Д-р Ненков: Приспах пациент с физиологичен разтвор
“Бях доста любознателен още от дете. Бог да ги елементарни родителите ми, само че и двамата ме биеха доста. Спомням си, че мама беше на родителска среща, аз знаех какво ще ѝ кажат там и от боязън си легнах да дремя в 5 часа следобяд, само че не оказа помощ.Смесвах всякакви медикаметни и ги прецеждах през филтър, тъй като това, което остава във филтъра, е доста елементарно запалимо и гърми. Майка ми се прибра и ме посрещна с пестник, без „ добър ден ”, смъкна ме на земята, за какво ѝгръмнали в ръцете, когато се пробвала да ги реалокира. "
Това описа в предаването " На кафе " по NOVAдоктор Мирослав Ненков, който е анестезиолог, само че и водещ на рубриката " Живи и здрави " по Дарик радио.
" В седми клас ми вършиха пункция на синусите и тъкмо тогава разбрах, че ще бъда доктор. Тогава нещо ми стана на главата. Избрах анестезиологията, когато бях в четвърти курс. Тогава ходех в Бърза помощ на процедура и там се възпламених по реанимацията. Това е велика просвета. Там би трябвало да мислиш стратегически, да гледаш доста напред, да познаваш функционалностите на човешкото тяло във всичките му области. Една от спецификите на нашата компетентност е тъкмо това - и анестезиологията и интензивното лекуване ", съобщи той.
" Започнах да работя като санитар през цялото време на образованието ми. Сблъсках се челно с болничния живот. Беше сиромашия. Подът се миеше с горнище от пижама. Много ми оказа помощ това. Виждаш неща, които няма по какъв начин да видиш в учебно заведение. Колегите, които са минали по този път, към този момент с доста неща и процеси си наясно ", описа доктор Ненков.
" Има едно нещо, което се назовава плацебо резултат. Миех аз коридора след среднощ и един човек излезе от стаята и ми сподели, че от 15 дни не е спал. Казах му да се върне в леглото, взех една спринцовка и заредих физиологичен разтвор. Казах му, че това е доста скъпо лекарство, доставено от Англия. Сложих му разтвора и индивидът заспа и спа до сутринта ", спомня си докторът.
" Аз и идна сестра смъкваме мъртвец в моргата и всички аутопсионнимаси бяхазаети от умряли. Младата сестрамного се уплаши при гледката исанитарката ѝказа: Що се плашиш от умрелите, от живите се плаши ". Което е самата истина ", спомни си той.
Медицински сестри мъже към този момент има публично в България. От времето на моето потомство се научавахме да работим по лечебните заведения, тъй като е потребно. При мен финансовият претекст го нямаше. Имаше законен проблем с това, тъй като няма такава регулация, само че дефицитът на мед. сестри не е от през вчерашния ден ", сподели той.
" Историите с преживявания,свързани с паранормалното, са митове съгласно мен. Това са преживявания, подбудени от сложното угнетяване на слуха. Много хора чуват по време на интервенция. Тези неща със светлините, тунелите, не са се случвали в моята процедура. Може да ги има. Една жена беше чула по време на интервенцията си, че няма рак. Тя цитира безусловно тъкмо думите на лекаря, до момента в който е заспала ", описа Ненков.
" Събужданията по време на упойки съвсем в никакъв случай не са свързани с болежка, тъй като се инжектира специфичен медикамент, който потиска болката. Има две неща, които са значими при страха от упойките - никой не обича да зависи от различен и когато се оставиш на един чужд човек да ти отнеме съзнанието, е мъчно да се преживее. Всички хирургични неуспехи се приписват на упойката. Трудно е да кажеш, че си разрязал някоя основна артерия, тъй като си негодник. Винаги казваш, че сърцето не е издържало на упойката. В моята процедура имам случай с един не изключително умел хирург, който провокира кръвоизлив. Дойде различен хирург, който спря кръвотечението и настани дамата в реанимация. И некадърният хирург сподели на околните на дамата: " Много добре мина интервенцията, имаше дребен проблем с упойката и на следващия ден ще бъде изведена от реанимация ", описа той.
" Вярвам в Господ, ние сме просто принадлежности в неговите ръце. Когато един доктор се обожестви обаче, става доста ужасно. Господ и хирургът се разграничават по това, че Дядо Боже не се счита за хирург ", заключи докторът.
Това описа в предаването " На кафе " по NOVAдоктор Мирослав Ненков, който е анестезиолог, само че и водещ на рубриката " Живи и здрави " по Дарик радио.
" В седми клас ми вършиха пункция на синусите и тъкмо тогава разбрах, че ще бъда доктор. Тогава нещо ми стана на главата. Избрах анестезиологията, когато бях в четвърти курс. Тогава ходех в Бърза помощ на процедура и там се възпламених по реанимацията. Това е велика просвета. Там би трябвало да мислиш стратегически, да гледаш доста напред, да познаваш функционалностите на човешкото тяло във всичките му области. Една от спецификите на нашата компетентност е тъкмо това - и анестезиологията и интензивното лекуване ", съобщи той.
" Започнах да работя като санитар през цялото време на образованието ми. Сблъсках се челно с болничния живот. Беше сиромашия. Подът се миеше с горнище от пижама. Много ми оказа помощ това. Виждаш неща, които няма по какъв начин да видиш в учебно заведение. Колегите, които са минали по този път, към този момент с доста неща и процеси си наясно ", описа доктор Ненков.
" Има едно нещо, което се назовава плацебо резултат. Миех аз коридора след среднощ и един човек излезе от стаята и ми сподели, че от 15 дни не е спал. Казах му да се върне в леглото, взех една спринцовка и заредих физиологичен разтвор. Казах му, че това е доста скъпо лекарство, доставено от Англия. Сложих му разтвора и индивидът заспа и спа до сутринта ", спомня си докторът.
" Аз и идна сестра смъкваме мъртвец в моргата и всички аутопсионнимаси бяхазаети от умряли. Младата сестрамного се уплаши при гледката исанитарката ѝказа: Що се плашиш от умрелите, от живите се плаши ". Което е самата истина ", спомни си той.
Медицински сестри мъже към този момент има публично в България. От времето на моето потомство се научавахме да работим по лечебните заведения, тъй като е потребно. При мен финансовият претекст го нямаше. Имаше законен проблем с това, тъй като няма такава регулация, само че дефицитът на мед. сестри не е от през вчерашния ден ", сподели той.
" Историите с преживявания,свързани с паранормалното, са митове съгласно мен. Това са преживявания, подбудени от сложното угнетяване на слуха. Много хора чуват по време на интервенция. Тези неща със светлините, тунелите, не са се случвали в моята процедура. Може да ги има. Една жена беше чула по време на интервенцията си, че няма рак. Тя цитира безусловно тъкмо думите на лекаря, до момента в който е заспала ", описа Ненков.
" Събужданията по време на упойки съвсем в никакъв случай не са свързани с болежка, тъй като се инжектира специфичен медикамент, който потиска болката. Има две неща, които са значими при страха от упойките - никой не обича да зависи от различен и когато се оставиш на един чужд човек да ти отнеме съзнанието, е мъчно да се преживее. Всички хирургични неуспехи се приписват на упойката. Трудно е да кажеш, че си разрязал някоя основна артерия, тъй като си негодник. Винаги казваш, че сърцето не е издържало на упойката. В моята процедура имам случай с един не изключително умел хирург, който провокира кръвоизлив. Дойде различен хирург, който спря кръвотечението и настани дамата в реанимация. И некадърният хирург сподели на околните на дамата: " Много добре мина интервенцията, имаше дребен проблем с упойката и на следващия ден ще бъде изведена от реанимация ", описа той.
" Вярвам в Господ, ние сме просто принадлежности в неговите ръце. Когато един доктор се обожестви обаче, става доста ужасно. Господ и хирургът се разграничават по това, че Дядо Боже не се счита за хирург ", заключи докторът.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ