БВП на Еврозоната падна с 0,1% през първите три месеца

Брутният вътрешен продукт на Еврозоната падна с 0,1% през първите три месеца на 2023 година спрямо предходното тримесечие. Свиването в продължение на две поредни тримесечия ще усложни работата на Европейската централна банка в битката с инфлацията.

Автор: Паола Тама, Politico

Брутният вътрешен продукт на Еврозоната падна с 0,1% през първите три месеца на 2023 година спрямо предходното тримесечие.

Еврозоната се размина с предходните прогнози и се сви в продължение на две поредни тримесечия, демонстрират цифрите от четвъртък, защото енергийните шокове, съветската война в Украйна, инфлацията и стягането на паричната политика са понижили темповете на напредък през зимата.

Данните демонстрираха, че валутната зона, в която вземат участие 20 страни, не е съумяла да избегне криза – въпреки и доста плитка към този момент – заради което оптимизмът на политиците по отношение на икономическата резистентност на еврозоната към сходни предизивкателства наподобява несвоевременен.

Брутният вътрешен продукт се сви с 0,1 % през първите три месеца на 2023 година, съгласно ревизираните данни на Евростат, европейската статистическа работа. Новините са още по-лоши, в случай че погледнем данните от последното тримесечие на 2022 година – до стесняване с 0,1%, като преди този момент прогнозата беше за 0 %. Рецесията се дефинира като две поредни тримесечия на стесняване.

Данните са мъчно четиво за държавните управления, които се борят с рецесията, засягаща разноските за живот в Европа, предизивкана от нахлуването на Русия и последвалото внезапно повишаване на цените на силата, като в същото време оказват напън върху Европейската централна банка, която подхваща невиждани нараствания на лихвените проценти в опит да овладее рекордната инфлация.

Данните са по-лоши, в сравнение с имаше сигнали, че ще бъдат. Публикуваните през април експресни оценки сочеха растеж от 0,1% в Еврозоната за първото тримесечие на годината. Низходящата промяна следва данните от Германия – най-голямата стопанска система в Еврозоната – които ясно демонстрират, че тя също се свива за второ следващо тримесечие и изпада в криза.

Общо осем страни от Европейски Съюз означиха спад през първите три месеца, като в Ирландия той беше максимален – 4,6 %, заради понижаване на износа на мултинационалните компании. Литва, Нидерландия, Естония, Малта, Унгария и Гърция също бяха на негативна територия.

Положителен е фактът, че заетостта в Еврозоната продължава да се усилва, с 0,6% през първото тримесечие на тази година по отношение на 0,3% през предходното тримесечие.

Следващото съвещание на Управителния съвет на ЕЦБ за установяване на лихвените проценти ще се организира на 15 юни.

„ Повишаването на лихвите през юни е заложено, само че свиването ускорява причините на тези, които желаят да сложат пауза по-късно “, сподели Даниел Крал, старши икономист за Европа в Oxford Economics. „ Предстои още болежка от стягането, което се случи в края на предходната година. “

Банката желае да продължи да покачва лихвените проценти до „ задоволително рестриктивни равнища “, с цел да върне инфлацията към задачата от 2% в средносрочен проект, съобщи президентът на ЕЦБ Кристин Лагард пред членовете на Европейския парламент в понеделник.

ЕЦБ пресмята, че стягането на паричната политика се чака да свие Брутният вътрешен продукт приблизително с 2 процентни пункта в интервала 2022-2025 гг., като се чака пикът да бъде тази година.

„ Мъглявината ще продължи “, съобщи Людовик Субран, основен икономист в Allianz. „ Решимостта на ЕЦБ да убие инфлацията ще бъде накърнена от опасенията от криза, до момента в който ние се движим на прсъти през идващите тримесечия. “

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова