Бях на девет години, когато майка ме заведе в салона

Бях на девет години, когато майка ме заведе в салона за хубост, с цел да ми пробият ушите. Бях обезпокоена, малко уплашена, само че отидох там непринудено, по лична самодейност и напълно умишлено.
През 90-те съвсем всички девойки носеха златните обеци на баба си и то от 1-годишна възраст. Защо родителите ми са чакали да порасна и сама да взема решение, не знам, само че съм им доста признателна за това.
Тялото ми остана непокътнато, до момента в който не взех решение сама да го направя.
Какво научих от неналичието на две дребни дупки в ушите си? Много.
Вижте сами.

Първо разбрах, че външният тип не е главното
В нашия двор, в класната стая, в музикалното учебно заведение на всички девойки ушите бяха пробити съвсем от раждането. Някои даже се пробваха да ми се подиграват, че не нося обеци. Но това не ми попречи да стана едно от известните девойки в класа. Отново благодаря на моите родители, които ме смятаха за готина и имах вяра в това даже без обеци в ушите.

На второ място ми дадоха право избор
Усещането, че имате избор, е ужасно, когато си на девет години.
Ушите са си мои. От мен зависи да реша дали да са с дупки или не.

Трето, демонстрирах воля
Когато самата аз взех решение, че желая да нося обеци, трябваше да направя проект и да го осъществя.
Убедих белгийското семейство, с което живеех през лятото, да ми купи специфичен револвер за продупчване на уши за еднократна приложимост. След това, у дома убедих майка ми да пристигна с мен в салона за хубост. Там убедих дамата, която в никакъв случай през живота си не бе виждала подобен апарат за продупчване на уши, да го вземе в ръце, да се реши и да го направи за първи път. Това беше дълго пътешестване. И в действителност се гордеех с цялата тази работа. С този акт едно малко момиченце демонстрира какво може да получите на този свят, в случай че мощно го желаете.

Вероятно доста хора четат и си мислят: „ Каква нелепост, това е единствено дребна дупка, а ѝ отделихме толкоз време и толкоз доста диалози “. Но повярвайте ми, в тялото на детето няма нищо, което да ви принадлежи и това би трябвало да се почита.
Ако мислите да пробиете ушите на малко дете, изчакайте.

Ето 5 аргументи:

1. Това не е вашето тяло
Ако желаеме детето да зачита нашите граници, тогава би трябвало да дадем образец. Децата не са наша благосъстоятелност. Много родители се аргументират, че желаят рано да пробият ушите на детето си, с цел да не помни болката. Вероятно това предписание е важало за 30-те години, когато това се е предписание с нажежена до алено игла и в действителност е било травматично прекарване. Сега процедурата трае минута и на практика е безболезнена. Така че няма опрощение да пробиете ушите на 1-годишната си щерка.

2. Възможна е зараза
Има доста по-висок риск бебето да получи зараза след продупчване на ушите, в сравнение с огромното дете. Защото то си пипа и неумишлено дърпа ухото си, а отбраната му от бактерии и вируси е по-слаба.

3. Има риск да си разрани ухото
Малките деца могат елементарно насън да издърпат ухото и да откъснат обецата. Това може да се случи, в случай че тя се закачи в дрехата при събличане и преобличане или при неумело боравене със личните си ръце. Такива пострадвания са доста мъчителни, лекуват се дълго и не носят наслада на никого.

4. Завинаги е
Светът се трансформира. Това, което в този момент считаме за красиво, съвременно, след 20 години може да се окаже неуместно и даже вулгарно. След като порасне, детето може просто да смъкна обеците, тъй като пиърсингът няма да бъде негов избор, само че дупките и белезите ще останат вечно.
Нека всеки самичък носи отговорност за своите юношески неточности: татус на синя пеперуда-мутант на рамото, коса, изтощена от изрусяване и багра, пиърсинг - това е всичко, за което желаете да съжалявате (или да не съжалявате), тъй като сте го създали сами. А не, тъй като някой го е решил вместо вас. 

Продължава на страницата на Новите родители