стадиона, с цел да гледат футбол, а не по какъв начин пее Мадона
Може би по този метод ще се оправдаят и огромните цени на билетите. Едва ли не, ти си плащаш най-малко 30 000 $ и би трябвало да получиш, с изключение на футболен мач сред най-големите звезди, и някакъв спомагателен бонус. Естествено, нито Мадона, нито Шакира, нито BTS са отговорни. Това си е платформа към почитателите им. Не че не ги знаят кои са, само че това си е допълнителна публика към тази, която те имат. В последна сметка бих похвалил самото шоу. Доколкото разбрах, зад него стои вокалистът на " Колдплей “ (б.р. Крис Мартин). Чисто образно имаше много положителни попадения, като това Роналдо и Ронадлиньо да бъдат водачи на Мадона, до момента в който излиза от тунела. Но истината е, че футболните почитатели, за тях, може би, по-добрият вид щеше да бъде това да си бъде една общоприета гала по закриването и по-късно целият акцент да падне напълно върху футболната среща. А по какъв начин са се чувствали футболисти в следствие мислят президента Тръмп и Инфантино, когато им връчват премиите. Истината е, че надали и самите играчи са чак толкоз недоволни. Това международно състезание бележи връх по доходи – 15 милиарда $, като се смяташе, че 13 ще бъдат. Естествено, става дума за публични данни на ФИФА и би трябвало да имаме едно на разум, че някой и различен милиард може да е отишъл под масата и да не заявява. Но федерациите, техните представители, които бяха събрани в " Тръмп Тауър “, изглеждаха много удовлетворени, тъй като, в случай че се не неистина, 580 млн. $ е общата сума, която ще си разпределят 48-те участника. При това състояние, когато получаваш пари, някак си сериозното мислене остава на назад във времето.
-С какво 23-ото Световно състезание ще остане в историята персонално за теб?
Най-различна позиция може да има върху това състезание. Вече загатнах за мащаба, който за първи път се разпростра – 48 тима, 104 мача. Това докара до връх по посещаемост, по доходи. Като цяло се видя пъстротата на футболния свят. Отбори, да кажем, като Кабо Верде, които до скоро не ги брояхме на футболната карта, демонстрираха своите достолепия. Кабо Верде не позволи гол и против двата финалиста, приказваме за постоянното време. Естествено е, че имаше и разочароващи неща. Най-вече във връзка с логистика, организация. Не е нужно да се връщаме тима на Иран по какъв метод бе третиран. Естествено, с увеличението на дуелите нормалните съдийски неточности се удвоиха и утроиха. В някои дуели имаше много противоречиви отсъждания. Естествено, някои решения от време на време биха вземани на база на устав, като от тази позиция бяха верни, само че от морална не съм до дъно уверен в това. Имам поради, да кажем, червени картони, които се посочваха за това, че футболист прикрива с ръка устата си. Така или другояче Техническият комитет на ФИФА, който правеше анализите, отпред с някогашния управител на Арсенал Арсен Венгер, означиха, че шампионата е извънредно сполучлив. Някои от разпоредбите, които се вкараха, най-много за това какъв брой време има право за осъществяване на тъч, на удар от вратата, са динамизирали играта и до най-малко са съкратили забавянията. Имахме и типично американски неща, като почивката за хидратация, която действително си беше за реклами по главния американски канал, който излъчва мачовете. Част от тези неща надали ще ги забележим скоро отново по европейските терени. Но дръзвам да настоявам, че по всевъзможен метод бе угодено на съдомакините и те съумяха да си създадат състезание в техен си жанр. Нещо, което през 1994 година малко или доста бяха възпирани да създадат. Сега видяхме комерсиалния капацитет на футбола, разпрострат в неговата цялост. Убеде съм, че ръководителите на този спорт ще намерят още какво да създадат до идващото състезание, с цел да го трансфорат към този момент дефинитивно в дойна крава.
- Редно ли е край на международно състезание да се играе на изкуствена трева?
След като видяхме подобен, очевидно за хората, които го приготвят е редно. Друг е въпроси, и че стадион " Ацтека “ в Мексико, който бе хазаин на финалите през 1970 и 1986 година, в този момент още веднъж бе хазаин на мач на откриването За мен, чисто символно и футболно имаше повече причини да семейства финала, в сравнение с който и да е стадион в Съединените щати. Но решенията там се взимат по различен метод. Мексиканците и канадците от 1/4-финалите към този момент ги нямаше. Малкият край бе в Маями, а огромният в Ню Джърси. Доколко някои неща са морални и до каква степен не са оставам на слушателите ви да преценят. Може да е тъжно резюме, само че ми коства, че това международно състезание сподели максимата, която може би ще е водеща в света, тя постоянно е била, само че в този момент ни се размахва пред носа, че стига да имаш пари и власт, може да правиш каквото си искаш и не подлежиш на никакъв коректив.
-Как гледаш на концепцията на ФИФА и по-конкретно на Инфантино, от идващото международно състезание участниците да са 64?
Тази концепция е с очевидното желание следващата година Инфантино още веднъж да бъде избран отново за президент на ФИФА. Над 200 федерации към този момент са декларирали, че го поддържат. Естествено, на въпросното събитие в " Тръмп Тауър “ той съобщи доста витиевато, което е особено за футболните функционери на всички места, че ФИФА е демократична организация и това ще бъде подложено на гласоподаване. Но, откакто 200 федерации те поддържат. След като всяка от тях знае, че с 64 тима ще получи опция за играе на международно състезание, не чакам нищо друго от това, да бъде признато това предложение. Очевидно, като акордеон се разтяга схемата на международните шампионати. Това ще носи нови доходи, нови пазари ще се открият. Не съм експерт по стопанска система, само че най-малко, що се отнася до пазара на парцели, непрекъснато приказваме, че има един балон, който се надува, надува и в един миг се пука. Сега чакаме това нещо да се случи и във футбола. Там обаче този балон продължава да се надува и, може би, в някой миг, може и да се случи някакво събитие, което да спомогне за връщане към нормалността. Поне на този стадий обаче не съм уверен, че това е допустимо.
-Кой бе най-интересният мач на това състезание?
Трудно е да се уточни единствено един. Предполагам, че никой от феновете не е очаквал, може най-досадният мач на това състезание – този за третото място да създаде резултат, който като че ли бе получен на Откритото състезание на Съединените щати по тенис. Можеше таз да играят Франция и Англия. Имаше задоволително забавни мачове. Тези, които не си заслужаваха гледането, мога да кажа, че се брояха на пръстите на едната ръка. Доста по-добре бяха нещата, в сравнение с се очакваше поради огромния брой участници. Просто футболът, като спорт, си се движи напред. Вероятно поради това шампионата генерално може да се дефинира като сполучливо, защото, най-малко аз това чаках, футболистите съумяха да съсредоточат вниманието върху себе си и по-малко върху нещата отвън терена.
-По заслужен метод ли се отдръпна от поста Дидие Дешан след загубата в събота?
Той бе обявил още преди шампионата, че ще отстъпи поста на селекционер на Франция. Най-вероятният негов правоприемник Зинедин Зидан го видяхме през вчерашния ден на финала като фен. Естествено, всички се надяваха Франция още веднъж да е на край. Мбапе още веднъж да стане международен първенец. Така се случи, че това, което те демонстрираха като добра игра и в груповата фаза и в ранните елиминации, в най-важния мач с Испания не го демонстрираха, след което бяха демотивирани, за разлика от англичаните, които смениха огромна част от тима си и главния си изпълнител Хари Кейн, който бе оставен на пейката. Мбапе бе титуляр, само че този мач всеки взе това, което искаше – Мбапе стана голмайстор на шампионата, което искаше, англичаните записаха най-хубавото си класиране от далечната 1966 година. Накрая, може би, всички бяха удовлетворени от свършеното.
-Томас Тухел бетонира позицията си отпред на Англия, откакто след полуфиналите бе раздран на Острова
Тухел, като немец постоянно ще " бъде по-критикуван от който и да е британски управител. Той направи това, което мнозина други на негово място биха създали – откакто получиш гол преднина, да опиташ да го запазиш. Друг е въпроса, че по този метод самичък натика вълка в кошарата. Наистина Меси в този мач бе неукротим. Видяхме по какъв метод подходиха Аржентина във финала. Там Меси за цялото първо полувреме пипна топката два пъти. Понякога на най-високо равнище би трябвало да се взимат тежки решения. Ако Тухел бе съумял, вероятно щеше и сър да стане, нищо че е задграничен жител. Във футбола на високо равнище от време на време такива решения вършат разликата. Англичаните не би трябвало да са недоволни от своето класиране, поради това, което демонстрираха и против Д.Р. Конго, против Мексико, против Норвегия. Далеч не бяха толкоз безапелационни и в самия полуфинал, откакто към този момент за четвърти път им се случва в последните години да са на полуфинал, въпреки всичко е някакво неизменност.
- Очакван или непредвиден първенец е Испания?
Обикновено предварителните прогнози на сходни конгреси от време на време се оправдават, от време на време – не. Понякога любимците разочароват. Поне за мен Испания справедливо завоюва купата. Минаха през по-тежкия поток спрямо Аржентина. В двата си заключителни мача демонстрираха по-добра игра, макар че стартираха по-мудно. Но самия факт, че Мбапе и Меси, двете звезди на това състезание, не съумяха да създадат нищо против Испания демонстрира, че те са в действителност тима, който диктува футболната мода.
-Кои два тима, съгласно теб, трябваше да са на финала?
Няма по какъв начин да предсказвам предвид на схемите. Иначе всеки има своя версия за финалисти. Привържениците на Англия са разочаровани от метода по който бе извърнат тима им. На четвъртфиналите норвежците могат да имат искания. Така или другояче това бе финала.
-Като почитател ми кажи
Преди началото на шампионата моят любимец бе Португалия. Кристиано Роналдо желаех да приключи кариерата си със международна купа, само че тази скица португалците не съумяха да влязат в по-лекия поток и в по-трудния Испания ги спря. Фактът, че най-после на шампионата видяхме четирите най-хубави отбора в ранглистата на ФИФА на полуфиналите демонстрира, че домакините добре са подготвили нещата, с цел да останат най-атрактивните тимове.
Трябва да отбележим, че за разлика от Аржентина, където всичко бе съсредоточено към Меси, за Испания Ламин Ямал по този начин и не съумя да направи подобен мач, в който да блесне и да онемее като преди две години на Европейското. Те оказаха че са положителни като тим. Родри се отличи и не инцидентно стана състезател на шампионата. Младите играчи, бранителят Пау Кубарси също сподели стойностите. Да не приказваме за създателя на победния гол на финала Феран Торес, който даже няма статут на титуляр в клубния си тим Барселона. За националния тим обаче свърши страхотна работа.
-Всеки един състезател от селекцията на Испания може да играе и да прави всичко
Играчи като Оярсабал, Мерино не са футболисти, които имат чак толкоз огромен маркетингов капацитет, само че спортно-технически, когато трябваше, демонстрираха своята стойност. Същото можем да кажем и за селекционера Луис де ла Фуенте. До назначението си той беше незнаен за необятната публика. Трябваше да се стигне до този край, с цел да се разбере, че аржентинският селекционер Скалони е негов възпитаник. Този конфликт на треньорските генерации испанците съумяха да завоюват.
Изобщо не върша отпратка към онази фотография, на която Меси къпе дребния Ямал, която се популяризира още преди две години. Сега, нагледно казано, Ямал изкъпа Меси.
-Така алегорично Меси съобщи предишното на бъдещето в лицето на Ямал
И освен. В голмайсторската ранглиста Килиан Мбапе задмина Меси, ставайки и голмайстор на шампионата. В същото време е и №1 на международни финали. Хората към този момент не помниха и Мирослав Клозе, който бе на върха.
-Хареса ли ти финала нощес? С наслаждение ли гледа този футбол, който предложиха Испания и Аржентина?
Ако си сложим ръка на сърцето, не мисля, че някой безпристрастен фен би споделил, че е останал удовлетворен и футболът, който гледахме му е допаднал. В последна сметка това е край на Световно. Края на един дълъг шампионат. Трябва да отбележа, че това е първото Световно състезание, което се организира в три страни. Това сътвори разминавания в логистичен проект. Един дуел сред Швейцария и Колумбия, да вземем за пример, швейцарците три следващи мача играха на едно и също място – във Ванкувър, до момента в който Колумбия стана единствения колумбийците бяха единственият тим, който обиколи и трите страни. Можем да се досетим, че не излизат от равни позиции в този дуел. Вчера и климатичните условия, терена, спомогнаха за това. Мачът се изигра и в най-неудобното време, с цел да може и европейските фенове да го гледат, в най-голямата горещина. Така или другояче играчите на двата тима заслужават поздравления за това, че стигнаха въобще до финала. Знаем, че най-после се помнят спечелилите.
-Как Испания обезврежда Аржентина и нямаше ли по какъв начин ученика Скалони да планува това?
Той беше малко и с вързани ръце, тъй като направи и две насилствени смени в отбрана. Чисто физически си личеше, че аржентинците не са добре. След тежкия полуфинал с Англия явно не бяха на мястото си физически и прочувствено. Стигна се и до там, че героят от мача с Англия Лаутаро Мартинес по този начин и не съумя да откри място в състава поради тези рокади. Тук физическата подготовка на Испания си сподели думата. Те си бяха пхо-доминиращия тим. Аржентина, по-скоро, се бяха ориентирали към това да стопират играта на противника, в сравнение с да градят своята. Едва откакто получиха гола, в последните 5-6 минути сътвориха няколко положения. В постоянното време нямаха нито един удар във вратата, което откогато се води публична статистика, от 1966 година, това е едвам третия случай в историята на международните шампионати някой тим да няма удар във вратата, а става дума за край на международно състезание. Колкото и да видяхме след мача аржентинските играчи да показват нерви, щеше да е срещу всякаква логичност те да станат международни първенци с продукцията, която демонстрираха.
-Аржентинците изглеждаха доста изтощени и демотивирани, до момента в който испанците свежи и стимулирани. Нан какво се дължи това?
Нямам визия до каква степен може да се каже, че са били демотивирани. Даже в противен случай. Имах опция, чисто пробно, да проследявам финала в разнообразни задгранични канали. Аржентинската телевизия, която предаваше мача, обясняваха по какъв начин преди мача е имало вдъхновяваща тирада и играчите, надали не, се били просълзили. И в изявленията, а и по метода по който действаха си личеше предпочитание те още веднъж да станат международни първенци, да защитят тази своя купа. Испания просто сподели повече футболни причини.
Всъщност, този мач сред Испания и Аржентина трябваше да бъде изигран още при започване на тази година. Така наречения шампионат " Финалисима “, противопоставящ европейския първенец на първенеца на Южна Америка. В Катар трябваше да се играе този мач. Но, както знаем, президентът Тръмп стартира дейности в региона, които анулираха този мача. Ако мога да се пошегувам, президента Тръмп ни взе оня мач, с цел да се изиграе той на американска земя.
-Като загатна Тръмп, политизирано ли бе това международно състезание?
Като учител в НСА мога да бъда удовлетворен, защото там моят предмет се споделя " Спорт и политическа агитация пред 20 век “. Убеден съм, че по-късно международно състезание доста студенти биха показали интерес към моя предмет. Причината е, че ще видят доста връзки сред неща, които са ставали в предишното и това, което наблюдавахме в Съединените щати. Всеки, който е следял шампионата, а даже да не го е следял, минимум около историята с анулирания червен картон на Фоларин Балогун след позвъняване на президента Тръмп до този на ФИФА Джани Инфантино е наясно, че този шампионат, с изключение на огромно спортно събитие си бе и безусловно реклама на една от страните-домакини. Ако гледахме новинарския поток, щяхме да забравим, че Мексико и Канада също одобриха мачове. Може би и заради тази причина президентът на Мексико едвам за повторно, откогато е отпред, се съгласи да бъде на финала, с цел да не ги не помнят. Премиерът на Канада също бе там, само че видяхме на награждаването кой даде трофея, кой не искаше да си тръгне, както предходната година на Световното клубно състезание, от общата фотография на първенеца. За президента Тръмп приказвам. Иначе президента на ФИФА Инфантино и той бе на всички места, само че в качеството си на президент на ФИФА наличието му е една концепция по-адекватно. Помним през 2018 година, когато шампионата бе в Русия, президентът Путин също бе там с едни чадъри над главата си, другите стояха мокри, само че той единствено присъстваше и не си разреши да прави някакви внезапни придвижвания. Но тук домакина си се усещаше много добре в тази роля. Допълнителните неща няма по какъв начин да ги разясняваме. Защо преди химните на двата тима бе изпълнен и американския химн, в случай че Съединените щати не вземат участие в този мач и, надлежно, има още два съдомакина? За шоуто в жанр " Суперблоул “ на полувремето може доста да се приказва, само че на фона на качеството на мача даже може да се каже, че бе по-симпатичната част от това, което гледахме в Ню Джърси.
-Това шоу бе извънредно разочароващо за почитателите, които бяха на стадиона, с цел да гледат футбол, а не по какъв начин пее Мадона
Може би по този метод ще се оправдаят и огромните цени на билетите. Едва ли не, ти си плащаш най-малко 30 000 $ и би трябвало да получиш, с изключение на футболен мач сред най-големите звезди, и някакъв спомагателен бонус. Естествено, нито Мадона, нито Шакира, нито BTS са отговорни. Това си е платформа към почитателите им. Не че не ги знаят кои са, само че това си е допълнителна публика към тази, която те имат. В последна сметка бих похвалил самото шоу. Доколкото разбрах, зад него стои вокалистът на " Колдплей “ (б.р. Крис Мартин). Чисто образно имаше много положителни попадения, като това Роналдо и Ронадлиньо да бъдат водачи на Мадона, до момента в който излиза от тунела. Но истината е, че футболните почитатели, за тях, може би, по-добрият вид щеше да бъде това да си бъде една общоприета гала по закриването и по-късно целият акцент да падне напълно върху футболната среща. А по какъв начин са се чувствали футболисти в следствие мислят президента Тръмп и Инфантино, когато им връчват премиите. Истината е, че надали и самите играчи са чак толкоз недоволни. Това международно състезание бележи връх по доходи – 15 милиарда $, като се смяташе, че 13 ще бъдат. Естествено, става дума за публични данни на ФИФА и би трябвало да имаме едно на разум, че някой и различен милиард може да е отишъл под масата и да не заявява. Но федерациите, техните представители, които бяха събрани в " Тръмп Тауър “, изглеждаха много удовлетворени, тъй като, в случай че се не неистина, 580 млн. $ е общата сума, която ще си разпределят 48-те участника. При това състояние, когато получаваш пари, някак си сериозното мислене остава на назад във времето.
-С какво 23-ото Световно състезание ще остане в историята персонално за теб?
Най-различна позиция може да има върху това състезание. Вече загатнах за мащаба, който за първи път се разпростра – 48 тима, 104 мача. Това докара до връх по посещаемост, по доходи. Като цяло се видя пъстротата на футболния свят. Отбори, да кажем, като Кабо Верде, които до скоро не ги брояхме на футболната карта, демонстрираха своите достолепия. Кабо Верде не позволи гол и против двата финалиста, приказваме за постоянното време. Естествено е, че имаше и разочароващи неща. Най-вече във връзка с логистика, организация. Не е нужно да се връщаме тима на Иран по какъв метод бе третиран. Естествено, с увеличението на дуелите нормалните съдийски неточности се удвоиха и утроиха. В някои дуели имаше много противоречиви отсъждания. Естествено, някои решения от време на време биха вземани на база на устав, като от тази позиция бяха верни, само че от морална не съм до дъно уверен в това. Имам поради, да кажем, червени картони, които се посочваха за това, че футболист прикрива с ръка устата си. Така или другояче Техническият комитет на ФИФА, който правеше анализите, отпред с някогашния управител на Арсенал Арсен Венгер, означиха, че шампионата е извънредно сполучлив. Някои от разпоредбите, които се вкараха, най-много за това какъв брой време има право за осъществяване на тъч, на удар от вратата, са динамизирали играта и до най-малко са съкратили забавянията. Имахме и типично американски неща, като почивката за хидратация, която действително си беше за реклами по главния американски канал, който излъчва мачовете. Част от тези неща надали ще ги забележим скоро отново по европейските терени. Но дръзвам да настоявам, че по всевъзможен метод бе угодено на съдомакините и те съумяха да си създадат състезание в техен си жанр. Нещо, което през 1994 година малко или доста бяха възпирани да създадат. Сега видяхме комерсиалния капацитет на футбола, разпрострат в неговата цялост. Убеде съм, че ръководителите на този спорт ще намерят още какво да създадат до идващото състезание, с цел да го трансфорат към този момент дефинитивно в дойна крава.
- Редно ли е край на международно състезание да се играе на изкуствена трева?
След като видяхме подобен, очевидно за хората, които го приготвят е редно. Друг е въпроси, и че стадион " Ацтека “ в Мексико, който бе хазаин на финалите през 1970 и 1986 година, в този момент още веднъж бе хазаин на мач на откриването За мен, чисто символно и футболно имаше повече причини да семейства финала, в сравнение с който и да е стадион в Съединените щати. Но решенията там се взимат по различен метод. Мексиканците и канадците от 1/4-финалите към този момент ги нямаше. Малкият край бе в Маями, а огромният в Ню Джърси. Доколко някои неща са морални и до каква степен не са оставам на слушателите ви да преценят. Може да е тъжно резюме, само че ми коства, че това международно състезание сподели максимата, която може би ще е водеща в света, тя постоянно е била, само че в този момент ни се размахва пред носа, че стига да имаш пари и власт, може да правиш каквото си искаш и не подлежиш на никакъв коректив.
-Как гледаш на концепцията на ФИФА и по-конкретно на Инфантино, от идващото международно състезание участниците да са 64?
Тази концепция е с очевидното желание следващата година Инфантино още веднъж да бъде избран отново за президент на ФИФА. Над 200 федерации към този момент са декларирали, че го поддържат. Естествено, на въпросното събитие в " Тръмп Тауър “ той съобщи доста витиевато, което е особено за футболните функционери на всички места, че ФИФА е демократична организация и това ще бъде подложено на гласоподаване. Но, откакто 200 федерации те поддържат. След като всяка от тях знае, че с 64 тима ще получи опция за играе на международно състезание, не чакам нищо друго от това, да бъде признато това предложение. Очевидно, като акордеон се разтяга схемата на международните шампионати. Това ще носи нови доходи, нови пазари ще се открият. Не съм експерт по стопанска система, само че най-малко, що се отнася до пазара на парцели, непрекъснато приказваме, че има един балон, който се надува, надува и в един миг се пука. Сега чакаме това нещо да се случи и във футбола. Там обаче този балон продължава да се надува и, може би, в някой миг, може и да се случи някакво събитие, което да спомогне за връщане към нормалността. Поне на този стадий обаче не съм уверен, че това е допустимо.
-Кой бе най-интересният мач на това състезание?
Трудно е да се уточни единствено един. Предполагам, че никой от феновете не е очаквал, може най-досадният мач на това състезание – този за третото място да създаде резултат, който като че ли бе получен на Откритото състезание на Съединените щати по тенис. Можеше таз да играят Франция и Англия. Имаше задоволително забавни мачове. Тези, които не си заслужаваха гледането, мога да кажа, че се брояха на пръстите на едната ръка. Доста по-добре бяха нещата, в сравнение с се очакваше поради огромния брой участници. Просто футболът, като спорт, си се движи напред. Вероятно поради това шампионата генерално може да се дефинира като сполучливо, защото, най-малко аз това чаках, футболистите съумяха да съсредоточат вниманието върху себе си и по-малко върху нещата отвън терена.
-По заслужен метод ли се отдръпна от поста Дидие Дешан след загубата в събота?
Той бе обявил още преди шампионата, че ще отстъпи поста на селекционер на Франция. Най-вероятният негов правоприемник Зинедин Зидан го видяхме през вчерашния ден на финала като фен. Естествено, всички се надяваха Франция още веднъж да е на край. Мбапе още веднъж да стане международен първенец. Така се случи, че това, което те демонстрираха като добра игра и в груповата фаза и в ранните елиминации, в най-важния мач с Испания не го демонстрираха, след което бяха демотивирани, за разлика от англичаните, които смениха огромна част от тима си и главния си изпълнител Хари Кейн, който бе оставен на пейката. Мбапе бе титуляр, само че този мач всеки взе това, което искаше – Мбапе стана голмайстор на шампионата, което искаше, англичаните записаха най-хубавото си класиране от далечната 1966 година. Накрая, може би, всички бяха удовлетворени от свършеното.
-Томас Тухел бетонира позицията си отпред на Англия, откакто след полуфиналите бе раздран на Острова
Тухел, като немец постоянно ще " бъде по-критикуван от който и да е британски управител. Той направи това, което мнозина други на негово място биха създали – откакто получиш гол преднина, да опиташ да го запазиш. Друг е въпроса, че по този метод самичък натика вълка в кошарата. Наистина Меси в този мач бе неукротим. Видяхме по какъв метод подходиха Аржентина във финала. Там Меси за цялото първо полувреме пипна топката два пъти. Понякога на най-високо равнище би трябвало да се взимат тежки решения. Ако Тухел бе съумял, вероятно щеше и сър да стане, нищо че е задграничен жител. Във футбола на високо равнище от време на време такива решения вършат разликата. Англичаните не би трябвало да са недоволни от своето класиране, поради това, което демонстрираха и против Д.Р. Конго, против Мексико, против Норвегия. Далеч не бяха толкоз безапелационни и в самия полуфинал, откакто към този момент за четвърти път им се случва в последните години да са на полуфинал, въпреки всичко е някакво неизменност.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ