Бях стресната, че в ХХІ век се връщаме към едни

Бях стресната, че в ХХІ век се връщаме към едни концепции, свързани с претенции за възбрана и преустановяване на упражняване на нестинарството. Толерантността е водещ модел на държание, когато се впускаме в културни обстоятелства, които самата културна история е отработила във времето. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ чл.-кор. проф. Мила Сантова, подготвила от името на България досието за вписването на нестинарството в Световната представителна листа на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО.  

Нестинарството е заложено като културна процедура още от времето на палеобалканския субстрат, който предшества през днешния ден познатите исторически интервали. " Става въпрос за практики, които са доста мощно вкоренени в съзнанието на хората “, акцентира проф. Сантова.

Науката пояснява нестинарството като повсеместен ритуал, ориентиран към единство на социума. То изрично не може да се свързва с вълшебен практики, изясни специалистът. " Това е едно обръщение към светеца за оцеляване на социума. Целият облик е ориентиран към просъществуването на социума, в тази ситуация на селото, защото тези игри се играят в селото. Тук сме в полето на едно обществено единство, което директно ни води към идентичността “, изясни проф. Мила Сантова.

В разразилата се сега дискусия се твърди, че в нестинарството има плагиатство от други култури. " Типично за нестинарството е изтъпкването, а не прекосяването през огъня. Поне към този момент не са известни съвпадения с други културни обичаи. Традициите на изтока са свързани с прекосяване през огъня и те имат различен смисъл “, означи проф. Сантова.

Посланията при практикуването на нестинарството са доста деликатни. Неслучайно нестинарството е вписано безпроблемно от всички страни членки на ЮНЕСКО в нематериалното културно завещание. " Нестинарството е обред, който се оказа понятен от всички “, добави тя.