БВП на България за 2022 г. е нараснал с 3,4%,

" Брутният вътрешен продукт на България за 2022 година е повишен с 3,4%, това е малко повече от предстоящото. Данните са предварителни на формалната статистика. Още 2021 година задминахме предкризисното ниво и по отношение на това имаме още 3,4% растеж. Т.е. българската стопанска система се показва доста по-добре от това, което се артикулира в общественото пространство. Ние имаме най-големия растеж на износ в целия Европейски Съюз за 2022 година - 38%. Имаме и изпреварващ инфлацията растеж на възнагражденията. За последното тримесечие в частния бранш растежът на междинната работна заплата е 17,7% при инфлация под 16%. Статистиката споделя, че българинът не е обеднял през 2022 г, това е приблизително аритметично - някои имат по-висок растеж на заплатите, а други пък въобще нямат. Това се отразява и на потреблението, то е повишено по натури, не по номинал. Средният българин не е обеднял макар инфлацията, за разлика от междинния европеец, тъй като приблизително в Европа приходите изостават по отношение на инфлацията ".

 

Това съобщи пред БНР Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

 

 

Според него ще е изненадващо, ако не е намаляла инфлацията за февруари, която ще разгласи през идващите дни Национален статистически институт. 

 

" При пазарната стопанска система цените се контролират от пазара. Това е по този начин, когато имаме голям брой самостоятелни продавачи и голям брой самостоятелни купувачи, при взаимоотношението сред тях се образува пазарната цена. Кризите, които се насложиха - пандемията, а по-късно енергийната, доведоха до едно дебалансиране на пазара и в мътната вода се лови по-лесно риба. Има някои несъответствия и пазарът ще ги изглади, само че за това ще би трябвало повече време. Пазарът работи добре, когато продавачите са самостоятелни и са доста, когато група продавачи имат доста огромна пазарна мощ, тогава пазарът не работи добре и тогава, в пазарната стопанска система, има някакъв тип контролиране. Този уебсайт, който чакаме, е една от стъпките. Друга стъпка е обявяване на тримесечие на финансовите резултати, счетоводните доклади. Много е значимо предприятията, които имат огромна пазарна мощ, да разкриват информация - тримесечни доклади, покупко-продажби сред свързани лица и тъй наречените... Ако няма какво да се крие, тогава за какво да не ги забележим, дано бъдат оповестени и тогава хората ще се успокоят ", разяснява още Велев.

 

По думите му някои от аномалиите в цените на питателните артикули, по-ниски цени в Европа, в сравнение с в България, са заради по-малките дотации за българските аграрни производители от средноевропейските. 

 

 

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България акцентира, че България би трябвало да реализира 3% недостиг, а не повече:

" Ако не се вземат енергични ограничения за увеличение на приходите и ограничение на разноските, настоящите резултати и подхванатите политики през предходната година сочат недостиг от 6%. Който и да ръководи, в случай че не желае да влезем в процедура на свръх дефицити и в действителност мисли, че България би трябвало да влезе в еврозоната и е добре да се охлади инфлацията, трябва да направи държавен бюджет, който да сведе недостига под 3% за тази и идващите години ".