)
Гонят ли децата ни от час, защото не носят правилната блуза? Една истинска история за училищни униформи, права и натиск Мама и дете
Бях на родителска среща в учебното заведение на детето ми, когато чух нещо, което не мога и не желая да подмина. Класният началник съобщи изрично, че " всяко дете, което не е с учебна униформа, ще бъде гонено от час ". Без изключения. Това предизвестие (да не кажа заплаха) ме потресе освен като родител, само че и като жител. Започнах да диря отговори. И открих нещо надалеч по-дълбоко от едно изсъхнало, безлично изявление, от несвоевременно изразена позиция, поднесено с хладна практичност, като че ли не става дума за деца, а за инвентар. Открих систематичен проблем, затулен зад видимо благовидната концепция за „ ред “, „ тъждество “ и „ еднаквост “.
Тази имитация освен разтревожи десетки родители, само че и отвори врата към по-големия, систематичен проблем - неправомерният напън върху родителите да купуват униформи на високи, постоянно неуместни цени, налагани с видимо " публично " утвърждение, само че постоянно прикриващи схеми, в които едни пари капят в едни джобове.
Какво в действителност споделя законът, къде свършват пълномощията на учебното заведение и стартират правата на родителите и учениците? И за какво сходни закани нямат никакво юридическо съображение... Какво тъкмо гласи законът?
Според член 263, алинея 1, т. 13 от Закона за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО): „ Педагогическият съвет дефинира ученическите униформи.
Думата „ дефинира “ значи прави избор, предлага дизайн, цвят, логото на учебното заведение, само че не постанова обвързване. Законът не споделя, че възпитаник би трябвало да бъде допускан до час единствено в случай че носи тази униформа. Това е основно.
Допълнително, член 309, алинея 2, т. 3 от ЗПУО гласи: „ Училищното настоятелство спомага за решение на социално-битовите проблеми на учениците. “ Тоест, настоятелството и публичният съвет могат да спомагат – да вземем за пример, като провеждат поръчка, намерят по-достъпни разновидности, подкрепят обществено слаби фамилии, само че не могат да задължат никого да купува нищо.
Ученикът има право да носи облекло в цветове, близки до униформата , или единствено елементи от нея или нищо от това.
Конституцията и интернационалното право са на ваша страна
Конституцията на Република България е пределно ясна – родителят е законният представител на детето до неговото пълноправие. Родителят дава отговор за неговото обучение, образование и външен тип, а страната дава опция посредством просветителната система, само че не може да я употребява като инструмент за надзор и послушание.
А какво споделя Международната Харта за правата на индивида? Същото. Там са залегнали съществени правила като:Право на свободна мисъл и съвест.Право на обучение без дискриминация.Право на персонален избор.
Решението на група хора, било то педагогичен съвет, публичен съвет или наставнически настоятелства, не може да бъде годно за вашето дете, в случай че вие не се съгласите с него. Какво означавата термините „ дефинира “ и „ спомага “ на процедура
Педагогическият съвет дефинира визията на униформата, не задължението да бъде носена.
Общественият съвет или настоятелството могат да спомагат, като:търсят положителни цени и оферти;организират дарителски акции за деца в нужда;публикуват цветовете, кройките и логото на уеб страницата на учебното заведение, с цел да може всеки родител да ушие самичък или да избере самичък производител. Те не могат да лимитират достъпа до обучение, нито да заплашват възпитаници с изпъждане от час . Такова нещо не съществува като законово право на преподавател.
Ценови парадокс: „ унищожаване на обществените разлики “ за над 400 лева?
Аргументът, че униформите " заличават обществените разлики ", звучи добре – само че единствено до момента в който не погледнем цените:
Тениска вид „ Лакоста “ – 44 лева
Поло блуза – 35 лева
Суитшърт – 56 лева
Пола – 50 лева
Бяла риза от хасе – 66 лева
Вратовръзка – 30 лева
Ако искаш детето ти да има по две от главните детайли, с цел да не переш всеки ден, сами си направете сметката. При това за облекла, които ще се носят единствено през образователната година. А логото, зашивано на всички тези облекла, коства 2,50 лева в шивашко ателие. Къде тъкмо се „ отстраняват обществените разлики “?
Социална сензитивност или стопански напън?
Колко от родителите могат да си разрешат това? Какво вършим с деца, чиито фамилии се борят да си платят тока, заема, само че са застрашени, че ще бъдат дискриминирани, изключени от час, засрамени, тъй като не са си купили съответна, „ утвърдена “ униформа?
Ако задачата е унищожаване на обществените разлики, за какво се изискват толкоз скъпи детайли, без право на опция?
Да се облечеш в цветовете на своето учебно заведение, да носиш логото му с горделивост, да се чувстваш част от нещо по-голямо от теб, това е възпитателно, вдъхновяващо и свястно. Но когато към това се подхожда със закани, напън, изключване от образователен развой и икономическо изнудване, униформата престава да бъде знак на принадлежност и се трансформира в знак за послушание.
А какво наслаждение остава в едно дете, когато дрехата, която би трябвало да го свързва с, го изключва от него?
И помнете! Вашето дете не е рекламна дъска, нито средство за трупане на облаги посредством насила. То е човек със своите права, със своята характерност, със своето достолепие. А учебното заведение е храм на знанието, не платформа за бизнес ползи и сигурно не институция, която да изключва, маргинализира и санкционира поради парче плат .
Нека нито едно дете не бъде изправено пред вратата на класната стая с чувството, че не принадлежи единствено тъй като фамилията му се е забавило с покупката на съответното униформено облекло или е направило друг избор.
Тази имитация освен разтревожи десетки родители, само че и отвори врата към по-големия, систематичен проблем - неправомерният напън върху родителите да купуват униформи на високи, постоянно неуместни цени, налагани с видимо " публично " утвърждение, само че постоянно прикриващи схеми, в които едни пари капят в едни джобове.
Какво в действителност споделя законът, къде свършват пълномощията на учебното заведение и стартират правата на родителите и учениците? И за какво сходни закани нямат никакво юридическо съображение... Какво тъкмо гласи законът?
Според член 263, алинея 1, т. 13 от Закона за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО): „ Педагогическият съвет дефинира ученическите униформи.
Думата „ дефинира “ значи прави избор, предлага дизайн, цвят, логото на учебното заведение, само че не постанова обвързване. Законът не споделя, че възпитаник би трябвало да бъде допускан до час единствено в случай че носи тази униформа. Това е основно.
Допълнително, член 309, алинея 2, т. 3 от ЗПУО гласи: „ Училищното настоятелство спомага за решение на социално-битовите проблеми на учениците. “ Тоест, настоятелството и публичният съвет могат да спомагат – да вземем за пример, като провеждат поръчка, намерят по-достъпни разновидности, подкрепят обществено слаби фамилии, само че не могат да задължат никого да купува нищо.
Ученикът има право да носи облекло в цветове, близки до униформата , или единствено елементи от нея или нищо от това.
Конституцията и интернационалното право са на ваша страна
Конституцията на Република България е пределно ясна – родителят е законният представител на детето до неговото пълноправие. Родителят дава отговор за неговото обучение, образование и външен тип, а страната дава опция посредством просветителната система, само че не може да я употребява като инструмент за надзор и послушание.
А какво споделя Международната Харта за правата на индивида? Същото. Там са залегнали съществени правила като:Право на свободна мисъл и съвест.Право на обучение без дискриминация.Право на персонален избор.
Решението на група хора, било то педагогичен съвет, публичен съвет или наставнически настоятелства, не може да бъде годно за вашето дете, в случай че вие не се съгласите с него. Какво означавата термините „ дефинира “ и „ спомага “ на процедура
Педагогическият съвет дефинира визията на униформата, не задължението да бъде носена.
Общественият съвет или настоятелството могат да спомагат, като:търсят положителни цени и оферти;организират дарителски акции за деца в нужда;публикуват цветовете, кройките и логото на уеб страницата на учебното заведение, с цел да може всеки родител да ушие самичък или да избере самичък производител. Те не могат да лимитират достъпа до обучение, нито да заплашват възпитаници с изпъждане от час . Такова нещо не съществува като законово право на преподавател.
Ценови парадокс: „ унищожаване на обществените разлики “ за над 400 лева?
Аргументът, че униформите " заличават обществените разлики ", звучи добре – само че единствено до момента в който не погледнем цените:
Тениска вид „ Лакоста “ – 44 лева
Поло блуза – 35 лева
Суитшърт – 56 лева
Пола – 50 лева
Бяла риза от хасе – 66 лева
Вратовръзка – 30 лева
Ако искаш детето ти да има по две от главните детайли, с цел да не переш всеки ден, сами си направете сметката. При това за облекла, които ще се носят единствено през образователната година. А логото, зашивано на всички тези облекла, коства 2,50 лева в шивашко ателие. Къде тъкмо се „ отстраняват обществените разлики “?
Социална сензитивност или стопански напън?
Колко от родителите могат да си разрешат това? Какво вършим с деца, чиито фамилии се борят да си платят тока, заема, само че са застрашени, че ще бъдат дискриминирани, изключени от час, засрамени, тъй като не са си купили съответна, „ утвърдена “ униформа?
Ако задачата е унищожаване на обществените разлики, за какво се изискват толкоз скъпи детайли, без право на опция?
Да, концепцията за учебна униформа е прелестна. Но единствено в случай че е въпрос на изборЗнайте правата си...
1. Няма закон, който да задължава носене на униформа.
2. Не се поддавайте на напън. Няма закон, който да разрешава да се гони дете от час, тъй като не е облечено съгласно нечий усет. Учител, който гони дете от час, тъй като няма униформа, надвишава пълномощията си и предстои на дисциплинарна отговорност.
3. Искайте бистрота. Цветовете, кройките и логото да се разгласяват на уеб страницата на учебното заведение. Да може всеки родител самичък да избере по какъв начин и от кое място да обезпечи униформата, в случай че желае.
4. Никога не се съгласявайте на закани! Има закони, които пазят вас и децата ви – Конституцията, ЗПУО и интернационалните конвенции. Ако детето ви е гонено от час заради липса на униформа, сезирайте Регионалното ръководство на образованието (РУО), МОН и даже омбудсмана.
5. Обединявайте се. Създайте родителска общественост, тъй като когато сте единни, сте мощ.
Да се облечеш в цветовете на своето учебно заведение, да носиш логото му с горделивост, да се чувстваш част от нещо по-голямо от теб, това е възпитателно, вдъхновяващо и свястно. Но когато към това се подхожда със закани, напън, изключване от образователен развой и икономическо изнудване, униформата престава да бъде знак на принадлежност и се трансформира в знак за послушание.
А какво наслаждение остава в едно дете, когато дрехата, която би трябвало да го свързва с, го изключва от него?
И помнете! Вашето дете не е рекламна дъска, нито средство за трупане на облаги посредством насила. То е човек със своите права, със своята характерност, със своето достолепие. А учебното заведение е храм на знанието, не платформа за бизнес ползи и сигурно не институция, която да изключва, маргинализира и санкционира поради парче плат .
Нека нито едно дете не бъде изправено пред вратата на класната стая с чувството, че не принадлежи единствено тъй като фамилията му се е забавило с покупката на съответното униформено облекло или е направило друг избор.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ