Бургазлийка, на която предстоял полет от Терминал 2 в София,

Бургазлийка, на която предстоял полет от Терминал 2 в София, се качила на влака за столицата с вярата, че ще успее да стигне в точния момент. Държавните железници обаче - уви - не се славят като изключително благонадежден транспортьор. Това е незнайно единствено са хората, които в никакъв случай не са имали досег с български трен. Или най-малко през последните 30-ина години.

Предаваме живописния ѝ роман за мощните страсти, обезпечени от БДЖ, без редакция:

„ Ежедневно ставаме очевидци на сходни закъснения, само че дали от управата си дават сметка какво значи това за пасажерите!?!??

Едно бързо резюме на случилото се през днешния ден:

1. Ставам в 4:15, с цел да съумея като в никакъв случай да стигна в точния момент за заминаващия от Бургас трен в 5:30, да си купя вода и нещо за ядене, че ме чакат 6 часа, пардон – 5:57, за колосалните няма и 400 км.

2. Отивам на гарата – нищо не работи. Вода и закуска – няма… Викам си - няма ужасно, Караджов сподели, че ще има вагон заведения за хранене.

3. Качвам се – вагон А (първа класа) липсва. Нещо си „ устойчиво “, сменили вагона, но мястото ми било същото – но, бала…

Барабар с вагон А липсваше и вагон-ресторанта.

4. Тръгваме в точния момент – УРА! Спокойна, заспивам.

5. В 7:30–7:40 се разсънвам в Твърдица. Кондукторът общително изяснява: 5 минути престой за цигара! Аз, нали ги стопирах, не се вълнувам и отново заспивам.

6. След 10–15 минути отново се събуждам. Някой се провиква с цялостно гърло: Влакът няма да мръдне отсам най-малко час!!!! И да звъните на 112 – изгода никаква.

Има проблем по трасето, би трябвало да се реалокира товарен трен.

7. Започва се лутане из влака. Хора слизат, нагоре-надолу. Слизам и аз, диря някоя будка за вода на гарата – уви, няма… Та те и билети не продават, се оказа…

8. Забелязвам двама души да въртят телефоните нервно. Викам си – тези бързат, бързам и аз, работа ме чака в София. Наблюдавам развръзката… Е, оказах се права. Бързат за полет и търсят транспорт от Твърдица до София. Такси! Най-близкото – в Казанлък. От дума на дума – намерихме се 4-ма бързащи за една кола и още най-малко 3-ма за друга.

В нашата – едното момиче лети за Вашингтон – билет €800+, другите двама за Германия, аз – незабавна работа в София.

От нямане накъде одобряваме оферта от 360 лева за такси, идващо от Казанлък.

Дойде индивидът, взе ни и в 13:00 паркирахме на Терминал 2.

Чудя се: може би в случай че милиардите, преведени към НКЖИ и БДЖ, бяха употребявани по предопределение, нямаше да се наложи, с изключение на билета, да вадим по стотина лв., с цел да се придвижим… Чисто хипотетично. Не знам какво се случи с останалите пасажери, само че в този момент виждам, че закъснението е било 3 часа… Ужас. 

9. Аз, нали виждам на всяко затруднение като премеждие, та цялото нещо беше ужасно премеждие. Толкова се смяхме със спътниците, до момента в който стигнем до София, че забравихме паниките. 

И въпреки всичко – по този начин ли би трябвало да е?! “

Иначе на всички табла на Централна гара-София общително ни пожелават: Приятно пътешестване. Благодарим ви, че избрахте БДЖ...