Голямата Ваня Гешева на 60: Лягах и ставах с мисълта за олимпийско злато
Бях по-лека, в сравнение с би трябвало, само че по тази причина пък вятърът ме понесе към среброто в Москва, признава именитата каякарка
Днес огромната ни каякарка Ваня Гешева чества 60-годишен празник. Тя си остава единственият наш състезател, спечелил цялостен комплект медали от една олимпиада – злато на едноместен каяк, сребро на двуместен и бронз на четириместен от Сеул 1988. На двойка взима оценката дружно с Диана Палийска. Двете са и в четворката дружно с Борислава Иванова и Огняна Петкова. Гешева има и сребърен орден на едноместен каяк от Москва 1980. Така с четирите си оценки тя и Данчо Йовчев са на второ място във безконечната класация на България по брой медали от олимпиади. Първа е Мария Гроздева с с пет, от които два златни. Гешева отдели време за „ Меридиан Мач “, като в извънредно прелестен диалог я върнахме към огромните й триумфи.
ЧРД на Ваня Гешева!
- Как се чувствате на 60 година, г-жо Гешева?
- По същия метод, както се усещах на 40 и на 50. В момента обаче е много по-тежко, поради обстановката, в която се намираме.
- В този ред на мисли по какъв начин ще празнувате предвид на изключителното състояние?
- Мисля, че това не е значимо, а и надали в тази обстановка хората ще се вълнуват от това къде ще чествам.
- Правилно ли беше анулиран Олимпиадата в Токио?
- Мисля, че това беше най-разумното решение, което можеше да бъде взето, въпреки всичко здравето на хората е най-важно. Не може да се допусне скупчвания в тази обстановка. Действително, Япония ще загуби доста от това отсрочване с една година, само че по-важно е хората да бъдат съхранени.
- Ставате шампионка на България за дами на четворка каяк, когато сте едвам на 15 години на шампионата в Асеновград. Какво си спомняте от това съревнование?
- Действително започнах да натрупвам триумфи в доста ранна възраст. За самото съревнование си припомням, че бях извънредно щастлива. Не осъзнавах какво съм постигнала. Но за мен и останалите девойки беше огромна наслада. След това започнаха и другите триумфи.
- Година по-късно към този момент сте Майстор на спорта, а първият ви интернационален триумф идва през 1977 година с бронза на двойка каяк на международното в София. Преди него обаче влизате в спор с федерацията. Защо?
- Всичко стартира година преди международното - на европейското състезание за девойки. На него бях извикана за подготовка, само че по този начин и не взех присъединяване. Бях извънредно смутена. Спомням си, че се прибрах у дома разревана. На идната година още веднъж получих повиквателна за лагер преди международното състезание. Този път обаче персоналната ми треньорка Надежда Василева ме заведе в София и седнахме на едно кафе. Каза ми да изчакам за малко, с цел да отиде до федерацията на диалог. Явно е бил потребен, тъй като се върна след половин час и ми сподели да ходя на лагер - присъединяване ми на международно състезание било несъмнено.
- До Олимпиадата в Москва през 1980 година триумфите ви са в отборните гребания. Как се насочихте към единичния каяк?
- Всичко стартира след международното в Белград през 1978 година, когато завоювах сребро с четворката каяк. След това съревнование при мен пристигна треньорът на националния тим Недялко Петров и ми сподели, че ме преквалифицират в единична лодка. Осъзнавах, че това ще бъде огромна отговорност. Така започнах да упражнявам за олимпиадата, като упованията към мен не бяха огромни. Тъй като бяха в нова дисциплинираност, Петров ми сподели, че влизане в Топ 6 ще бъде триумф. Не по този начин обаче мислеше персоналната ми треньорка Надежда Василева, която бе безапелационна, че отивам в Москва за орден. Така тя ми даде кураж.
- Как протече финалната гонка на Олимпиадата?
- Аз постоянно съм имала проблем с килограмите. Бях по-лека, в сравнение с би трябвало. Така на финала бяха обезпокоена, тъй като имаше мощен срещуположен вятър. В течение на надпреварата обаче той промени посоката и силата си, а в края даже стана попътен и по този начин взех сребро. Може да се каже, че имах състезателен късмет.
- На идната Олимпиада в Лос Анджелис през 1984 година България е измежду бойкотиращите страни. В каква форма се намирахте преди Игрите и мислите ли, че сега олимпийският ви актив от медали щеше да бъде по-голям?
- Имахме настройката, че ще участваме на тази олимпиада. Все отново 4 години се подготвяхме. Месеци преди самата олимпиада обаче стартира да се чува, че ще бъдем измежду бойкотиращите и мотивацията стартира да пада, което е обикновено. Може би и поради това не се показах добре за шампионата „ Дружба “, който се явяваше като сурогат на тези Игри.
- Разкажете за пророческите си сънища. Видели сте в съня си както международната си купа от Монреал 1986, по този начин и олимпийската от Сеул 1988...
- Да, това е истина. Странно, само че сънувах олимпийската си купа вечерта преди самата гонка и международната си купа също преди самата гонка. Беше доста същинско. Както към този момент споделих, знаех, че олимпиадата в Сеул ще бъде последна за мен и по-късно ще бъда единствено фен, само че не и участник. Преди това имах извоюван олимпийски сребърен орден от Москва и доста ми се искаше да печеля злато. С германката Биргит Фишер (8-кратна олимпийска и 28-кратна международна шампионка – б.а.), когато се срещахме, постоянно тя беше номер 1, а аз номер 2 и по едно време си мислех, че в никакъв случай няма да мога да я победя. Станах международна шампионка, тъй като тя липсваше, защото беше излязла в майчинство. Вече беше станало подсъзнателно, лягах си и си споделях: " Не, би трябвало да стана олимпийска шампионка! ". Сутрин ставам, ходя на подготовка и си споделям същото. Сънувах гонката, пробягването, награждаването, безусловно всичко. За първи път видях Биргит да плаче, когато я победих, тъй като тя беше непобедима
- Фишер е същинска легенда. Поддържате ли връзка?
- Чак връзка не. Но сме се виждали няколко пъти, откакто стопирах да се състезавам. Тя е необикновен състезател, а и човек. За последно се видяхме на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година След това се беше засякла с човек от нашата федерация на един конгрес, като не бе пропуснала да ми изпрати поздрави. Имаме взаимно почитание.
- Милите ли, че след Сеул сте имали сили за още една олимпиада?
- В тези времена беше признато, че професионалният състезател се амортизира след 30-годишна възраст. Сега, несъмнено, не е по този начин. Пък и виждаме, че Фишер има златен орден и от Атина 2004. Но не мога да кажа, че скърбя.
- След края на кариерата си работите в Министерство на вътрешните работи – първо в Детска педагогическа стая, а по-късно и в Центъра по бойна подготовка и спорт. Къде ви беше по мъчно?
- Много е друго. В Детска педагогическа стая беше по-болезнено. Виждаш по какъв начин от 150 деца единствено 3-4 поемат по верния път. И това са деца, лишени от всевъзможни грижи, което беше тъжно. Затова постоянно съм казвала, че би трябвало да се спортува, тъй като спортът възпитава.
- Кану-каякът ни към момента няма квота за Олимпиадата в Токио...
- Да, по този начин е. Надявам се обаче, че и това ще се случи. Правим всичко допустимо за това. Мисля, че ще класираме спортисти за Токио. Но дано първо да мине това тежко за целия свят състояние.
- Продължавате ли да оглавявате кану-каяка в Левски?
- Не, преди година се отхвърлих. Давах си ясна сметка, че би трябвало да дам път на по-младите.
- С какво се занимавате сега?
- Сега имам време за повече обществени задължения. От 3 години не съм и в системата на Министерство на вътрешните работи. Така че си почивам, само че постоянно съм подготвена да оказвам помощ със препоръки, в случай че съм належащо.
ТОВА Е ТЯ
Родена на 6 април 1960 година в с. Брестовица, Пловдивско. Учи в Спортно учебно заведение „ Васил Левски “ в град Пловдив. Личен треньор: Надежда Василева
УСПЕХИ
ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ
място дисциплинираност орден
Москва 1980 К-1 500 м Сребро
Сеул 1988 К-1 500 м Злато
Сеул 1988 К-2 500 м Сребро
Сеул 1988 К-4 500 м Бронз
СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА
София 1977 К-2 500 м Бронз
Белград 1978 К-4 500 м Сребро
Тампере 1983 К-1 500 м Сребро
Монреал 1986 К-1 500 м Злато
Монреал 1986 К-2 500 м Сребро
* След привършване на спортната си кариера работи в системата на Министерство на вътрешните работи. Инспектор в Детска педагогическа стая и чиновник Центъра по бойна подготовка и спорт. Била е ръководител е на Спортен клуб по кану-каяк Левски. Председател на Българската асоциация на спортистите олимпийци и член на Изпълнителното бюро на БОК.
НИКОЛА ШЕНТОВ, " Меридиан Мач "
Днес огромната ни каякарка Ваня Гешева чества 60-годишен празник. Тя си остава единственият наш състезател, спечелил цялостен комплект медали от една олимпиада – злато на едноместен каяк, сребро на двуместен и бронз на четириместен от Сеул 1988. На двойка взима оценката дружно с Диана Палийска. Двете са и в четворката дружно с Борислава Иванова и Огняна Петкова. Гешева има и сребърен орден на едноместен каяк от Москва 1980. Така с четирите си оценки тя и Данчо Йовчев са на второ място във безконечната класация на България по брой медали от олимпиади. Първа е Мария Гроздева с с пет, от които два златни. Гешева отдели време за „ Меридиан Мач “, като в извънредно прелестен диалог я върнахме към огромните й триумфи.
ЧРД на Ваня Гешева! - Как се чувствате на 60 година, г-жо Гешева?
- По същия метод, както се усещах на 40 и на 50. В момента обаче е много по-тежко, поради обстановката, в която се намираме.
- В този ред на мисли по какъв начин ще празнувате предвид на изключителното състояние?
- Мисля, че това не е значимо, а и надали в тази обстановка хората ще се вълнуват от това къде ще чествам.
- Правилно ли беше анулиран Олимпиадата в Токио?
- Мисля, че това беше най-разумното решение, което можеше да бъде взето, въпреки всичко здравето на хората е най-важно. Не може да се допусне скупчвания в тази обстановка. Действително, Япония ще загуби доста от това отсрочване с една година, само че по-важно е хората да бъдат съхранени.
- Ставате шампионка на България за дами на четворка каяк, когато сте едвам на 15 години на шампионата в Асеновград. Какво си спомняте от това съревнование?
- Действително започнах да натрупвам триумфи в доста ранна възраст. За самото съревнование си припомням, че бях извънредно щастлива. Не осъзнавах какво съм постигнала. Но за мен и останалите девойки беше огромна наслада. След това започнаха и другите триумфи.
- Година по-късно към този момент сте Майстор на спорта, а първият ви интернационален триумф идва през 1977 година с бронза на двойка каяк на международното в София. Преди него обаче влизате в спор с федерацията. Защо?
- Всичко стартира година преди международното - на европейското състезание за девойки. На него бях извикана за подготовка, само че по този начин и не взех присъединяване. Бях извънредно смутена. Спомням си, че се прибрах у дома разревана. На идната година още веднъж получих повиквателна за лагер преди международното състезание. Този път обаче персоналната ми треньорка Надежда Василева ме заведе в София и седнахме на едно кафе. Каза ми да изчакам за малко, с цел да отиде до федерацията на диалог. Явно е бил потребен, тъй като се върна след половин час и ми сподели да ходя на лагер - присъединяване ми на международно състезание било несъмнено.
- До Олимпиадата в Москва през 1980 година триумфите ви са в отборните гребания. Как се насочихте към единичния каяк?
- Всичко стартира след международното в Белград през 1978 година, когато завоювах сребро с четворката каяк. След това съревнование при мен пристигна треньорът на националния тим Недялко Петров и ми сподели, че ме преквалифицират в единична лодка. Осъзнавах, че това ще бъде огромна отговорност. Така започнах да упражнявам за олимпиадата, като упованията към мен не бяха огромни. Тъй като бяха в нова дисциплинираност, Петров ми сподели, че влизане в Топ 6 ще бъде триумф. Не по този начин обаче мислеше персоналната ми треньорка Надежда Василева, която бе безапелационна, че отивам в Москва за орден. Така тя ми даде кураж.
- Как протече финалната гонка на Олимпиадата?
- Аз постоянно съм имала проблем с килограмите. Бях по-лека, в сравнение с би трябвало. Така на финала бяха обезпокоена, тъй като имаше мощен срещуположен вятър. В течение на надпреварата обаче той промени посоката и силата си, а в края даже стана попътен и по този начин взех сребро. Може да се каже, че имах състезателен късмет.
- На идната Олимпиада в Лос Анджелис през 1984 година България е измежду бойкотиращите страни. В каква форма се намирахте преди Игрите и мислите ли, че сега олимпийският ви актив от медали щеше да бъде по-голям?
- Имахме настройката, че ще участваме на тази олимпиада. Все отново 4 години се подготвяхме. Месеци преди самата олимпиада обаче стартира да се чува, че ще бъдем измежду бойкотиращите и мотивацията стартира да пада, което е обикновено. Може би и поради това не се показах добре за шампионата „ Дружба “, който се явяваше като сурогат на тези Игри.
- Разкажете за пророческите си сънища. Видели сте в съня си както международната си купа от Монреал 1986, по този начин и олимпийската от Сеул 1988...
- Да, това е истина. Странно, само че сънувах олимпийската си купа вечерта преди самата гонка и международната си купа също преди самата гонка. Беше доста същинско. Както към този момент споделих, знаех, че олимпиадата в Сеул ще бъде последна за мен и по-късно ще бъда единствено фен, само че не и участник. Преди това имах извоюван олимпийски сребърен орден от Москва и доста ми се искаше да печеля злато. С германката Биргит Фишер (8-кратна олимпийска и 28-кратна международна шампионка – б.а.), когато се срещахме, постоянно тя беше номер 1, а аз номер 2 и по едно време си мислех, че в никакъв случай няма да мога да я победя. Станах международна шампионка, тъй като тя липсваше, защото беше излязла в майчинство. Вече беше станало подсъзнателно, лягах си и си споделях: " Не, би трябвало да стана олимпийска шампионка! ". Сутрин ставам, ходя на подготовка и си споделям същото. Сънувах гонката, пробягването, награждаването, безусловно всичко. За първи път видях Биргит да плаче, когато я победих, тъй като тя беше непобедима
- Фишер е същинска легенда. Поддържате ли връзка?
- Чак връзка не. Но сме се виждали няколко пъти, откакто стопирах да се състезавам. Тя е необикновен състезател, а и човек. За последно се видяхме на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година След това се беше засякла с човек от нашата федерация на един конгрес, като не бе пропуснала да ми изпрати поздрави. Имаме взаимно почитание.
- Милите ли, че след Сеул сте имали сили за още една олимпиада?
- В тези времена беше признато, че професионалният състезател се амортизира след 30-годишна възраст. Сега, несъмнено, не е по този начин. Пък и виждаме, че Фишер има златен орден и от Атина 2004. Но не мога да кажа, че скърбя.
- След края на кариерата си работите в Министерство на вътрешните работи – първо в Детска педагогическа стая, а по-късно и в Центъра по бойна подготовка и спорт. Къде ви беше по мъчно?
- Много е друго. В Детска педагогическа стая беше по-болезнено. Виждаш по какъв начин от 150 деца единствено 3-4 поемат по верния път. И това са деца, лишени от всевъзможни грижи, което беше тъжно. Затова постоянно съм казвала, че би трябвало да се спортува, тъй като спортът възпитава.
- Кану-каякът ни към момента няма квота за Олимпиадата в Токио...
- Да, по този начин е. Надявам се обаче, че и това ще се случи. Правим всичко допустимо за това. Мисля, че ще класираме спортисти за Токио. Но дано първо да мине това тежко за целия свят състояние.
- Продължавате ли да оглавявате кану-каяка в Левски?
- Не, преди година се отхвърлих. Давах си ясна сметка, че би трябвало да дам път на по-младите.
- С какво се занимавате сега?
- Сега имам време за повече обществени задължения. От 3 години не съм и в системата на Министерство на вътрешните работи. Така че си почивам, само че постоянно съм подготвена да оказвам помощ със препоръки, в случай че съм належащо.
ТОВА Е ТЯ
Родена на 6 април 1960 година в с. Брестовица, Пловдивско. Учи в Спортно учебно заведение „ Васил Левски “ в град Пловдив. Личен треньор: Надежда Василева
УСПЕХИ
ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ
място дисциплинираност орден
Москва 1980 К-1 500 м Сребро
Сеул 1988 К-1 500 м Злато
Сеул 1988 К-2 500 м Сребро
Сеул 1988 К-4 500 м Бронз
СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА
София 1977 К-2 500 м Бронз
Белград 1978 К-4 500 м Сребро
Тампере 1983 К-1 500 м Сребро
Монреал 1986 К-1 500 м Злато
Монреал 1986 К-2 500 м Сребро
* След привършване на спортната си кариера работи в системата на Министерство на вътрешните работи. Инспектор в Детска педагогическа стая и чиновник Центъра по бойна подготовка и спорт. Била е ръководител е на Спортен клуб по кану-каяк Левски. Председател на Българската асоциация на спортистите олимпийци и член на Изпълнителното бюро на БОК.
НИКОЛА ШЕНТОВ, " Меридиан Мач "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ