Българин, издирван с Европейска заповед за арест от Белгия, остава зад решетките
Бургаският апелативен съд /БАС/потвърди задържането под стража на Йордан Й. от Сливен. Мъжът е търсен с Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена от първоинстанционния съд в град Антверпен, Кралство Белгия, за осъществяване на наказателно гонене. В заповедта се показват закононарушения, осъществени на територията на Белгия през предходната година, в присъединяване на които е обвинен българският жител, оповестиха от пресслужбата на БАС.
Деянията са квалифицирани като обир посредством потребление на мощ и заплаха; обир в огромни размери ; незаконно отнемане от независимост. Те са наказуеми с отнемане от независимост за период от 15 до 20 години по Наказателния кодекс /НК/ на Кралство Белгия. Същите действия са закононарушения и по българския Наказателен кодекс и се явяват тежки умишлени такива.
Въззивният съд намира особеностите на обвиняването, наказуемо тежко по българския и белгийския закон, за задоволително съществени, с цел да стимулират опит за укриване за отбягване на наказателна принуда.
В определението си въззивният състав прецизира, че задачата на мярката за неотклонение в това произвеждане е само застраховане наличието на лицето по време на разглеждане на делото всъщност, попречване на бягството му и вероятно укриване, с което би могъл да попречи за фактическото му предаване на издаващата страна.
Апелативният съд приема, че най-адекватна в тази ситуация е взетата мярка за неотклонение " задържане под стража ". Определението не предстои на обжалване или протестиране.
Деянията са квалифицирани като обир посредством потребление на мощ и заплаха; обир в огромни размери ; незаконно отнемане от независимост. Те са наказуеми с отнемане от независимост за период от 15 до 20 години по Наказателния кодекс /НК/ на Кралство Белгия. Същите действия са закононарушения и по българския Наказателен кодекс и се явяват тежки умишлени такива.
Въззивният съд намира особеностите на обвиняването, наказуемо тежко по българския и белгийския закон, за задоволително съществени, с цел да стимулират опит за укриване за отбягване на наказателна принуда.
В определението си въззивният състав прецизира, че задачата на мярката за неотклонение в това произвеждане е само застраховане наличието на лицето по време на разглеждане на делото всъщност, попречване на бягството му и вероятно укриване, с което би могъл да попречи за фактическото му предаване на издаващата страна.
Апелативният съд приема, че най-адекватна в тази ситуация е взетата мярка за неотклонение " задържане под стража ". Определението не предстои на обжалване или протестиране.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




