История на риболова в Бургаския залив и трите езера
Бургас, като крайбрежен морски град и с околните три езера е прекомерно комфортно място за рибарско населено място и основаването му се дължи на риболовци. Това написа в юбилейната книга за Бургас на Атанас Христов , издадена през далечната 1940 година. Изданието е доста скъпа и може да бъде открита в Регионалната библиотека „ Пейо Яворов “ .
От нея излиза наяве, че през първата половина на предишния век трите бургаски езера в се още са наричани блата , като самите им имена са малко по-различни от познатите ни сега.
В риболовно отношение нашият Черноморски бряг се разделя на два региона – единият Варненски, започващ от Румънската граница и свършва до нос Емине , а вторият е Бургаския, стартира от носа и свършва до Турската граница. Този регион включва основните риболовни центрове – Созопол с околните му островчета и нос Света Агалина, към Несебър, Поморие, Ахтопол и Царево . По това крайбрежие има много риболовни центрове до селата Резово, Приморско, Синевир, Варвара, Китен, Равда, Св. Влас .
Самият Бургаски залив включващ се сред Атанаскийското тресавище и нос Атия и околното крайбрежие на село Надежда е също един добър рибарски център, тъй като тук нормално морето е по-тихо и може да се лови риба през цялата година.
Бургаският регион е основният рибарски център по нашия Черноморски бряг, тъй като по този залив минава по -близо до брега така нареченото Дяволско течение и от което се обуславя пътя на пасажните риби , които са основният обект на професионалния лов на риба.
В северозападната част на Черно море се вливат реките Дунав, Днестър и Бугъ, които донасят в морето голямо количество сладка вода . Тя понижава солеността на черноморската вода , като основава огромна разлика в равнището сред северозападната част на морето и подбосфорския регион . Тази разлика, която се поддържа с помощта на непрекъснатият отток на черноморската вода през Босфора, провокира в западната половина на Черно море така нареченото Дяволско течение.
Друга също значима причина за по-добрия лов на риба спрямо Варненския регион е тази че водите край крайбрежията на Бургаския залив са по-дълбоки .
Заловената риба в Бургаския рибарски регион се носи в Бургаската рибна борса , където след разтоварването от моторните гемии и лодки се продава на борсовото пазарище , като борсов продукт. Тук се продава годишно почти към 2500 тона. Различни морски и сладководни риби – основно скумрия, паламуди, кефали и калкани, а в по-малки количества попчета, лефери, шарани, бяла риба, сафрид, карагьоз и други, от които половината милион килограми се ловят в Ваякьойското и Мандренските блата . В Бургас по това време има и пет фабрики за консервиране на риба.
Главните обекти за риболова в Мандренското и Ваякьойското тресавище са кефаловите риби – кефал, илария и платерина. В Мандренското тресавище с изключение на кефаловиите риби се лови и шаран, както и бяла риба . Кефаловите риби навлизат в блатата от морето напролет. Там се охранват до есента, когато стартират да ги ловят.
В самия канал, който свързва морето с Ваякьойското тресавище се построява лека дървена сграда при започване на есента, а след привършване на риболовните действия тя се унищожава. При Мандерското езеро е издигната солидна вълноломна стена, която е с дължина повече от 1 км, като на няколко места има отвори, заградени с стоманени решетки. За построяването му се изразходвани 2,5 млн. лв. , само че оборудването се трансформира в съвременно средство за риболова в езерото.
