бяга от тоталитарния режим в България през 80-те години на

бяга от тоталитарния режим в България през 80-те години на XX век, учи в Швеция и по-късно дълги години е публицист в BBC, до ден сегашен живее в Англия. В Лондон се среща и със брачната половинка си Джанет Бари, която е режисьорка и с която сега си сътрудничат професионално.
След като се отдръпват от работата в радиото, те имат повече време за една от фантазиите на Велислав - да покажат близката българска история такава, каквото е съгласно документите и обстоятелствата, а не каквато ни се желае да бъде. На платформата им има изявленията с българи, оживели от концлагерите по време на комунизма, с историци, които изясняват за какво България не е била насилствен съдружник на нацистка Германия, за етническите турци, които страдат по време на така наречен възродителен развой. Споделянето на видеата в TikTok и другите обществени мрежи провокира същински възторг и оживени полемики.
бяга от тоталитарния режим в България през 80-те години на XX век, учи в Швеция и по-късно дълги години е публицист в BBC, до ден сегашен живее в Англия. В Лондон се среща и със брачната половинка си Джанет Бари, която е режисьорка и с която сега си сътрудничат професионално.
След като се отдръпват от работата в радиото, те имат повече време за една от фантазиите на Велислав - да покажат близката българска история такава, каквото е съгласно документите и обстоятелствата, а не каквато ни се желае да бъде. На платформата им има изявленията с българи, оживели от концлагерите по време на комунизма, с историци, които изясняват за какво България не е била насилствен съдружник на нацистка Германия, за етническите турци, които страдат по време на така наречен възродителен развой. Споделянето на видеата в TikTok и другите обществени мрежи провокира същински възторг и оживени полемики.
Велислав Радев пътува към този момент няколко пъти до Украйна по време на войната, сега прави два курса из страната за образование на украински публицисти по МоJo - публицистика с мобилни телефони. Когато стане дума за отмора, за него тя е най-пълноценна, когато е измежду природата.
Като какъв човек се определяте?
Събирач на мемоари. От най-ранните ми години постоянно съм се оглеждал за неща, които са били потулени или подценявани от други, било то фотоси, кино ленти, по някоя книга или пък концепция, пристигнала отдалеко по радиовълните макар заглушителите. Често пъти самотно дело, само че по тази причина пък толкоз скъпо, когато фрагментите се трансфорат в сбирки, а те станат публично налични, или образователно средство.
Реклама Нещото,в което вярвате безусловно?
Търся постоянно обстоятелствата, в тях за мен е истината. А дружно с тях и разказите на тези, които са ги съхранили, достоверните очевидци на историята, без политика или идеология.
Любимият ви миг от деня?
На разсъмване, когато чайки кръстосват улицата пред у дома в Лондон, макар че морето по никакъв начин не е близо. Колите още не са тръгнали, всичко е към момента в очакване и следва.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Като публицист в новините това бяха " дедлайните ", от време на време монтаж секунди преди ефира. Или търсене на нужния спътник при включване онлайн отдалеко, а предаването към този момент върви. С курирането на уеб страницата в този момент предизвикването е по какъв начин да създадем предишното налично и забавно за най-младите, с техния език и средствата, които те употребяват.
Кое е най-голямото ви достижение?
Да видя български младежи в разгорещена дискусия в " ТикТок " към наши видеосвидетелства за това имала ли е България избор сред Хитлер и Сталин. Въпрос, на който, позволявам, не са намерили отговор в класната стая или който не са си разрешили да слагат там на учителите си?
Реклама Как си почивате?
Обичам природата, дългите разходки край Темза, когато съм в Лондон, исторически пъбове. Със брачната половинка ми Джанет имаме няколко желани направления чак на другия завършек на острова, в Уелс, с туристически пътеки край морето. Имаме и обичано място в България, където отиваме поради щъркелите - в никакъв случай не ни разочароват.
Какво ви зарежда?
Обичам остарели карти, пътни атласи, някои от тях прашни и с истории. Навяват мемоари, а и току-виж - концепция за ново премеждие.
Какво ви разсмива?
Лисиците, които идват в градината ни или от време на време ни чакат вечер пред у дома. Създават възприятие на непосредственост, следят ни, от време на време даже си мисля, че ни имитират. Градски лисици, само че въпреки всичко си остават диви животни, на " една ръка разстояние ".
Какво ви натъжава?
Липсата на интерес. Липсата на въпроси като " Как се живее там, несъмнено е доста друго ". В Англия нормално ме питат за доста неща след пътувания, само че въпреки всичко е страна на мореплаватели. А в България това ми липсва, нормално въпросът е: " Какво мислят за нас, българите, там? "