Люба Кулезич: След КТБ, няма сила, която да наруши спойката между Борисов и модела КОЙ
Бях ви дала обещание, че цялата тази седмица ще ви чета от книгата „ Шайка – Бойко, Цецо, Росен и другите ” на Антон Тодоров. Но и два пъти мисля са ви задоволителни, с цел да се убедите, че диагнозата на депутата, прескочил от лагера на разобличителите на ГЕРБ в редовете на същите тези Бойко и Цецо, не е изключение.
Нагледали сме се и на други заразителни образци по какъв начин се залага чест, по какъв начин се подменят цели биографии поради кинти и власт. Че да не би да сме не запомнили по какъв начин Борисов се вклини в митингите против модела КОЙ преди четири години, с цел да се сдуши с него в името на стабилността?
След разгрома на КТБ наподобява, че към този момент няма мощ, която да разбие заварката посред им. А да не би да сме не запомнили по какъв начин се смениха маските и функциите след Костинбродската спекулация? Как за една нощ господин основният прокурор Цацаров и кохортата му от борци за почтени избори се трансфораха в бодигардове на тайния брак сред ГЕРБ и КОЙ. Нищо от тези циркове към този момент не ни учудва. Парализира ни обаче неналичието на избор в режим на псевдо народна власт. Зад нея все по-зле се укриват мафиотски мрежи и олигархични комбинации. За това и типажът, наименуван „ Антон Тодоров” се трансформира с гневна скорост в нарицателно, по-крещящо и от нарицателното „ Бареков”.
Това с изключение на, че е тъпо, е и поучително. Едно е човек с времето да трансформира мнението си по отношение на едно или друго ръководство. Все отново връзките на жителите с властта са тип контракт. Даване на заем на доверие против осъществяване на обществено поети задължения. Кредитът неизбежно се трансформира в неприятен, когато управниците освен, че не си изпълнят обещанията, ами се овъртолват в очевидни неистини и затъват в корупция.
В този смисъл така наречен ни политически хайлайф, който някогашният бунтовник Тодоров громеше като „ шайка” с общ ченегесарско-криминален корен, от дълго време е фалирал морално.
Да се влееш в редовете на същата тази „ шайка”, препродавайки убежденията си и от горната страна на всичко да продължаваш да менторстваш, че и да раздаваш присъди, изключително в случай че се докопаш най-накрая до шефското място в комисията за досиетата, това граничи с психическа злополука. Не инцидентно рейтингът на Народното събрание е същинско злополучие. И не инцидентно го назовават „ психодиспансер”. Номерът е, че махленските кавги в него се раздухват с присъединяване на наемни лайномети като горепосочения воин.
За да заглушат най-големия скандал: подмолните сделки, които циментират статуквото. И в действителност заличават границата сред власт и съпротива по линия на общия интерес. В преодоляването на правосъдната система, да вземем за пример. Или в следващия рунд от превръщането на институцията „ президент” в боксова круша на партийни котерии, устремени към кокала на оръжейни комисиони зад продънения заслон на националната сигурност. Не, няма повече да ви чета от книгата „ Шайка”. Тя се разиграва с цялостна мощ пред очите ни, поглъщайки дружно с създателя си и смисъла да продължаваме да живеем под нейния диктат. Въпросът е по какъв начин да затворим страниците й вечно дружно със злокобните й настоящи лица? Засега отговор не се вижда. Макар и интензивно да го търсим в „ Честно казано”. Ето тематиките и гостите през днешния ден.
Автор: Люба Кулезич
Нагледали сме се и на други заразителни образци по какъв начин се залага чест, по какъв начин се подменят цели биографии поради кинти и власт. Че да не би да сме не запомнили по какъв начин Борисов се вклини в митингите против модела КОЙ преди четири години, с цел да се сдуши с него в името на стабилността?
След разгрома на КТБ наподобява, че към този момент няма мощ, която да разбие заварката посред им. А да не би да сме не запомнили по какъв начин се смениха маските и функциите след Костинбродската спекулация? Как за една нощ господин основният прокурор Цацаров и кохортата му от борци за почтени избори се трансфораха в бодигардове на тайния брак сред ГЕРБ и КОЙ. Нищо от тези циркове към този момент не ни учудва. Парализира ни обаче неналичието на избор в режим на псевдо народна власт. Зад нея все по-зле се укриват мафиотски мрежи и олигархични комбинации. За това и типажът, наименуван „ Антон Тодоров” се трансформира с гневна скорост в нарицателно, по-крещящо и от нарицателното „ Бареков”.
Това с изключение на, че е тъпо, е и поучително. Едно е човек с времето да трансформира мнението си по отношение на едно или друго ръководство. Все отново връзките на жителите с властта са тип контракт. Даване на заем на доверие против осъществяване на обществено поети задължения. Кредитът неизбежно се трансформира в неприятен, когато управниците освен, че не си изпълнят обещанията, ами се овъртолват в очевидни неистини и затъват в корупция.
В този смисъл така наречен ни политически хайлайф, който някогашният бунтовник Тодоров громеше като „ шайка” с общ ченегесарско-криминален корен, от дълго време е фалирал морално.
Да се влееш в редовете на същата тази „ шайка”, препродавайки убежденията си и от горната страна на всичко да продължаваш да менторстваш, че и да раздаваш присъди, изключително в случай че се докопаш най-накрая до шефското място в комисията за досиетата, това граничи с психическа злополука. Не инцидентно рейтингът на Народното събрание е същинско злополучие. И не инцидентно го назовават „ психодиспансер”. Номерът е, че махленските кавги в него се раздухват с присъединяване на наемни лайномети като горепосочения воин.
За да заглушат най-големия скандал: подмолните сделки, които циментират статуквото. И в действителност заличават границата сред власт и съпротива по линия на общия интерес. В преодоляването на правосъдната система, да вземем за пример. Или в следващия рунд от превръщането на институцията „ президент” в боксова круша на партийни котерии, устремени към кокала на оръжейни комисиони зад продънения заслон на националната сигурност. Не, няма повече да ви чета от книгата „ Шайка”. Тя се разиграва с цялостна мощ пред очите ни, поглъщайки дружно с създателя си и смисъла да продължаваме да живеем под нейния диктат. Въпросът е по какъв начин да затворим страниците й вечно дружно със злокобните й настоящи лица? Засега отговор не се вижда. Макар и интензивно да го търсим в „ Честно казано”. Ето тематиките и гостите през днешния ден.
Автор: Люба Кулезич
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ