Французите бяха лишени от ключовите си завоевания през ХХ век
Бунтове, стотици ранени служители на реда, опожарени коли, счупени витрини, близо петстотин ареста в цяла Франция. Дали всичко това е тъй като държавното управление реши да увеличи възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години? Не е ли необичайно като се има поради, че в други страни от Европейски Съюз хората се пенсионират даже по-късно? Това обаче е единствено върхът на айсберга. Французите са гневни, тъй като ги лишават от доста повече.
За външен наблюдаващ, осведомен с ситуацията с пенсиите в Европейски Съюз, настървеността на французите може да се стори несъразмерна. Ако погледнете какво се случва със съседите на континента, разновидността, препоръчан от държавното управление на Макрон, може да наподобява доста удобен. Особено като се има поради, че в началото възрастта за пенсиониране трябваше да се вдигне на 65 години и едвам по-късно беше решено да не се ядосват хората прекалено много и да се вдигне единствено на 64 години. Но въпреки всичко хората се ядосаха, само че това е друга тематика.
Например в този момент в просперираща Германия възрастта за пенсиониране е повече от 65 години, в Дания - 67, в Испания - 66 години, в Италия - 67. Практически на всички места в Европа възрастта за пенсиониране пораства.
Това се дължи както на увеличението на междинната дълготрайност на живота, по този начин и на увеличението на броя на пенсионерите по отношение на броя на работещите. Пенсиите не се взимат от нищото и не могат да се печатат на машина. Пенсиите се обезпечават от работещите сега.
Когато обаче държавното управление на Макрон реши да увеличи възрастта за пенсиониране, то се натъкна на празна стена от недоумение. Факт е, че във Франция от началото на 80-те години на предишния век всичко, обвързвано със обществената сфера, е на по-високо равнище, в сравнение с в други европейски страни. Французите са привикнали, че не просто са добре, а по-добре от всеки различен. Ниската възраст за пенсиониране се приемаше за даденост. И когато настъпиха сложни времена, а с тях и потребността от стягане на коланите, за мнозина това се оказа неприятна изненада.
Въпросът с пенсиите във Франция има дълга история. Кралят Слънце Луи XIV е ненапълно пионер тук: той вкарва пенсии за моряци и бойци, а също по този начин, поради любовта си към танците, за танцьорите от Кралската опера.
През XIX век се появяват пенсии за избрани категории чиновници. Например законът от 9 юни 1853 година планува пенсия за държавни чиновници след навършване на 60-годишна възраст, при изискване че са работили минимум 30 години. Но по този начин или другояче това е капка в морето по отношение на броя на заетите на разнообразни длъжности, които не получават никакви пенсии.
Първите пенсии за служащите и селяните са открити със закон от 5 април 1910 година Пенсионирането е допустимо от 65-годишна възраст. Уловката е, че в онази ера малко доживяват до 65 години, заради което представителите на Общата конфедерация на труда, един от най-големите профсъюзи в страната, назовават тази пенсия „ пенсия за мъртвите “.
Законите от 4 и 19 октомври 1945 година придвижват нещата доста напред. Създаден е аналог на пенсионния фонд, само че възрастта за цялостно пенсиониране - 65 години - е оставена при редица условия, на първо място избран интервал на вноски в пенсионния фонд.
Много хора споделят, че системата би трябвало да бъде реформирана, само че единствено Франсоа Митеран се осмелява. През 1981 година, когато става кандидат-президент, той включва в предизборната си стратегия заричане да понижи възрастта за пенсиониране на 60 години. Най-интересното е, че Митеран удържа на думата си и фактически понижава възрастта за пенсиониране незабавно откакто става президент. Освен ранното пенсиониране той вкарва и 39-часова работна седмица и пета платена седмица отпуск.
Трябва да се означи, че в допълнение към общия пенсионен закон за всички във Франция, дълго време има специфични пенсионни правила за избрани типове специалности. По-рано могат да се пенсионират железничарите (средна възраст 54,5 години), военните, моряците (средна възраст 57,6 години), служащите в електрическата и газовата промишленост (средна възраст за пенсиониране 56,9 години) и, както споменахме, танцьорите от Операта. Нещо повече, Кралят Слънце разрешава на последните да се пенсионират на 40-годишна възраст и това продължава няколко века, до момента в който икономичният президент Саркози не подвига възрастта им за пенсиониране с 2 години.
Още до момента в който президентът Митеран е жив, той предвижда, че съперниците му ще се извърнат множеството от обществените придобивки, които пази, на първо място в пенсионната система. Той е нападнат от разнообразни точки: през 1993 година, при министър-председателя Баладур, е повишен броят на годините, през които би трябвало да се вършат заплащания към пенсионния фонд. През 2010 година, при президента Саркози, възрастта за пенсиониране е увеличена с две години.
И при Макрон стартират атака на необятен фронт, като вземат решение освен да покачат възрастта за пенсиониране с още две години, само че и да отстранен множеството специфични пенсионни режими, които са жигосани като „ архаични и несправедливи “. Тяхната неправда явно е, че разрешават на хората да се пенсионират по-рано след тежък труд и да получават повече, което значи, че натоварват родината.
Сегашната борба сред власт и народ е доста сходна на тази, която към този момент се случи през 2010 година Тогава през март започнаха поредност от митинги и стачки, които продължиха с спирания няколко месеца. Френският министър на стопанската система по това време Кристин Лагард оцени загубите на всеки протестен ден на 400 милиона евро - с ангажимента, че в действителност е мъчно да се пресметна тъкмо какъв брой е изгубила френската стопанска система заради съпротивата на жителите.
В продължение на девет месеца жителите излизаха на улицата, протестирайки против промяната. 12 петролни рафинерии бяха блокирани, една трета от атомните електроцентрали не произвеждаха електричество, а тогавашният началник на страната Никола Саркози предприе безапелационни ограничения за деблокиране на централите и възобновяване на доставките на гориво за потребителите. През ноември протестното придвижване замря. Може би основна роля за това имаше приемането на закон, съгласно който в случай че стачкуващи служащи откажат да се подчиняват на управляващите в основни браншове и да извършват отговорностите си, те могат да получат до 5 години затвор.
По един или различен метод Саркози реализира своето и обществото трябваше да се помири с промяната. Сега Макрон върви по същия път, криейки се зад изказвания, че да, законът е неизвестен, само че това е икономическа нужда и няма накъде.
Междувременно хората виждат, че правата им последователно се свиват и не става въпрос единствено за пенсиите. Подчертавайки нуждата от повишение на възрастта за пенсиониране, Макрон в това време отхвърля да полза с налог свръхпечалбите на най-големите корпорации, което провокира съществени въпроси измежду народа. Защо, да вземем за пример, някои хора би трябвало да изтъркат задниците си от работа, до момента в който други даже не заплащат налози върху приходите си?
Никой не се наема да предвижда по какъв начин ще приключи всичко, само че е ясно, че френската улица е извънредно раздразнена. И не на вятъра жителите написаха лозунгите „ Смърт на краля “ и „ Ние отрязахме главата на Луи XVI, време е да го повторим “. Желанието, несъмнено, е забавно - само че надали някой ще имат опция за повтаряне.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
За външен наблюдаващ, осведомен с ситуацията с пенсиите в Европейски Съюз, настървеността на французите може да се стори несъразмерна. Ако погледнете какво се случва със съседите на континента, разновидността, препоръчан от държавното управление на Макрон, може да наподобява доста удобен. Особено като се има поради, че в началото възрастта за пенсиониране трябваше да се вдигне на 65 години и едвам по-късно беше решено да не се ядосват хората прекалено много и да се вдигне единствено на 64 години. Но въпреки всичко хората се ядосаха, само че това е друга тематика.
Например в този момент в просперираща Германия възрастта за пенсиониране е повече от 65 години, в Дания - 67, в Испания - 66 години, в Италия - 67. Практически на всички места в Европа възрастта за пенсиониране пораства.
Това се дължи както на увеличението на междинната дълготрайност на живота, по този начин и на увеличението на броя на пенсионерите по отношение на броя на работещите. Пенсиите не се взимат от нищото и не могат да се печатат на машина. Пенсиите се обезпечават от работещите сега.
Когато обаче държавното управление на Макрон реши да увеличи възрастта за пенсиониране, то се натъкна на празна стена от недоумение. Факт е, че във Франция от началото на 80-те години на предишния век всичко, обвързвано със обществената сфера, е на по-високо равнище, в сравнение с в други европейски страни. Французите са привикнали, че не просто са добре, а по-добре от всеки различен. Ниската възраст за пенсиониране се приемаше за даденост. И когато настъпиха сложни времена, а с тях и потребността от стягане на коланите, за мнозина това се оказа неприятна изненада.
Въпросът с пенсиите във Франция има дълга история. Кралят Слънце Луи XIV е ненапълно пионер тук: той вкарва пенсии за моряци и бойци, а също по този начин, поради любовта си към танците, за танцьорите от Кралската опера.
През XIX век се появяват пенсии за избрани категории чиновници. Например законът от 9 юни 1853 година планува пенсия за държавни чиновници след навършване на 60-годишна възраст, при изискване че са работили минимум 30 години. Но по този начин или другояче това е капка в морето по отношение на броя на заетите на разнообразни длъжности, които не получават никакви пенсии.
Първите пенсии за служащите и селяните са открити със закон от 5 април 1910 година Пенсионирането е допустимо от 65-годишна възраст. Уловката е, че в онази ера малко доживяват до 65 години, заради което представителите на Общата конфедерация на труда, един от най-големите профсъюзи в страната, назовават тази пенсия „ пенсия за мъртвите “.
Законите от 4 и 19 октомври 1945 година придвижват нещата доста напред. Създаден е аналог на пенсионния фонд, само че възрастта за цялостно пенсиониране - 65 години - е оставена при редица условия, на първо място избран интервал на вноски в пенсионния фонд.
Много хора споделят, че системата би трябвало да бъде реформирана, само че единствено Франсоа Митеран се осмелява. През 1981 година, когато става кандидат-президент, той включва в предизборната си стратегия заричане да понижи възрастта за пенсиониране на 60 години. Най-интересното е, че Митеран удържа на думата си и фактически понижава възрастта за пенсиониране незабавно откакто става президент. Освен ранното пенсиониране той вкарва и 39-часова работна седмица и пета платена седмица отпуск.
Трябва да се означи, че в допълнение към общия пенсионен закон за всички във Франция, дълго време има специфични пенсионни правила за избрани типове специалности. По-рано могат да се пенсионират железничарите (средна възраст 54,5 години), военните, моряците (средна възраст 57,6 години), служащите в електрическата и газовата промишленост (средна възраст за пенсиониране 56,9 години) и, както споменахме, танцьорите от Операта. Нещо повече, Кралят Слънце разрешава на последните да се пенсионират на 40-годишна възраст и това продължава няколко века, до момента в който икономичният президент Саркози не подвига възрастта им за пенсиониране с 2 години.
Още до момента в който президентът Митеран е жив, той предвижда, че съперниците му ще се извърнат множеството от обществените придобивки, които пази, на първо място в пенсионната система. Той е нападнат от разнообразни точки: през 1993 година, при министър-председателя Баладур, е повишен броят на годините, през които би трябвало да се вършат заплащания към пенсионния фонд. През 2010 година, при президента Саркози, възрастта за пенсиониране е увеличена с две години.
И при Макрон стартират атака на необятен фронт, като вземат решение освен да покачат възрастта за пенсиониране с още две години, само че и да отстранен множеството специфични пенсионни режими, които са жигосани като „ архаични и несправедливи “. Тяхната неправда явно е, че разрешават на хората да се пенсионират по-рано след тежък труд и да получават повече, което значи, че натоварват родината.
Сегашната борба сред власт и народ е доста сходна на тази, която към този момент се случи през 2010 година Тогава през март започнаха поредност от митинги и стачки, които продължиха с спирания няколко месеца. Френският министър на стопанската система по това време Кристин Лагард оцени загубите на всеки протестен ден на 400 милиона евро - с ангажимента, че в действителност е мъчно да се пресметна тъкмо какъв брой е изгубила френската стопанска система заради съпротивата на жителите.
В продължение на девет месеца жителите излизаха на улицата, протестирайки против промяната. 12 петролни рафинерии бяха блокирани, една трета от атомните електроцентрали не произвеждаха електричество, а тогавашният началник на страната Никола Саркози предприе безапелационни ограничения за деблокиране на централите и възобновяване на доставките на гориво за потребителите. През ноември протестното придвижване замря. Може би основна роля за това имаше приемането на закон, съгласно който в случай че стачкуващи служащи откажат да се подчиняват на управляващите в основни браншове и да извършват отговорностите си, те могат да получат до 5 години затвор.
По един или различен метод Саркози реализира своето и обществото трябваше да се помири с промяната. Сега Макрон върви по същия път, криейки се зад изказвания, че да, законът е неизвестен, само че това е икономическа нужда и няма накъде.
Междувременно хората виждат, че правата им последователно се свиват и не става въпрос единствено за пенсиите. Подчертавайки нуждата от повишение на възрастта за пенсиониране, Макрон в това време отхвърля да полза с налог свръхпечалбите на най-големите корпорации, което провокира съществени въпроси измежду народа. Защо, да вземем за пример, някои хора би трябвало да изтъркат задниците си от работа, до момента в който други даже не заплащат налози върху приходите си?
Никой не се наема да предвижда по какъв начин ще приключи всичко, само че е ясно, че френската улица е извънредно раздразнена. И не на вятъра жителите написаха лозунгите „ Смърт на краля “ и „ Ние отрязахме главата на Луи XVI, време е да го повторим “. Желанието, несъмнено, е забавно - само че надали някой ще имат опция за повтаряне.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ