Ники Лауда - шампионът, който не правеше никакви компромиси
" Бях егоцентрик, имах провали, само че не върших взаимни отстъпки за никого. Бях против всички " - по този начин Ники Лауда разказа преди време кариерата си като водач във Формула 1. Трикратният международен шампион почина на 70 години в понеделник. В последните месеци той имаше съществени проблеми с белите дробове, откакто претърпя трансплантация през август 2018 година
Освен че бе един от най-великите водачи в историята, Лауда имаше редица триумфи в бизнеса, като сътвори две самолетни компании, а в последните години бе една от водещите фигури в хегемона във Формула 1 " Мерцедес ". Легендарният австриец остава вечно едно от най-големите имена в спорта, освен поради купите си - две с " Ферари " (1975 и 1977 г.) и една с " Макларън " (1984), само че и заради забележителното си завръщане след жестоката злополука на " Нюрбургринг " през 1976 година, която съвсем му коства живота. Тогава Лауда разби болида си в защитната ограда, претърпя изгаряния от трета степен по главата и тялото си, вдиша токсични газове, които повредиха белите му дробове.
Лауда е в такова положение, че духовник му дава последно причестяване в болничното заведение. Но единствено 40 дни по-късно австриецът още веднъж е на пистата и приключва 4-ти в Гран при на Италия на " Монца ". След края на надпреварата едвам маха маската от лицето си поради кръвта от незарасналите си рани. Тогава Лауда се пробва да омаловажи положението си и споделя, че не е чак толкоз зле. Години по-късно обаче, в автобиографията си " До пъкъла и назад ", той призна, че се е страхувал толкоз доста, че му е било мъчно да мине на втора предавка на тренировката.
" Тогава говорех, че съм овладял страха си бързо. Това беше неистина. Но щеше да е неуместно да потвърдя слабостта си пред моите противници. На " Монца " бях изпълнен със боязън ", признава Лауда в книгата си. Катастрофата оставя белези освен върху душeвността, само че и върху външния му тип. Лауда отхвърля да си прави пластични интервенции и носи шапка, с цел да прикрие част от изгарянията. " Нося я предимно за отбрана. Ако я няма, би трябвало да разгадавам на милостта на простаците. Много хора чакат да я махна, с цел да се взират в раните ми от оня пожар и в изгорелите ми уши ", сподели преди години Лауда.
Преди злополуката той върви решително към втората си поредна купа. Води борба с Джеймс Хънт, която години по-късно - през 2013 година, бе показана в холивудския филм Rush. Преди последния старт от сезона - в Япония, Лауда води с 3 точки, само че се отдръпва поради мощния дъжд, защото счита, че е прекомерно рисково. Хънт става трети и печели купата, а Лауда по-късно съжалява, че се е оставил на суматохата. Двамата водачи са считани за цялостни противоположности. Лауда е считан за лишен от страсти, мислещ единствено за надпреварите, даже описван като " машина " от някои. От другата страна е Хънт, отдаващ се на празненства и дами. Макар и да се вписва добре в холивудска история, в действителност двамата водачи са другари. А Лауда надалеч не е единствено лишена от страсти машина.
Австриецът, прочут с острия си език и безцеремонния си темперамент още от първите си години в спорта, влиза във Формула 1 много по-трудно от доста от сътрудниците си. Лауда е роден във Виена, а дядо му Ханс е наедрял фабрикант, член на борда на шефовете на няколко компании. От Ники се чака да влезе в фамилния бизнес, само че още на 12 той взема решение, че ще стане водач. Близките му не разрешават да се занимава със спорт, само че на 18 той напуща дома си. " Това беше добре за мен. Сигурността и закрилата от фамилията нямаше да ми оказват помощ, щяха да ме създадат отстъпчив ", споделя Лауда след това.
След няколко години в разнообразни серии той тегли заем, с цел да заплати влизането си във Формула 1 в тима на " Марч ". Резултатите му не са изключително положителни, а през 1973 година той тегли още един заем, с цел да си обезпечи място в BRM. Година по-късно съотборникът му Клей Регацони отива във " Ферари " и го предлага, а " скудерията " се съгласява да вземе и Лауда. Още в първия си ден в Маранело австриецът не се тормози да показа намерено мнението си със притежателя на отбора Енцо Ферари.
" Карах няколко обиколки на " Фиорано ", а той беше там със сина си Пиеро, който му превеждаше. Ферари ми сподели: " Е, хлапе, какво мислиш за колата? " Аз му споделих, че е ла*но. А Пиеро ми отвърна: " Не можеш да приказваш по този начин. Не може да казваш на татко ми, че колата е ла*но, тъй като той ще те изхвърли. Кажи му, че не е добра, това е по-добре. " Но по-късно му преведе, а остарелият беше отчаян, тъй като съм подлагал на критика колата ", спомня си Лауда.
През 1975 година обаче той печели купата, а през 1977 година следва още една. В годината след злополуката на " Нюрбургринг " Лауда влиза в спор с Енцо Ферари. Той се усеща предаден, защото отборът му намира заместител и му предлага пост на началник на тима. Настоява да остане като водач, само че единствено с цел да завоюва купата, след което си потегля два старта преди края на сезона, с цел да отиде в " Брабъм " на Бърни Екълстоун. Колата на новия му тим обаче е слаба, а през 1979 година идва първото му отричане от Формула 1.
Тогава Лауда споделя, че му е писнало " да обикаля в кръг с кола ". През 1979 година той основава първата си самолетна компания " Лауда Еър ". През 1982 година обаче се връща във Формула 1, откакто шефът на " Макларън " Рон Денис не стопира да му предлага. Подписва контракт за 3 млн. $, връх по това време. През 1984 година Лауда печели третата си купа, като изпреварва единствено с половин точка съотборника си Ален Прост. През 1985 година се отхвърля наново, този път дефинитивно. В кариерата си той има 171 старта, 25 победи и 54 подиума. Сам споделя, че е можел да има повече трофеи, в случай че не беше напуснал " Ферари ".
Лауда претърпява още един тежък удар, този път в бизнеса - през 1991 година аероплан на неговата компания се разрушава в Тайланд, а всички 223 души на борда умират. Впоследствие се схваща, че повода за злополуката е щета в самия аероплан. През 1999 година Лауда продаде компанията си на австрийските авиолинии, а през 2003 година сътвори нова, наречена " Ники ", която по-късно също продаде - на " Еър Берлин ", а по-късно си я върна...
Той бе близо и до спорта. През 1993 година стана съветник във " Ферари ", а през 2001 година пое ръководството на " Ягуар ". Години наред Лауда беше коментатор, а от 2012 година бе непослушен шеф на " Мерцедес ". Той е с съществена заслуга за привличането на Люис Хамилтън в отбора. Лауда работеше на цялостни обороти, макар че на два пъти претърпя трансплантация на бъбрек през 1997 и 2005 година
" Ники вечно ще бъде една от най-големите митове в нашия спорт. Той комбинираше подвиг, невзискателност и почтеност. Ние загубихме не просто воин, който направи едно от най-забележителните завръщания в спорта, само че човек, който носеше скъпоценна искреност във Формула 1. Той ще ни липсва, тъй като беше гласът на разсъдъка ", сподели шефът на " Мерцедес " Тото Волф.
Освен че бе един от най-великите водачи в историята, Лауда имаше редица триумфи в бизнеса, като сътвори две самолетни компании, а в последните години бе една от водещите фигури в хегемона във Формула 1 " Мерцедес ". Легендарният австриец остава вечно едно от най-големите имена в спорта, освен поради купите си - две с " Ферари " (1975 и 1977 г.) и една с " Макларън " (1984), само че и заради забележителното си завръщане след жестоката злополука на " Нюрбургринг " през 1976 година, която съвсем му коства живота. Тогава Лауда разби болида си в защитната ограда, претърпя изгаряния от трета степен по главата и тялото си, вдиша токсични газове, които повредиха белите му дробове.
Лауда е в такова положение, че духовник му дава последно причестяване в болничното заведение. Но единствено 40 дни по-късно австриецът още веднъж е на пистата и приключва 4-ти в Гран при на Италия на " Монца ". След края на надпреварата едвам маха маската от лицето си поради кръвта от незарасналите си рани. Тогава Лауда се пробва да омаловажи положението си и споделя, че не е чак толкоз зле. Години по-късно обаче, в автобиографията си " До пъкъла и назад ", той призна, че се е страхувал толкоз доста, че му е било мъчно да мине на втора предавка на тренировката.
" Тогава говорех, че съм овладял страха си бързо. Това беше неистина. Но щеше да е неуместно да потвърдя слабостта си пред моите противници. На " Монца " бях изпълнен със боязън ", признава Лауда в книгата си. Катастрофата оставя белези освен върху душeвността, само че и върху външния му тип. Лауда отхвърля да си прави пластични интервенции и носи шапка, с цел да прикрие част от изгарянията. " Нося я предимно за отбрана. Ако я няма, би трябвало да разгадавам на милостта на простаците. Много хора чакат да я махна, с цел да се взират в раните ми от оня пожар и в изгорелите ми уши ", сподели преди години Лауда.
Преди злополуката той върви решително към втората си поредна купа. Води борба с Джеймс Хънт, която години по-късно - през 2013 година, бе показана в холивудския филм Rush. Преди последния старт от сезона - в Япония, Лауда води с 3 точки, само че се отдръпва поради мощния дъжд, защото счита, че е прекомерно рисково. Хънт става трети и печели купата, а Лауда по-късно съжалява, че се е оставил на суматохата. Двамата водачи са считани за цялостни противоположности. Лауда е считан за лишен от страсти, мислещ единствено за надпреварите, даже описван като " машина " от някои. От другата страна е Хънт, отдаващ се на празненства и дами. Макар и да се вписва добре в холивудска история, в действителност двамата водачи са другари. А Лауда надалеч не е единствено лишена от страсти машина.
Австриецът, прочут с острия си език и безцеремонния си темперамент още от първите си години в спорта, влиза във Формула 1 много по-трудно от доста от сътрудниците си. Лауда е роден във Виена, а дядо му Ханс е наедрял фабрикант, член на борда на шефовете на няколко компании. От Ники се чака да влезе в фамилния бизнес, само че още на 12 той взема решение, че ще стане водач. Близките му не разрешават да се занимава със спорт, само че на 18 той напуща дома си. " Това беше добре за мен. Сигурността и закрилата от фамилията нямаше да ми оказват помощ, щяха да ме създадат отстъпчив ", споделя Лауда след това.
След няколко години в разнообразни серии той тегли заем, с цел да заплати влизането си във Формула 1 в тима на " Марч ". Резултатите му не са изключително положителни, а през 1973 година той тегли още един заем, с цел да си обезпечи място в BRM. Година по-късно съотборникът му Клей Регацони отива във " Ферари " и го предлага, а " скудерията " се съгласява да вземе и Лауда. Още в първия си ден в Маранело австриецът не се тормози да показа намерено мнението си със притежателя на отбора Енцо Ферари.
" Карах няколко обиколки на " Фиорано ", а той беше там със сина си Пиеро, който му превеждаше. Ферари ми сподели: " Е, хлапе, какво мислиш за колата? " Аз му споделих, че е ла*но. А Пиеро ми отвърна: " Не можеш да приказваш по този начин. Не може да казваш на татко ми, че колата е ла*но, тъй като той ще те изхвърли. Кажи му, че не е добра, това е по-добре. " Но по-късно му преведе, а остарелият беше отчаян, тъй като съм подлагал на критика колата ", спомня си Лауда.
През 1975 година обаче той печели купата, а през 1977 година следва още една. В годината след злополуката на " Нюрбургринг " Лауда влиза в спор с Енцо Ферари. Той се усеща предаден, защото отборът му намира заместител и му предлага пост на началник на тима. Настоява да остане като водач, само че единствено с цел да завоюва купата, след което си потегля два старта преди края на сезона, с цел да отиде в " Брабъм " на Бърни Екълстоун. Колата на новия му тим обаче е слаба, а през 1979 година идва първото му отричане от Формула 1.
Тогава Лауда споделя, че му е писнало " да обикаля в кръг с кола ". През 1979 година той основава първата си самолетна компания " Лауда Еър ". През 1982 година обаче се връща във Формула 1, откакто шефът на " Макларън " Рон Денис не стопира да му предлага. Подписва контракт за 3 млн. $, връх по това време. През 1984 година Лауда печели третата си купа, като изпреварва единствено с половин точка съотборника си Ален Прост. През 1985 година се отхвърля наново, този път дефинитивно. В кариерата си той има 171 старта, 25 победи и 54 подиума. Сам споделя, че е можел да има повече трофеи, в случай че не беше напуснал " Ферари ".
Лауда претърпява още един тежък удар, този път в бизнеса - през 1991 година аероплан на неговата компания се разрушава в Тайланд, а всички 223 души на борда умират. Впоследствие се схваща, че повода за злополуката е щета в самия аероплан. През 1999 година Лауда продаде компанията си на австрийските авиолинии, а през 2003 година сътвори нова, наречена " Ники ", която по-късно също продаде - на " Еър Берлин ", а по-късно си я върна...
Той бе близо и до спорта. През 1993 година стана съветник във " Ферари ", а през 2001 година пое ръководството на " Ягуар ". Години наред Лауда беше коментатор, а от 2012 година бе непослушен шеф на " Мерцедес ". Той е с съществена заслуга за привличането на Люис Хамилтън в отбора. Лауда работеше на цялостни обороти, макар че на два пъти претърпя трансплантация на бъбрек през 1997 и 2005 година
" Ники вечно ще бъде една от най-големите митове в нашия спорт. Той комбинираше подвиг, невзискателност и почтеност. Ние загубихме не просто воин, който направи едно от най-забележителните завръщания в спорта, само че човек, който носеше скъпоценна искреност във Формула 1. Той ще ни липсва, тъй като беше гласът на разсъдъка ", сподели шефът на " Мерцедес " Тото Волф.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ