Бях тръгнал по лош път с дискотеки, алкохол и наркотици,

Бях тръгнал по неприятен път с нощни заведения, алкохол и опиати, само че Господ ми оказа помощ



Кой е той

Участникът в последния " Сървайвър " Георги Валентинов е показвал храброст в десетки борби на кръг или в клетка. Популярният ММА войник се престраши да приказва искрено за своите проблеми с вярата да помогне и на други хора, които са залитнали по нощния живот, алкохола, опиатите. Пред youtube канала " Спортната джунгла " и " България Днес " Георги описа за какво " Сървайвър " се е оказал избавителната сламка за него и по какъв начин са се сдобрили с Благой Георгиев. Преди това двамата се бяха скарали поради Златка Райкова, на която Валентонов даже предложи брак.

- Георги, след присъединяване ви в " Сървайвър " по какъв метод се промени отношението ви към спорта и живота?

- Като всеки младеж съм имал своите подхлъзвания по неприятен път. Когато смениш среда, стандарт, искаш да опиташ от хубавия живот, както се получи при мен. След проблемите ми в спорта бях тръгнал по заведения и други Това не беше моят път. " Сървайвър " съумя да ме отръска от това нещо. Имах потребност. Тръгнах по този път, тъй като постоянно съм имал мотивация в живота и внезапно, когато ми унищожиха най-голямата фантазия, за която съм се борил цялостен живот, ми се отрази зле. После имаше и няколко други неприятни неща. Хората се опасяват да приказват за своите проблеми. Крият се зад тях. Аз нито се опасявам, нито се срамя. Правил съм ги тези неща тъкмо когато е трябвало да се вършат като възраст. Виждате ги в този момент на по 40-50 години мъже не могат да се преоткрият. Ходят по заведенията, имат жена и деца - пият, шмъркат. Това нещо си го взех тъкмо когато трябваше като възраст. Нито децата са ми ревали у дома, нито жена ме е чакала. Осъзнал съм коя е моята неточност. Поправил съм я и считам, че няма нищо неприятно в това. Всеки човек би трябвало да мине през тези неща, с цел да се научи. Да види кое е вярно и кое не. Да може един ден, дай боже, като имам деца, да знам от какво да ги предпазя.

- От този път се излиза мъчно. Кога разбрахте, че би трябвало да измененията нещата?

- След " Сървайвър " започнах да навестявам психолог. И съм един от най-често срещаните случаи, тъй като от 8-годишен до 26 години не бях употребявал алкохол. Сам, на лагери, режими, надпревари. Едно и също нещо. Хората се забавляват, когато аз съм в залата и упражнявам. Аз съм от оскъдно семейство и в един миг в София пребивавам живот, който в никакъв случай не съм вярвал, че ще имам. На 25 години съумях да си купя апартамент, да карам кола, която не съм вярвал, че ще карам. Искам да видя по какъв начин живеят дето се вика модерните хора. Опитах веднъж и обикновено хубавият живот се услажда. В последна сметка няма нищо неприятно в това. Не бива хората да се срамят. Когато го произнасям, оказвам помощ на доста други, които са обречени на това нещо. И спортисти, тъй като ние, спортистите, сме максималисти. Алчни сме. Без едно можем, с едно не можем.
Георги за първи път разкри проблемите си с алкохола и опиатите

- В България ходенето на психолог не е признато. С какво ви оказа помощ?

- Най-големият грях и проблем е да си мислиш, че нямаш проблеми. И постоянно ти да си правият. Психологът ми оказа помощ в това по какъв начин да се оправям с импулсите. Импулсът, когато ми се доходи на дискотека, желая да пия алкохол и да вземам опиати. Винаги импулсът е кратковременен. Той влиза в теб за някакво несъмнено време. Точно това ме научи психологът, когато пристигна този подтик, да върша нещо друго, до момента в който премине желанието да използвам нещо. Това е едно от мощните неща, които ми даде. Да мога да преборя тези неща. И към момента се борим с това. Основата е в смяната на средата. Спрях да се групирам с хора, които по всяко едно време могат да ти кажат: " Жорка, айде да вървим до тоалетната да вземем " или " Ела да вземем да се напием ". Когато се събираш с такива персони и си леко неустойчив, малко ти би трябвало. Когато откриеш хора да те почукат по главата, с времето успяваш да пребориш този проблем.
" Сървайвър " се явява катарзис за боеца
- Звучи елементарно, само че май не е?

- Не е толкоз елементарно да се осъзнаеш и пожелаеш. Да схванеш, че имаш проблем. Да спреш да се криеш зад него, както вършат другите. Това не е срамно бе, хора! Вие помагате, като говорите за това. Какво да ме е позор?! Младо момче, здрав, прав. Кой не е взимал опиати? Конър Макгрегър ли, Майк Тайъсн ли, Джо Джоунс ли? Какво толкоз има? Убих човек ли, какво направих?! Това са естествени неща за младите момчета. Въпросът е да осъзнаваш. Умният човек се учи от грешките на другите. Искам да оказа помощ с това, което споделям, на доста млади момчета. А не да се върша на аз не съм подобен или не съм такава. Айде, апелирам ти се! Всички сме такива.

- Решението ви да влезете в " Сървайвър " беше ли обвързвано с смяната в средата?

- Да, тъкмо по този начин. " Сървайвър " беше едно от главните неща. Имах потребност нещо ново да ми се случи в живота. Да подвигна адреналина по някакъв метод. С всички тези проблеми - Белатор, неналичието на мачове - нямах мотивация. Нямах защо да упражнявам. Свикнал съм в годината да се удрям сред три и четири пъти. Изведнъж си без мач и единствено тренираш. " Сървайвър " ме принуди да изляза от пътя. Човек ги прави тези неща от нямане на какво да прави. Когато няма работа, стартира да мисли нелепости. Много съм признателен, че ми се случи. Аз съм доста набожен човек. Много осланят нещата на шанса и на случайността. Това са хора, които не имат вяра в Господ. Той тъкмо по този метод ни оказва помощ. Когато ти се молиш - аз вътрешно се молех, че желая да ми помогне да изляза от този метод на живот - ти праща човек, който да ти помогне. Или ти праща обстановка. На мен ми изпрати " Сървайвър ", с цел да ми помогне да изляза от този метод на живот.
В предаването Валентинов се сдобри с Благо Георгиев

- Претърпяхте трансформация в предаването. В началото бяхте доста емоционален и елементарно се палехте.

- Малко или доста от дискотеката се оказах напряко там. Може би още са ме държали някакви неща. Освен това постоянно съм бил емоционален. В живота съм доста излъчен и от дами, и от другари. Лъжата ми е болна тематика. Влязох за. Имам две племенници и желаех да бъда положителният образец за тях. Когато някой каже нещо, би трябвало да застане зад думите си. Вътре играеш с едни хора и в последния миг ги предадеш и отидеш към други, с цел да можеш да спечелиш. Много хора споделят, че такива са разпоредбите. Да, но за мен играта е въплъщение какъв си извън. Щом за една игра ще ме прецакаш, като излезем и тръгнем да вършим бизнес, каква е границата, че няма да ме прецакаш? Много хора станаха богати. Само не знам, до каква степен могат да се поглеждат всяка заран в огледалото. Да кажем: " Жорка, ти завоюва " Сървайвър ", само че по какъв начин? ". " Ами предадох Благой или хората, с които играех ". Оставаш цялостен живот изменник. Аз не мога да се погледна в огледалото.

- Как стана сдобряването с Благой Георгиев?

- Преди самото предаване имахме адаптация 3-4 дни в един хотел. Благой пристигна още там да ми се извини. Каза: " Прости ми! ". Отговорих му: " Аз не съм Господ, да ти прощавам! Бегай от тука! ". Но имах задоволително време, преди да влезем в самото предаване, да помисля. Всички чакаха, че вътре ще го ругая, ще се караме, ще вършим цирк. Реших да направя тъкмо противоположното. Вярващ човек съм, а Господ ни учи да прощаваме. Пък и аз съм му признателен в последна сметка. Той ме отърва от този въпросен човек (Златка Райкова - б.а.), когато това се случи. Този човек не е бил за мен. Не желая да кажа нищо неприятно за индивида. Напротив! Изживял съм и хубави моменти с дамата, с която съм бил. В последна сметка всеки човек заслужава един път да му простиш.

- Как одобри рестриктивните мерки на играта? Преди нея бяхте 87 кг.

- Добре, че бях с малко повече килограми. Моят другар Филип Буков влезе доста изчистен, на преса и на 10-ия ден отключи невисок сърдечен темп. Четири пъти припада за един ден. Много неприятни обстановки. При това на два пъти беше пред мен. Аз се уплаших. Радвам се, че влязох налял. Излязох 12-13 кг по-слаб. Това ми оказа помощ в предаването да устоя. Вътре счетох - тъкмо 21 дни са нужни на човешката душeвност и организъм да се приспособи към всичко. След 21-вия ден можех изобщо да не хапвам и вода да не пия.

- По какъв брой ви даваха, с цел да се храните?

- Един ананас, един банан и по към 150 грама ориз. Ако си на открито и знаеш, че има, не ти се яде. Но вътре, като няма, и още повече ти се желае. Много огромен позитивен катарзис за мен. " Сървайвър " е доста същинска игра. Няма по какъв начин да се опише с думи.

- В началото играехте на живот и гибел, само че най-после осъзнахте, че това не е най-важното в играта. Кога стана това?

- Аз бях единственият човек, който два месеца се бори. Исках да изгубя с игра и да отида на острова на отшелника. Паднах и ме пратиха. Там осъзнах, че съм взел максимума. Не си видях името нито веднъж изписано на номинации. За мен това беше най-голямата победа. Уж бях неприятен, дамите ме изкарваха женомразец, само че никой не ме номинира. Радвам се, че на открито съвсем не прочетох отрицателен коментар. Хората видяха, че макар че съм емоционален, съм обективен. Виждаха, че експлодирам, само че има за какво. Не е, с цел да се заяждам. Винаги е имало някаква причина.

- Не съжалявате, че не сте спечелили? Спортистите мъчно одобряват да не са първи.

- " Сървайвър " не е моята игра. Аз имам моя игра на открито. " Сървайвър " е просто едно предизвикателство. Нищо не е непременно в тоя живот. Може да си победител, само че хората запомнят играта. Действията на един човек. Всеки един си завъртя гъза вътре. Аз не съм.

- Какво бихте споделили на хората, които имат проблеми, само че не намират сили да се изправят против тях или да сменят средата?

- По-често да се обръщат към Господ. По-често да постят. По-често да се причестяват и изповядват. Изповед, причестяване и молитва. Трябва човек да се смирява. Дяволът е на всички места към нас. Дори самите нощни заведения. Исус, когато го разпъват на кръста, изпод е имало пиршества, мощна музика. И са танцували и са се радвали. Трудно е, само че вярата е пътят към смирението.