В дивата природа в Габон, „последния рай“ на Африка
Бях лице в лице с 90-годишен мъж, напрегнати очи, втренчени в мен през ослепителна бандитска линия от бяла глина. Носеше разнообразни елементи от доста леопарди: опашка, висяща от кръста му, карканет от сходни на кама зъби към врата му и линия кожа, образуваща лентата на корона, забодена с перли и раковини, покрита с ярки, трептящи пера.
За първи път видях Mambwete 30 минути по-рано, тътрейки се като артритен фантом, изкривен над бастун. Малко откакто облиза някакво мрачно вещество от дланта си, той стартира да се върти, да подскача и да поклаща покритата си с пера глава в лудия темп на близнаците барабанисти, седнали до краката ми.
Mambwete изсипа малко пудра, текстурата на дървени стърготини, в ръката ми и ми направи знак да ги глътна; беше тръпчиво и гадно.
Погледнах през тъмната стая. През пелена от пушек можех да видя мъже, които викаха и скандираха, лицата им бяха боядисани в бяло, тъй че изглеждаха като призраци.
Барабанът стана по-трескав. Изсвири рог...
Прочетете целия текст »
