Бях попитан дали целта на Израел е да свали иранския

Бях запитан дали задачата на Израел е да смъкна иранския режим. Отговорът е: не.Това не е измежду задачите, сложени от израелския кабинет.Израел има вяра, че бъдещето на иранския режим е решение, което би трябвало да бъде взето от иранския народ.Но дано бъдем ясни: няма да скърбим за неговия край.Няма да скърбим за рухването на режим, който брутално потушава всеки вик за независимост. Това е режим, който екзекутира малолетни, убива с камъни дами, обесва хомосексуални на обществени площади, потиска публицисти, изтезава деятели и убива стачкуващи по улиците на Техеран, Машхад и Захедан.Няма да скърбим за режим, който харчи националното си благосъстояние не за своя народ, а за терористични организации – Хизбула, Хамас, хутите и иракските милиции. Това е режим, който доставя дронове за набези против цивилни в Украйна, нарушавайки европейските полезности, граници и животи. Той намерено приканва към геноцид на израелци и неуморно работи за построяването на средствата за реализирането му.Няма да скърбим за режим, който провежда най-смъртоносните антисемитски офанзиви в Южна Америка – бомбените набези против Израелското посолство и еврейския център AMIA в Буенос Айрес – единствено с цел да „ накаже “ аржентинския президент Карлос Менем поради анулирана комерсиална договорка. Същият този режим неотдавна назначи Ахмад Вахиди – някогашен вътрешен министър, търсен от Интерпол за присъединяване си в тези офанзиви – за главнокомандващ на Революционната армия. Това е същият режим, който стои зад терористичното нахлуване на летище Бургас през 2012 година, при което починаха един българин и петима израелски жители.Няма да скърбим за режим, който поддържа хутите в Йемен – същата терористична формация, която държа двама български жители като заложници, нападаше цивилно мореплаване в Червено море и заплаши един от най-важните търговски пътища в света. Тези дейности директно навредиха на стопанските системи на Египет, Йордания, Израел и Европа – посредством нарушени доставки, покачени застрахователни награди и увеличени енергийни разноски – до момента в който хутите оставят народа си да гладува в името на религиозна война.Няма да скърбим за зловредното въздействие на Иран върху Ливан, където сътвори политически рак, който опустоши суверенитета на страната. Неговият прокси – Хизбула – отвлече ливанските институции, способства за икономическия колапс и трансформира страната в база за районна борба. Едва когато Хизбула стартира да понася съществени стратегически вреди, се появиха първи признаци, че Ливан си възстановява независимостта.Няма да скърбим за режим, който резервира Башар Асад на власт, до момента в който той избиваше стотици хиляди сирийци. Едва когато шиитската ос стартира да отслабва, Асад стартира да губи позиции – и с това се появи проблясък на вяра за бъдещето на Сирия.Тези развития несъмнено основават провокации за Близкия изток. Но да се оплаква вероятният провал на подтиснически ислямистки режими – като че ли тяхното оцеляване е причина за непоклатимост в района – демонстрира надълбоко неправилно схващане за действителността. Това ме води до господин Георги Милков. Неговият разбор през днешния ден по Новините на NOVA ме изненада повече от нормално. Според господин Милков „ би трябвало да се тормозим какво ще стане с Иран, в случай че актуалният режим бъде свален “ (цитиран в 24 часа). Той даде за образец Ирак – страна, която претърпя дълга неустойчивост след рухването на Саддам Хюсеин. Но фактът е следният: иранският режим беше съществена мощ за дестабилизиране на Ирак след рухването на Саддам. Чрез контрола си върху шиитските милиции под управлението на „ Кудс форс “, Иран подкопа суверенитета на Ирак, трансформира елементи от страната в въоръжени продължения на Техеран, насърчаваше междуобщностно принуждение, сковава централното държавно управление и направи националното възобновяване на практика невероятно в продължение на повече от десетилетие.Да — в случай че този режим падне, може да последва интервал на неустановеност. Това не е извънредно при рухването на властнически режими. Източна Европа познава този развой добре.Но да се твърди, че би трябвало да се тревожим повече за рухването на иранския режим, в сравнение с за неговото продължаващо ръководство, не е нерешителност. Това е слепота – към дълбоката и трайна щета, която този режим е нанесъл освен на своите жители, само че и на сигурността и стабилността на целия район.Милиони иранци не се опасяват от смяната.Те се опасяват единствено от едно: че светът е станал апатичен към тяхното страдалчество.Йоси Леви Сфари, дипломат на Израел в българия