BY AURA SABADUS, atlanticcouncil.org Докато вниманието на основните медии сега

BY AURA SABADUS, atlanticcouncil.org

Докато вниманието на главните медии в този момент е концентрирано върху завършването на двата плана за газопроводи на Русия - Северен поток 2 и Турски поток, в Югоизточна Европа са направени незадоволителни промени, които биха могли да провокират районното владичество и се опълчват на геополитическия напън на Москва, като подкрепят за определяне на двупосочен кулоар север-юг, свързващ Гърция и Турция с Украйна по Транс-Балканския газопровод.

Коридорът е главната артерия за газ, пренасян от Русия в България, Гърция, Република Северна Македония и Турция през Украйна, Република Молдова и Румъния в продължение на повече от три десетилетия. Въпреки това, с дълготраен директен контракт сред украинския Нафтогаз и съветския Газпром, изтичащ в края на 2019 година, Москва упорства да отклони настоящия експорт към Турски поток 1 и 2, напълно нов транспортен маршрут през Черно море.

Очаква се Транс-Балканският газопровод да бъде освободен. И видяно по-критично на обстановката се вижда, че приключването на периода на контракта съответствува с увеличението износа на американски полутечен природен газ (LNG), за ърция и Турция и с невиждани трансформации в газовата динамичност на района. Това отваря прозорец за неповторими благоприятни условия за Югоизточна Европа - исторически една от зоните на континента, която е най-зависима от съветския газ – да вземе втечнения природен газ и да транспортира горивото от юг на север през Транс-Балканския маршрут. За да извърнат потоците, страните би трябвало да засилят компресията, да надстроят измервателните станции и да приведат в сходство разпоредбите за предаване и трансгранична търговия. Но макар че разноските, свързани с сходни интервенции, са относително дребни и времето, належащо за тяхното осъществяване, може да е малко, изключително спрямо построяването от нулата на нов водопровод, компликацията се състои в това, че страните, които се съгласят да работят бързо и в съгласие, преди да се затвори прозорецът на опциите и съветската хватка е в допълнение затегната.

От началото на 2019 година Югоизточна Европа и Турция станаха очевидци на някои от най-драматичните промени в газовия бранш от последните години.

Трансформации

От позиция на ценообразуването, районът понастоящем носи надбавка от сред 9,00–14,00 евро / MWh ($2,98 / MMBTu - $4,6 / MMBtu) над цената в Западна Европа. В случая на България и Турция това е по този начин, тъй като те ползват контролирани цени за крайни консуматори, които отразяват петролно индексираната цена на вноса на съветския газ. Що се отнася до Румъния, държавното управление анулира тази година процеса на либерализация, като ограничи цените за крайните консуматори и вкара обвързване за импорт, макар понижения потенциал за взаимно свързване със прилежащите пазари.

Високите разноски, заплащани от тези страни за природен газ, вършат още по-наложително те да отворят своите граници и да разрешат на ВПГ да доближи до техните пазари, до момента в който фирмите за полутечен природен газ би трябвало да бъдат привлечени да продават в този премиум район в миг на световно понижени облаги. Достигнатите съществени стадии и динамичността, която сега се обрисува, са единствено началото на по-широка районна промяна, която може да докара полутечен природен газ да доближи пазарите на север до Румъния, Република Молдова и Украйна, в случай че преносният потенциал бъде възложен по Транс-Балканския маршрут.

Препятствията

През 2020 година, когато договорът за пренос на Газпром с Нафтогаз завърши, размерите, които понастоящем се изнасят през Транс-Балканския газопровод за Турция, могат да бъдат пренасочени към подкрепяния от Русия Турски поток 1 – с потенциал 15,75 милиарда куб.м/годишно, обслужващ извънредно турския пазар.

Проектът на Русия водопровод Турски поток 2, се чака да донася газ за Унгария през Турция, България и Сърбия. Съществуват обаче индикации, че планът, който ще разчита на съществуваща инфраструктура, част от която е част от Транс-Балканската линия, както и на нови тръбопроводи, построени в България – ще бъде занимателен най-малко до 2021 година заради продължаващи правни проблеми в България.

Това значи, че в случай че 14 милиарда куб.м /година газ, изнасян в Турция по Транс-Балканската линия, се пренасочи към Турски поток 1, тогава по-голямата част от съществуващата директна инфраструктура може да остане празна, което би разрешила на страните по маршрута да извърнат потоци и да открият двупосочен кулоар. До завършването на Турски поток 2, Газпром може да продължи да транспортира някои по-малки размери през Транс-Балканския кулоар до страни като България и Гърция, които имат дълготрайни контракти за доставка, и които не надвишават 3 милиарда куб.м / годишно всяка.

С увеличението на потенциала за импорт и пренос в Турция и Гърция, Анкара търси да подпише съглашение за взаимно свързване със София, с цел да разреши турският експорт на ВПГ да може да доближи целия район още на 1 януари 2020 година Независимо от това, съществуват продължителни спънки, които би трябвало да бъдат отстранени.

Докато осъществяването на техническите работи - да вземем за пример, повишение на компресията или въвеждането на нови измервателни станции - единствено по себе си не би трябвало да бъде предизвикателство, компликацията се крие в заинтригуваните страни по маршрута, които работят в унисон, с цел да трансфорат Транс-Балканския газопровод в кулоар за експорт на ВПГ и опция на районните планове на Русия.

Регионът може да има до 2021 година евентуалната дата, до която се чака България да позволи правните си въпроси и да построи отклонението си на коридора на Турски поток 2, с цел да подсигурява, че ще обезпечи достъп до неруски доставки и инфраструктура, с цел да сътвори действителна смяна.

Ако този прозорец бъде пропуснат, коридорът на Турски поток 2 ще бъде въведен в употреба и сериозната инфраструктура още веднъж ще бъде блокирана, с цел да обслужва ползите на Газпром.

Преводът е оповестен в Бюлетина на Центъра за проучване на Балкански и черноморски район