Любомир Канов: Бях арестуван в лекарския си кабинет на 3-ти март 1977 г.
Бях задържан в лекарския си кабинет, с бялата си престилка от Държавна сигурност на 3-ти март, 1977 година Бях упрекнат в контра революционна агитация, в опити да подроня социалистическия строй в България и в Съветския съюз. Затова, че съм се изказал, че този строй е жертван, безчовечен, антихуманен и би трябвало да почине. В последна сметка, той пропадна, може би и аз с тогавашните си приказки съм съдействал за това, и се трансформира в едно недоносче, както се изрече ръководещият 35 години Тодор Живков. Това сподели пред Bulgaria ON AIR доктор Любомир Канов от КОД.
Бях вкаран в пандиза, тъй като считах, че това не е естествен метод на живот на едно общество, неправдив и нечовечен. Прекарах година и половина в пандиза в Стара Загора и станах човек, както е споделил поетът. Напуснах комунистическа България, въпреки че беше доста мъчно. Прекарах огромна част от трудовия си живот в Съединените щати, където бях доктор психиатър, шеф на клиника, само че се върнах тук, тъй като обичам България и тъй като съм българин. Тук са костите на дедите ми, тук е моята младост, тук са огромна част от моите другари, и тъй като въпреки всичко България е в един развой последователно да става свободна, същинска естествена страна.
Пътят още не е напълно извървян, само че в случай че приемем, че сме живели в пустинята 45 години и сме се научили да ядем скакалци и сме обезумели, то ще ни трябват още толкоз мисля, да се върнем към естествените правила за едно общество. За страдание, в този момент доста младежи, които отиват да учат в западните университети, там биват облъчвани от един неомарксизъм, един нов левичарски уклон на западните преподаватели.
И те се връщат в България с този багаж, съвсем като едни нови троцкисти, с хрумвания като „ долу капитализма “ или носталгия по комунизма. Ние излязохме от сталинисткия комунизъм, само че в България той остана неразобличен. Липсва проучване на история с професори, които не са приключили марксистки учебни заведения, хора които да опишат историята на комунизма безусловно както е. Много от тях са възпитавани от бабите и дядовците си, които имат носталгия по младините си и заблуда на паметта с противоположен знак. Българското общество страда от една доста забавна форма на амнезия.
Другите нации, еврейският да вземем за пример, имат безпощадна памет за всичко, което им е сторено. И те постоянно преследват злината до самия му корен, с цел да я отстранен. В България тази амнезия покрива с одеялото на забравата тежката истина и ни пречи да оздравеем от тази амнезия. Ето за какво в този момент рефлексите за авто цензура елементарно се разсънват, когато човек има какво да губи, не живота си както при комунизма, а нещо обвързвано с постовете му и позицията, която заема в обществото, в работата. И той стартира да си постанова самичък авто цензура. Този развой може да бъде забелязан и на запад, и в Америка. Където политическата уместност е достигнала невероятни изстъпления. Налагането на една идеология, която е прекомерно странна и непозната за българина.
Ние българите сме консервативни хора, крепко стъпили на земята и за нас такава идеология наподобява нелепа и неуместна, само че се пробват да ни я наложат. На запад към този момент се постановат такива авто цензури и човек може да го види в киното, в премиите на Холивуд, във всякаква сфера в университетите, където царува цялостното дискриминиране на десните хора, на хората, които не мислят по демократичния метод. Налагане на расови квоти, налагане на джендър идеология и на мулти културализъм.
Либералите заменят изконни форми, има позиции родител 1 и родител 2, не позволяват да има персонални местоимения, които значат пол, трябвало да бъдат неутрални, с цел да не се обиди някой. Това е новата демократична теория, почиваща напълно на марксисткото обучение. Това ни постанова либералите от Европейски Съюз - ние ще ви дадем 22 млрд, само че вие ще следвате вярната политическа идеология - зелена, джендър неутрална и в отбрана на пришълци с друга просвета. Част от медиите към този момент са под строга цензура и в тях не можеш да се изкажеш, в случай че мислиш друго.
Това тук в България го помним по време на комунистическата тирания. Но аз съм оптимист, тъй като мисля, че българският народ се състои от здравомислещи хора, които са наясно, че всеки е безусловно виновен за ориста си, ние сме длъжни да се грижим за близък си, в библейския смисъл на нещата. Това значи нашето семейство, нашата работа, нашия двор, на който би трябвало да изградим общество.
Бях вкаран в пандиза, тъй като считах, че това не е естествен метод на живот на едно общество, неправдив и нечовечен. Прекарах година и половина в пандиза в Стара Загора и станах човек, както е споделил поетът. Напуснах комунистическа България, въпреки че беше доста мъчно. Прекарах огромна част от трудовия си живот в Съединените щати, където бях доктор психиатър, шеф на клиника, само че се върнах тук, тъй като обичам България и тъй като съм българин. Тук са костите на дедите ми, тук е моята младост, тук са огромна част от моите другари, и тъй като въпреки всичко България е в един развой последователно да става свободна, същинска естествена страна.
Пътят още не е напълно извървян, само че в случай че приемем, че сме живели в пустинята 45 години и сме се научили да ядем скакалци и сме обезумели, то ще ни трябват още толкоз мисля, да се върнем към естествените правила за едно общество. За страдание, в този момент доста младежи, които отиват да учат в западните университети, там биват облъчвани от един неомарксизъм, един нов левичарски уклон на западните преподаватели.
И те се връщат в България с този багаж, съвсем като едни нови троцкисти, с хрумвания като „ долу капитализма “ или носталгия по комунизма. Ние излязохме от сталинисткия комунизъм, само че в България той остана неразобличен. Липсва проучване на история с професори, които не са приключили марксистки учебни заведения, хора които да опишат историята на комунизма безусловно както е. Много от тях са възпитавани от бабите и дядовците си, които имат носталгия по младините си и заблуда на паметта с противоположен знак. Българското общество страда от една доста забавна форма на амнезия.
Другите нации, еврейският да вземем за пример, имат безпощадна памет за всичко, което им е сторено. И те постоянно преследват злината до самия му корен, с цел да я отстранен. В България тази амнезия покрива с одеялото на забравата тежката истина и ни пречи да оздравеем от тази амнезия. Ето за какво в този момент рефлексите за авто цензура елементарно се разсънват, когато човек има какво да губи, не живота си както при комунизма, а нещо обвързвано с постовете му и позицията, която заема в обществото, в работата. И той стартира да си постанова самичък авто цензура. Този развой може да бъде забелязан и на запад, и в Америка. Където политическата уместност е достигнала невероятни изстъпления. Налагането на една идеология, която е прекомерно странна и непозната за българина.
Ние българите сме консервативни хора, крепко стъпили на земята и за нас такава идеология наподобява нелепа и неуместна, само че се пробват да ни я наложат. На запад към този момент се постановат такива авто цензури и човек може да го види в киното, в премиите на Холивуд, във всякаква сфера в университетите, където царува цялостното дискриминиране на десните хора, на хората, които не мислят по демократичния метод. Налагане на расови квоти, налагане на джендър идеология и на мулти културализъм.
Либералите заменят изконни форми, има позиции родител 1 и родител 2, не позволяват да има персонални местоимения, които значат пол, трябвало да бъдат неутрални, с цел да не се обиди някой. Това е новата демократична теория, почиваща напълно на марксисткото обучение. Това ни постанова либералите от Европейски Съюз - ние ще ви дадем 22 млрд, само че вие ще следвате вярната политическа идеология - зелена, джендър неутрална и в отбрана на пришълци с друга просвета. Част от медиите към този момент са под строга цензура и в тях не можеш да се изкажеш, в случай че мислиш друго.
Това тук в България го помним по време на комунистическата тирания. Но аз съм оптимист, тъй като мисля, че българският народ се състои от здравомислещи хора, които са наясно, че всеки е безусловно виновен за ориста си, ние сме длъжни да се грижим за близък си, в библейския смисъл на нещата. Това значи нашето семейство, нашата работа, нашия двор, на който би трябвало да изградим общество.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ