Боян Радев: Борбата е голям спорт и донесе много слава на България
" Бях горделив и като служащ в ТКЗС-то, и като миньор в рудника. Борбата е огромен спорт и донесе доста популярност на България ", сподели в извънредно изявление за БГНЕС великият български и международен състезател Боян Радев - един от малцината в света с орден " Пиер дьо Кубертен ".
Боян Радев
Роден на 25 февруари 1942-а в село Мошино, през днешния ден квартал на Перник, Боян стартира да работи като миньор още в юношеска възраст. " Тежък труд, доста физически ", споделя Радев, на който като юноша се постанова да употребява 12-килограмов чук в мините в пернишко. Един ден младият Боян Радев, гол до кръста, целият оцапан в черно, излязъл за малко от мината, с цел да си налее вода на чешмичка, употребена от миньорите. В този миг се трансформира историята на българската битка, на родния спорт, на олимпийското придвижване. Бившият герой Тодор Иванчев вижда гения против себе си. Малко по-късно Боян влиза в залата на Миньор в Перник. За да се стигне до емблематичните почетни обиколки към тепиха в Токио, когато през 1964-а подгласниците на олимпийската стълбичка подвигат на ръце безапелационния първенец Боян Радев.
БГНЕС: Г-н Радев, намираме се в Националния исторически музей, в зала " Дарение Боян Радев ", свято място, тук се събират спортът и културата.
Боян Радев: Много малко мога да приказвам за тези творби на изкуството - икони, монументи на културата от римско и тракийско време. Чувствам се доста горделив като влязох тук, да виждам нещата, които са изложени, представящи българската просвета, изкуство. С това се гордея доста.
БГНЕС: Като юноша работите в мините в пернишко. Мечтаехте ли, че може да стигнете чак дотук, да имате орден " Пиер дьо Кубертен ", да сте първият повторен олимпийски първенец на България?
Боян Радев: Тогава в никакъв случай не ми е минавало на акъла за такива работи. Проблемът ми беше яденето, общата работа, която правих непрестанно. Бях горделив и като каруцар в ТКЗС-то, и като служащ в рудника. Това е моят живот. Каквото съм можел съм направил. Трудно е в живота да изградиш такива кариери - и едната, и другата. Въобще доста труд, доста пот.
Боян Радев е един от малцината в света с най-престижното олимпийско отличие - орден " Пиер дьо Кубертен "
БГНЕС: Дългогодишният ви треньор Слав Славов показа, че сте неповторим гений, само че и необикновен темперамент.
Боян Радев: Аз не мога да приказвам доста за моя треньор, тъй като той е доста огромна персона. Това, което е направил за мен, съм доста горделив и му благодаря доста на Слав Славов. Благодаря и на моите сътрудници Александър Томов, Георги Мърков, които сме воювали за огромни достижения на българския спорт.
Как се стига до триумфа на Боян в Япония и до втората олимпийска купа 4 години по-късно в Мексико? Ето какво споделят пред БГНЕС Слав Славов, Александър Томов и Георги Мърков:
" Той в никакъв случай не се отхвърляше. Не правеше крачка обратно. Беше предан на спорта по неповторим метод. Пределно съсредоточен, предан на подготовката. Невероятен гений, със страхотна воля. Нито един път не се оплака от условията ми по време на подготовки за огромни конгреси. 10-километров крос, повдигане на тежести с тонове, постоянно изпълняваше поставените задания. Но освен ги вършеше на 100 %, а и придаваше нещо от горната страна, 500 метра или 100 кг повече ", заяви персоналният треньор на Боян Радев Слав Славов.
" Беше толкоз мъчно да му вземеш точка в преборване ", сподели 3-кратният сребърен медалист от Олимпиади, 5-кратен международен първенец и 5-кратен европейски отличник Александър Томов. Боян Радев, към този момент отказал се от дейна спортна кариера, оказва помощ на Томов при започване на звездния път на тепиха на Александър.
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ
" Каза ми, че когато му взема 1-2 точки, съм подготвен за трофеи. Наистина е доста мъчно да извършите даже 1 точка в преборване с Боян. А откакто това се случи на тренировки, на идващия огромен конгрес станах международен първенец. Когато тренирахме с него, имахме 6 квоти за Световно състезание, спечелихме 3 първи места, а още двама взеха орден. Невероятен човек, наставник за целия ни отбор. По-голям брат ", добавя емблемата на международната битка Томов за светилото на олимпийското придвижване Радев.
" Не единствено несравним състезател, популярен човек, това е Боян Радев. Какъвто и суперлатив да се каже за Боян, няма да е задоволително ", заяви олимпийският първенец от Мюнхен 1972 Георги Мърков.
" Боян Радев е с съществена заслуга за златния ми орден от Игрите. Благодаря му ", споделя с огромен боязън в гласа Мърков и прецизира, че в най-тежкия спортен миг за него от Олимпиадата в Мюнхен, в среща, в която е напът да запише отрицателен резултат, Радев изскача на сантиметри от тепиха и почва да дава най-правилните инструкции за триумф на Мърков в битката. Георги се вслушва в препоръките на 2-кратния олимпийски първенец, изковава поврат, а няколко мача по-късно - също записва името си със златни букви в историята на спорта.
" Имаше и доста смешки по време на подготвителните лагери ", добавя Мърков, акцентирайки, че личността на Боян Радев мъчно може да бъде разказана с думи - исполин в битката и неповторим естет.
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ
" Както на тренировките, по този начин и в огромното съревнование съперника не би трябвало да го окуражаваш в никакъв случай. Да му даваш да вземе точки и след това да гониш дявола дали може да победиш в битката. Много сложен и забавен спорт е битката. И съгласно мен трябват доста нерви, доста добра подготовка за огромните надпревари - Олимпиада, Световно, Европейско. Борбата си желае своето - да правиш кросове, да правиш походи, да правиш щанги, плуване по време на подготовки. И съм се стремял да упражнявам доста и да бъда горделив със себе си, че въпреки всичко се приписвам напълно на спорта битка. Борбата е огромен спорт и донесе доста популярност на България. И би трябвало да бъдем горди и да почитаме личностите в огромната битка, в огромния спорт изобщо ", сподели пък сентенции за битката, за спорта като цяло, 3-кратният състезател номер 1 на България Боян Радев.
БГНЕС: Изключително прочут факт е, че ликувате на Олимпиадите през 1964-а и 1968-а. Може ли да ни споделите любопитни детайлности за някой различен конгрес?
Боян Радев: В Румъния на Световното състезание по 3-4 срещи правехме един следобяд. И това ме караше да бъда доста горделив, че въпреки и в болница да бях един месец, от Румъния незабавно ми дадоха билет и отпътувах за Букурещ и там още веднъж се изкачих на почетната стълбица (Боян Радев потегля съвсем от операционната маса за столицата на северната ни съседка и печели сребърен орден на Световното през 1967-а). Като отидох там Крали Бимбалов беше записан за присъединяване в моята категория. Каза: " Бояне, аз не мога да свърша работа, ето ти трикото, ето ти екипа, действай ". Викам не е комфортно, въпреки всичко ти си се готвил за Световното състезание. Отвърна: " Участвай ти ". И по този метод участвах на шампионата в Букурещ и се класирах почтено. Тогава персонално Тодор Живков изиска среща с мен. Посрещна ме в министерския съвет, черпи ме един коняк и бонбона.
(Боян Радев особено пожела да добави, че Крали Бимбалов е бил доста мощен борец).
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ
БГНЕС: Носител сте на орден " Пиер дьо Кубертен ", премия, която се смята за най-ценна измежду оценките в олимпийските спортове...
Боян Радев: Такъв медал, орден, доста малко спортисти го имат. Докато олимпийски има доста медали, само че оценката " Пиер дьо Кубертен " да те награждават... Президент на МОК по времето, когато получих оценката беше Жак Рох, прелестен човек беше.
БГНЕС: Намираме се в НИМ. Тук е обилие, благосъстояние от културни монументи. Атмосферата е вълшебна. Вие сте разгласен за донор номер 1 на Националния исторически музей. Меценат, човек на културата. Може ли да ни кажете малко повече и за тази ваша пристрастеност. Като, че ли спортът и културата при вас вървят ръка за ръка?
Боян Радев: Тук ми е мъчно да приказвам за нещо, което не съм го правил аз. Едно е да събираш, друго да произвеждаш такива неща. И се усещам доста горделив с тази сбирка, която съм дарил на българския народ.
И Слав Славов, и Александър Томов, и Георги Мърков споделят за голямата пристрастеност, задача, любов на Боян Радев към изкуството. Боян, въпреки и да скромничи, може да споделя с часове за картини, икони, статуи. Достатъчно е да видиш, посвещенията към него на родни велики майстори с четка в ръка, с цел да схванеш, че голямото почитание към Радев не е единствено от учителите, съотборниците, приятелите и учениците му на тепиха, а и в необятната сфера на изкуството.
Големите триумфи съвсем постоянно вървят с огромно сърце. Боян Радев не прави изключение. Неслучайно е разгласен за донор № 1 на Националния исторически музей, където има наречена на неговото име зала " Дарение Боян Радев ", в чиято експозиция са изложени скъпи културни монументи от сбирката му. Над 170 експоната – икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики. Личат и творби на културата от II-III век.
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ
Радев подарява на Националния исторически музей и всички свои най-ценни награди и оценки от битката. В Музея са златните олимпийски медали, там е и медалът " Пиер дьо Кубертен ". Отличието е особено, имат го малко на брой в света. Връчва се на най-велики спортисти олимпийци или ръководители, показали изключителни качества както в кариерата си в спорта, по този начин и в персоналния си живот. Медалът се смята от Международния олимпийски комитет за най-високата премия, която олимпийски играч може да получи, по-ценна и от златно отличие от Игрите. Именно на този популярен декор, Боян благоволи да ни даде изявление. Пожела да сме спестовни в епитетите и сравненията за него. Но надали може да осъществим това, в случай че желаеме да сме до дъно почтени към международната спортна история.
Боян Радев е първият повторен олимпийски първенец на България. Царят на категория до 97 кг в класическия жанр на битката през 60-те години на предишния век. 3-кратен състезател номер 1 на България. Световен първенец от 1966-а. Спортист на века в Спортен клуб Левски. Получава най-високото отличие на Международната федерация по битка – " Златна огърлица ". Приет и в Залата на славата на Международната федерация по битка. Носител на орден " Пиер дьо Кубертен ". Епоха като състезател и персона в международен мащаб.
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ
" Благодаря ви на вас за вниманието. Смятам, че направихме едно малко, хубаво и камерно изявление ", обърна се към екипа на БГНЕС Боян Радев. Той също по този начин изрази благодарности към управата и всички чиновници в Националния исторически музей, за метода, по който се грижат за зала " Дарение Боян Радев ".
БГНЕС изрича признателност на Боян Радев и Националния исторически музей.
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ
Боян Радев Роден на 25 февруари 1942-а в село Мошино, през днешния ден квартал на Перник, Боян стартира да работи като миньор още в юношеска възраст. " Тежък труд, доста физически ", споделя Радев, на който като юноша се постанова да употребява 12-килограмов чук в мините в пернишко. Един ден младият Боян Радев, гол до кръста, целият оцапан в черно, излязъл за малко от мината, с цел да си налее вода на чешмичка, употребена от миньорите. В този миг се трансформира историята на българската битка, на родния спорт, на олимпийското придвижване. Бившият герой Тодор Иванчев вижда гения против себе си. Малко по-късно Боян влиза в залата на Миньор в Перник. За да се стигне до емблематичните почетни обиколки към тепиха в Токио, когато през 1964-а подгласниците на олимпийската стълбичка подвигат на ръце безапелационния първенец Боян Радев.
БГНЕС: Г-н Радев, намираме се в Националния исторически музей, в зала " Дарение Боян Радев ", свято място, тук се събират спортът и културата.
Боян Радев: Много малко мога да приказвам за тези творби на изкуството - икони, монументи на културата от римско и тракийско време. Чувствам се доста горделив като влязох тук, да виждам нещата, които са изложени, представящи българската просвета, изкуство. С това се гордея доста.
БГНЕС: Като юноша работите в мините в пернишко. Мечтаехте ли, че може да стигнете чак дотук, да имате орден " Пиер дьо Кубертен ", да сте първият повторен олимпийски първенец на България?
Боян Радев: Тогава в никакъв случай не ми е минавало на акъла за такива работи. Проблемът ми беше яденето, общата работа, която правих непрестанно. Бях горделив и като каруцар в ТКЗС-то, и като служащ в рудника. Това е моят живот. Каквото съм можел съм направил. Трудно е в живота да изградиш такива кариери - и едната, и другата. Въобще доста труд, доста пот.
Боян Радев е един от малцината в света с най-престижното олимпийско отличие - орден " Пиер дьо Кубертен " БГНЕС: Дългогодишният ви треньор Слав Славов показа, че сте неповторим гений, само че и необикновен темперамент.
Боян Радев: Аз не мога да приказвам доста за моя треньор, тъй като той е доста огромна персона. Това, което е направил за мен, съм доста горделив и му благодаря доста на Слав Славов. Благодаря и на моите сътрудници Александър Томов, Георги Мърков, които сме воювали за огромни достижения на българския спорт.
Как се стига до триумфа на Боян в Япония и до втората олимпийска купа 4 години по-късно в Мексико? Ето какво споделят пред БГНЕС Слав Славов, Александър Томов и Георги Мърков:
" Той в никакъв случай не се отхвърляше. Не правеше крачка обратно. Беше предан на спорта по неповторим метод. Пределно съсредоточен, предан на подготовката. Невероятен гений, със страхотна воля. Нито един път не се оплака от условията ми по време на подготовки за огромни конгреси. 10-километров крос, повдигане на тежести с тонове, постоянно изпълняваше поставените задания. Но освен ги вършеше на 100 %, а и придаваше нещо от горната страна, 500 метра или 100 кг повече ", заяви персоналният треньор на Боян Радев Слав Славов.
" Беше толкоз мъчно да му вземеш точка в преборване ", сподели 3-кратният сребърен медалист от Олимпиади, 5-кратен международен първенец и 5-кратен европейски отличник Александър Томов. Боян Радев, към този момент отказал се от дейна спортна кариера, оказва помощ на Томов при започване на звездния път на тепиха на Александър.
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ " Каза ми, че когато му взема 1-2 точки, съм подготвен за трофеи. Наистина е доста мъчно да извършите даже 1 точка в преборване с Боян. А откакто това се случи на тренировки, на идващия огромен конгрес станах международен първенец. Когато тренирахме с него, имахме 6 квоти за Световно състезание, спечелихме 3 първи места, а още двама взеха орден. Невероятен човек, наставник за целия ни отбор. По-голям брат ", добавя емблемата на международната битка Томов за светилото на олимпийското придвижване Радев.
" Не единствено несравним състезател, популярен човек, това е Боян Радев. Какъвто и суперлатив да се каже за Боян, няма да е задоволително ", заяви олимпийският първенец от Мюнхен 1972 Георги Мърков.
" Боян Радев е с съществена заслуга за златния ми орден от Игрите. Благодаря му ", споделя с огромен боязън в гласа Мърков и прецизира, че в най-тежкия спортен миг за него от Олимпиадата в Мюнхен, в среща, в която е напът да запише отрицателен резултат, Радев изскача на сантиметри от тепиха и почва да дава най-правилните инструкции за триумф на Мърков в битката. Георги се вслушва в препоръките на 2-кратния олимпийски първенец, изковава поврат, а няколко мача по-късно - също записва името си със златни букви в историята на спорта.
" Имаше и доста смешки по време на подготвителните лагери ", добавя Мърков, акцентирайки, че личността на Боян Радев мъчно може да бъде разказана с думи - исполин в битката и неповторим естет.
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ " Както на тренировките, по този начин и в огромното съревнование съперника не би трябвало да го окуражаваш в никакъв случай. Да му даваш да вземе точки и след това да гониш дявола дали може да победиш в битката. Много сложен и забавен спорт е битката. И съгласно мен трябват доста нерви, доста добра подготовка за огромните надпревари - Олимпиада, Световно, Европейско. Борбата си желае своето - да правиш кросове, да правиш походи, да правиш щанги, плуване по време на подготовки. И съм се стремял да упражнявам доста и да бъда горделив със себе си, че въпреки всичко се приписвам напълно на спорта битка. Борбата е огромен спорт и донесе доста популярност на България. И би трябвало да бъдем горди и да почитаме личностите в огромната битка, в огромния спорт изобщо ", сподели пък сентенции за битката, за спорта като цяло, 3-кратният състезател номер 1 на България Боян Радев.
БГНЕС: Изключително прочут факт е, че ликувате на Олимпиадите през 1964-а и 1968-а. Може ли да ни споделите любопитни детайлности за някой различен конгрес?
Боян Радев: В Румъния на Световното състезание по 3-4 срещи правехме един следобяд. И това ме караше да бъда доста горделив, че въпреки и в болница да бях един месец, от Румъния незабавно ми дадоха билет и отпътувах за Букурещ и там още веднъж се изкачих на почетната стълбица (Боян Радев потегля съвсем от операционната маса за столицата на северната ни съседка и печели сребърен орден на Световното през 1967-а). Като отидох там Крали Бимбалов беше записан за присъединяване в моята категория. Каза: " Бояне, аз не мога да свърша работа, ето ти трикото, ето ти екипа, действай ". Викам не е комфортно, въпреки всичко ти си се готвил за Световното състезание. Отвърна: " Участвай ти ". И по този метод участвах на шампионата в Букурещ и се класирах почтено. Тогава персонално Тодор Живков изиска среща с мен. Посрещна ме в министерския съвет, черпи ме един коняк и бонбона.
(Боян Радев особено пожела да добави, че Крали Бимбалов е бил доста мощен борец).
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ БГНЕС: Носител сте на орден " Пиер дьо Кубертен ", премия, която се смята за най-ценна измежду оценките в олимпийските спортове...
Боян Радев: Такъв медал, орден, доста малко спортисти го имат. Докато олимпийски има доста медали, само че оценката " Пиер дьо Кубертен " да те награждават... Президент на МОК по времето, когато получих оценката беше Жак Рох, прелестен човек беше.
БГНЕС: Намираме се в НИМ. Тук е обилие, благосъстояние от културни монументи. Атмосферата е вълшебна. Вие сте разгласен за донор номер 1 на Националния исторически музей. Меценат, човек на културата. Може ли да ни кажете малко повече и за тази ваша пристрастеност. Като, че ли спортът и културата при вас вървят ръка за ръка?
Боян Радев: Тук ми е мъчно да приказвам за нещо, което не съм го правил аз. Едно е да събираш, друго да произвеждаш такива неща. И се усещам доста горделив с тази сбирка, която съм дарил на българския народ.
И Слав Славов, и Александър Томов, и Георги Мърков споделят за голямата пристрастеност, задача, любов на Боян Радев към изкуството. Боян, въпреки и да скромничи, може да споделя с часове за картини, икони, статуи. Достатъчно е да видиш, посвещенията към него на родни велики майстори с четка в ръка, с цел да схванеш, че голямото почитание към Радев не е единствено от учителите, съотборниците, приятелите и учениците му на тепиха, а и в необятната сфера на изкуството.
Големите триумфи съвсем постоянно вървят с огромно сърце. Боян Радев не прави изключение. Неслучайно е разгласен за донор № 1 на Националния исторически музей, където има наречена на неговото име зала " Дарение Боян Радев ", в чиято експозиция са изложени скъпи културни монументи от сбирката му. Над 170 експоната – икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики. Личат и творби на културата от II-III век.
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ Радев подарява на Националния исторически музей и всички свои най-ценни награди и оценки от битката. В Музея са златните олимпийски медали, там е и медалът " Пиер дьо Кубертен ". Отличието е особено, имат го малко на брой в света. Връчва се на най-велики спортисти олимпийци или ръководители, показали изключителни качества както в кариерата си в спорта, по този начин и в персоналния си живот. Медалът се смята от Международния олимпийски комитет за най-високата премия, която олимпийски играч може да получи, по-ценна и от златно отличие от Игрите. Именно на този популярен декор, Боян благоволи да ни даде изявление. Пожела да сме спестовни в епитетите и сравненията за него. Но надали може да осъществим това, в случай че желаеме да сме до дъно почтени към международната спортна история.
Боян Радев е първият повторен олимпийски първенец на България. Царят на категория до 97 кг в класическия жанр на битката през 60-те години на предишния век. 3-кратен състезател номер 1 на България. Световен първенец от 1966-а. Спортист на века в Спортен клуб Левски. Получава най-високото отличие на Международната федерация по битка – " Златна огърлица ". Приет и в Залата на славата на Международната федерация по битка. Носител на орден " Пиер дьо Кубертен ". Епоха като състезател и персона в международен мащаб.
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ " Благодаря ви на вас за вниманието. Смятам, че направихме едно малко, хубаво и камерно изявление ", обърна се към екипа на БГНЕС Боян Радев. Той също по този начин изрази благодарности към управата и всички чиновници в Националния исторически музей, за метода, по който се грижат за зала " Дарение Боян Радев ".
БГНЕС изрича признателност на Боян Радев и Националния исторически музей.
Зала " Дарение Боян Радев " в НИМ Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ