Бунтът в защита на Доган този път не се получи. Три

„ Бунтът в отбрана на Доган този път не се получи.

Три дни поред двеста-триста последователи на почетния ръководител блокират входа на сарая в „ Бояна “, без той да участва там. В първия ден агитката се опита да щурмува „ двореца “, във втория беше изтласкана от полицията толкоз надалеч, че даже не съумя да припари до улицата, на която се намира постройката. На третия е същото.

На „ Росенец “ е умерено – там част от малко повече от дузината „ протестиращи “ оповестиха, че са пристигнали на плаж и да си похортуват, други – да се видят, ей така просто.

Иначе мотото е – „ да защитим нашия водач “.

Поводът е битов – досегашният бизнеспартньор на Доган Данаил Папазов скапва връзките си с него и го вади от всички компании, които са управлявали дружно в продължение на години. Накрая го оставя на улицата като крал Лир, както написа Валери Найденов. Казусът се събира успешно в надписа на един плакатите на митинга през вчерашния ден в „ Бояна “: „ Вземете ни къщите, върнете ни Ахмед “. С тази разлика, че никой не е взел Ахмед, той към момента си е в сарая.

Водачите на митинга – Тимур Халилов, Джейхан Ибрямов, Илхан Кючюк и Джевдет Чакъров бяха тотално комплицирани в дейностите си – в първия ден упорстваха да влязат в постройката, с цел да видят какво вършат някакви си хора вътре. Във втория ден оповестиха, че в сарая се съхранявал архивът на партията, щото там били назначавани кметове и министри. После се отхвърлиха да влизат вътре, желаеха единствено да постоят в свободното пространство пред постройката.

Накрая оповестиха, че потеглят на поход за народна власт и сложиха начело плаката „ Движение за права и свободи без Пеевски “. Походът бе единствено за пред тв камерите, разходиха го нагоре-надолу по улицата и толкова. После качиха симпатизантите на рейсовете и ги върнаха по родните им места. Илхан Кючюк раздаде букети на полицайките, които бяха строени на първа линия пред митинга, а част от симпатизантите на Доган извиха кръшно хоро за край на мероприятието.

А какво беше преди четири години – близо 8000 деятели на Движение за права и свободи, отново докарани с рейсове, стояха часове наред в адския зной в храстите пред „ Росенец “, с цел да бранят Доган от надвисналата заплаха – акустиралият с гумена лодка на плажа баш демократ Христо Иванов потегли на поход против „ превзетата страна “ и първата му спирка бе морският сарай на Доган. Тогава Движение за права и свободи сподели мощност, тъй като се изправи против идеологически съперник. Доган се появи, вдъхна кураж на хората си… Цялата страна се разтресе.

Сега протестът е една улична директна, Движение за права и свободи e в разлом, Доган го няма, няма сътрудници, няма и съратници.

Колкото е шумно пред тв камерите, които отразяват „ митинга в отбрана на Доган “, толкоз е пусто към самия Доган.

Нито една политическа мощ не излезе с позиция в отбрана на Доган.
Нито един политически водач не застана до него.
Никой не се втурна да брани правата му (лични и лидерски), никой не загатва заслугите му за демокрацията.

Точно противоположното – акцентират се „ клиентелата “, „ порциите “, „ обръчите от компании “, „ мафиотския модел “ и „ политическия феодализъм “, който той наложи в Движение за права и свободи, и който в този момент се обръща против него.

Валери Найденов го назова „ несръчен предприемач “, Калина Андролова – „ деградирал до некадърност да води партията “, Христо Кирчев го посъветва час по-скоро да се отдръпне от върха на Движение за права и свободи, с цел да си спести разочарования и предателства…

Общата оценка е, че Доган към този момент не оня Доган, който познаваме от преди 10-15 години. От проектант на етническия мир, Доган се трансформира във владетел на порциите и проектант на партийната олигархия.

И Движение за права и свободи към този момент не е същото

Бизнесът изяде идеята.

Започва строполясване на управническата пирамида.

Това е най-тъжната констатация за Движението, родено в зората на прехода поради идеята – за правата и свободите на българските жители и от тъгата на българските турци поради така наречен възродителен развой.

Когато няма концепция, няма по какъв начин да се вдигне протест. Да докараш бедните от селата, с цел да бранят сарая на водача, не е идея. В това няма градивна страст, няма тласък. Как ще се ентусиазират гласоподаватели, които цялостен живот работят по нивите с глави надолу, а горе живеят като султани?

„ Бунтът “ е предвождан от неколцина, част от клиентелата, които бранейки Доган, в действителност бранят себе си и бизнесите си. В тях няма ореол, няма политическа харизма. Единственото, което направиха за Доган е, че Джевдет Чакъров му обезпечи с подправен сигнал защита от НСО.

Няма ги същинските престижи на партията. Отдавна не чуваме гласовете на Филиз Хюсменова, на Нигяр Джафер, на братята Казак, на интелигентната част от Движение за права и свободи – лекари, учени, тези, които вложиха душата и сърцето си за одобряването на Движение за права и свободи като структуроопределяща партия в актуалната българска политика. Карадайъ ги изгони, Доган ги не помни.

Няма ги старите съратници на Доган, които в годините за положително и неприятно бяха към него – Гюнер Тахир, Касим Дал, Осман Октай, Местан, Ходжа … Няма ги тези, с които постави жалоните на Движение за права и свободи. Прогони ги всичките един по един – по този начин, както в този момент гонят него. Безцеремонно!

Няма ги и регионалните водачи на Движение за права и свободи, няма ги известните кметове. Нито един от тях не се появи нито в София, нито на „ Росенец “, с цел да засвидетелства угриженост за водача, който на всичкото от горната страна се оказа и скитник. Никой! Мълчание! Не валят протестни деклараци.

Даже и Мустафа Карадайъ го няма!

Според уеб страницата 24rodopi.com „ не 10, а 22 са регионалните ръководители, които поддържат Делян Пеевски “, и които Доган се канел да освободи. Ако в действителност е по този начин, това значи, че Доган в действителност е останал без партия.

Политолози, социолози и анализатори всеки ден разясняват, че силата е в Делян Пеевски, че той демонстрира сила и обсег, че Доган може да разчита на страстта на етноса, само че Пеевски държи значимите структури.

Доган е изоставен и от мастите предприемачи в страната. „ Обръчите от компании “, с които той се гордееше, изтъняха. А следва и осветяването на схеми, с които Движение за права и свободи бе превърнато от партия с идея в корпоративна групировка. Тепърва ще разбираме по какъв начин са плащани сараите, по какъв начин е „ разкешвано за горе “…

Омертата е вдигната.
Румен Гайтайнски е в пандиза, Николай Вълканов обществено резервира дистанцирано безмълвие, което значи, че е минал в другия лагер, авторитетните варненски стопански групировки също са се ориентирали „ вярно “.

Даже и турските медии не демонстрират интерес към протичащото се с почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган. Въпреки напрежението през вчерашния ден и през днешния ден пред парцела в столичния квартал „ Бояна “, кореспондентите на четирите турски организации у нас не разгласиха дори къси дописки от София.
Партиите в Анкара не заемат страна в разногласието в Движение за права и свободи.

Мълчи и Европа. Мълчат посолствата в София.

Никой не желае да се обявява с почетния ръководител на Движение за права и свободи.

Очакванията, че Доган ще се върне в оперативната политика и интензивно ще взе участие в предизборната акция като че ли няма да се осъществен. Ако той реши да направи рейдове в страната, може да се допусне консолидиране на етническия избор, само че при създалата се обстановка, надали би трябвало да чакаме това. Няма да застане и отпред на митинга, проведен за 4-и септември пред Народното събрание, в случай че ведомствената комисия смъкна защитата му от НСО.

Ако Доган искаше да лидира, трябваше да излезе, да приказва, да отбрани персоналното си право като демократ и да поведе партията си. Беше задължен да го направи, поради всички, които го опазиха. Заради тези млади, които видах на митинга и които евентуално към момента имат вяра в него. В сериозна обстановка водачът върви напред. Не стои на маса и не се тупа в гърдите, че е над закона и над устава. Той не го направи.

Тръпката да се изправиш пред множеството, да го надъхаш с хрумвания, с страст, май угасна. И ми е тъжно да го установявам, поради стотиците редове, които съм изписала за него като огромен политик и общественик.

Приказката в Движение за права и свободи като че ли свърши. „

Валерия Велева

epicenter.bg