Преврати и въоръжени метежи – къде по света още не са заключени в килера на историята?
Бунтът на Евгений Пригожин и ръководената от него ЧВК „ Вагнер “ продължи единствено един ден, само че прикова вниманието на света. Наемниците се насочиха към Москва и въпреки да не стигнаха до съветската столица, съумяха да покажат, че са фактор, с който властта в Кремъл следва да се преценява. Официално походът бе ориентиран не против президента Владимир Путин , а против военното управление, само че все пак носеше всички белези на опит за боен прелом и въоръжен бунт против законната власт.
Преди всичко, следва да напомним, че сходни „ практики “ не са непознати на съветската политическа действителност. И тук не приказваме за двете революции от 1917 година – Февруарската и Октомврийската , а за събития от най-най-новата история, т. е. след рухването на Берлинската стена.
Само през последните 30-ина години Русия/СССР на два пъти бе разтърсвана от въоръжени безредици. Първият бе Августовския пуч против Михаил Горбачов (1991) – тогава решителната интервенция на Борис Елцин в потушаването му го „ изстреля “ към Кремъл. А през 1993 година съветската конституционна рецесия мутира в краткотрайна революция – сред лоялните на президента Елцин сили и „ пучистите “, водени от Руслан Хазбулатов и Александър Руцкой .
Но дано да забележим къде другаде по света концепцията за принудително взимане на властта към момента не е заключена в килера на историята. И къде властта е оживяла след сходни опити.
Гражданската война в продължава и все още, със спорадични „ примирия “ (настоящото поради мюсюлманския празник Курбан Байрям). Иначе, от средата на април тази година, там водят война силите на държавната войска и паравоенните елементи RSF (Сили за бърза подкрепа).
Президентът на Судан Омар ал-Башир приказва пред военна част през април 2012 година Снимка: AP/Abd Raouf
Хронологията на спора е дълга и датира може би от 1989 година, когато полк. Омар ал-Башир взема властта посредством сполучлив боен прелом. Задържа се на власт до 2019 година, когато самият той е свален с прелом, а интервалът на неговото ръководство се характеризира с съвсем непрестанно напрежение – спор с Южен Судан , обвинявания във военни закононарушения в Дарфур , „ избори “, на които е единствен кандидат… Но и след неговото слизане от сцената, страстите не стихват, просто сега „ основните герои “ са други – ръководителят на суданските въоръжени сили военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан и водача на RSF военачалник Мохамед Хамдан Дагало .
Друга „ гореща точка “, където размириците не престават и в днешни дни. Полковник Асими Гоита завзема властта посредством два военни преврата – през 2020 и 2021 година
Асими Гойта е някогашен пълководец на специфичните сили. Снимка: AP
В началото на актуалната година той помилва 49 бойци от прилежащия Кот д‘Ивоар, които бяха наказани за скрит план против държавното управление. Иначе, напрежението там е от по-рано – близо десетилетие страната е разтърсвана от джихадистко принуждение, упражнявано от групировки като „ Ислямска страна “ и „ Ал Кайда “. Любопитното е, че в сегашния момент .
През януари 2022 година в страната избухнаха митинги против повишаването на газа, които президентът Касъм-Жомарт Токаев дефинира като „ опит за държавен прелом “. Потушаването на митингите докара до над 150 жертви и повече от 8 хиляди задържани, като „ заслугата “ за това е и на съветски военни елементи, призовани от Токаев по контракт за защита.
Казахският президент Касим-Жомарт Токае. Снимкa: AP
В края на същата година на предварителни президентски избори, с над 80% от гласовете, при над 70% изборна интензивност.
Държавата рекордьор по преврати – от 1974 година, когато получава самостоятелност от Португалия, на нейната територия се реализират 10 военни пуча (успешни и неуспешни), а единствено един демократично определен президент е изкарал цялостен мандат. Последният опит за прелом е от февруари 2022 г. (неуспешен). Гвинея-Бисау се явява хъб за кокаина от Латинска Америка към Европа, което може би има връзка с битката за политическа власт.
Късно вечерта на 15 юли 2016 година турски военни елементи завземат постройката на държавната телевизия и афишират, че поемат властта „ с цел да опазят демократичния ред и човешките права “.
В отговор президентът Реджеп Тайип Ердоган приканва последователите си да излязат по улиците против бойците. Невъоръжени против въоръжени. Войниците обаче не посмяват да стрелят против сънародниците си и по този начин опитът за прелом пропада.
В нощта против петък, 15 юли 2016, част от турските военни направиха прелом в опит да смъкват президента Реджеп Тайип Ердоган. В последна сметка превратът се проваля, само че не и след нощ на безпорядък и боеве, в които умират съвсем 300 души. Снимки: AP
За основател на метежа бива упрекнато Движението на Фетулах Гюлен – турски предприемач и просветител, намиращ се в емиграция. Режимът реагира с всеобщи арести на хипотетични „ гюленисти “, в това число и в армията – комфортен мотив да се отслаби въздействието на офицерския състав върху турската политика, защото историята на републиката изобилства от военни преврати.
Гражданската война в Сирия съставлява един нескончаем опит за събаряне от власт на диктатора Башар ал-Асад . Започва през март 2011 година с мирни митинги, само че прекомерно бързо ескалира във военни дейности. Сформира се „ Сирийска свободна войска “, която сплотява опозиционните сили, като в нея в началото преобладават всемирски детайли, само че с течение на времето контролът се поема от много радикални групи (например, Ан-Нусра , секта на „ Ал Кайда “ ), за които определението „ умерени бунтовници “ е много надалеч от истината – същите могат да бъдат одобрявани за „ умерени “ единствено спрямо „ Ислямска страна “ , която също взе участие в спора
Башар Асад Снимка: AP
Като прибавим и съществуването на кюрдски милиции, плюс други въоръжени формирования, се оказва, че в продължение на няколко години в Сирия се води война „ всеки против всеки “, а страната е оповестена за „ провалена страна “ от редица интернационалните наблюдаващи.
В последна сметка, Асад удържа властта (макар в един интервал лоялните му сили да управляват едвам 10% от територията на страната), а Сирия се явява главен „ донор “ на бежанци (също и предлог за мигранти от други страни да се показват за „ сирийски бежанци “).
След ликвидирането на Муамар Кадафи в края на 2011 година, средиземноморската страна на процедура е в положение на разпад, като властта е поделена сред враждуващи въоръжени фракции.
Либийският водач Муамар Кадафи жестикулира със зелен бастун, до момента в който заема мястото си зад бронирано стъкло за военния церемониал на Зеления площад в Триполи, Либия, във вторник, 1 септември 2009 година Снимка: AP Photo/Ben Curtis,
Част от групировките са формирани на чисто родов принцип, което демонстрира на какъв брой нездрава основа е била скрепена в предишното самата либийска нация – първо от крал Идрис , след това от Джамахирията . Към момента за министър-председателя се прибавя уточнението „ приет от Организация на обединените нации “, а постройката на Народното събрание бе запалена от протестиращи през юли предходната година.
Макар „ Арабската пролет “ от 2010-2012 г . да се разпростря в няколко страни, в най-голяма степен това придвижване се асоциира с Египет. Дългогодишният президент, диктаторът Хосни Мубарак , бе свален от власт след многохилядни митинги, само че след краткотрайно ръководство на военните, властта по либерален път се оказа в ръцете на радикалните „ Мюсюлмански братя “.
Арабската пролет: Протест в Египет против Хосни Мубарак, 18 фесруари 2011. Снимка: AP
Така скоро след диктатора пристигнаха ислямистите. А спасението от тях се оказа… още веднъж армията, в лицето на боен прелом, отпред с военачалник Абдел Фатах ал-Сиси . Той е държавен глава на Египет и досега, въпреки още през 2014 година да провежда избори, които удостоверяват властта му. Прави същото упражнение и през 2018 година
След края на първата „ Война в Персийския залив “ и разгрома на иракската войска от многонационалните сили (1991), кюрди и шиити се подвигат на въстание против властта на диктатора Саддам Хюсеин.
Портрет на Саддам Хюсеин към момента виси на горяща държавна постройка в Багдад Източник: AP
Кюрдското малцинство несъмнено има защо да води война, изключително след газовата офанзива над Халабджа от 16 март 1988 година , когато мирни поданици са обгазени с химическо оръжие (мотивът е хипотетична тяхна колаборация с иранските сили, а действието се развива по време на Ирано-иракската война). Шиитите пък се оплакват от дискриминация в преобладаващо сунитския иракски режим. Въстанието обаче е потушено, а Саддам Хюсеин резервира властта чак до края на втората „ Война в Персийския залив “ (2003). В края на 2006 година той е наказан на гибел за закононарушения против човечеството и обесен.
Опити за прелом са документирани и в други страни – Черна гора (2016), (2022), само че там не се стига до въоръжени конфликти, а единствено до правосъдни процеси. През 2021 година военни желаят оставката на премиера на Армения Никол Пашинян , което той окачествява като „ опит за прелом “. Тази година пък министър-председателят на Молдова Мая Санду упрекна Русия, че възнамерява в страната.
Преди всичко, следва да напомним, че сходни „ практики “ не са непознати на съветската политическа действителност. И тук не приказваме за двете революции от 1917 година – Февруарската и Октомврийската , а за събития от най-най-новата история, т. е. след рухването на Берлинската стена.
Само през последните 30-ина години Русия/СССР на два пъти бе разтърсвана от въоръжени безредици. Първият бе Августовския пуч против Михаил Горбачов (1991) – тогава решителната интервенция на Борис Елцин в потушаването му го „ изстреля “ към Кремъл. А през 1993 година съветската конституционна рецесия мутира в краткотрайна революция – сред лоялните на президента Елцин сили и „ пучистите “, водени от Руслан Хазбулатов и Александър Руцкой .
Но дано да забележим къде другаде по света концепцията за принудително взимане на властта към момента не е заключена в килера на историята. И къде властта е оживяла след сходни опити.
Гражданската война в продължава и все още, със спорадични „ примирия “ (настоящото поради мюсюлманския празник Курбан Байрям). Иначе, от средата на април тази година, там водят война силите на държавната войска и паравоенните елементи RSF (Сили за бърза подкрепа).
Президентът на Судан Омар ал-Башир приказва пред военна част през април 2012 година Снимка: AP/Abd Raouf Хронологията на спора е дълга и датира може би от 1989 година, когато полк. Омар ал-Башир взема властта посредством сполучлив боен прелом. Задържа се на власт до 2019 година, когато самият той е свален с прелом, а интервалът на неговото ръководство се характеризира с съвсем непрестанно напрежение – спор с Южен Судан , обвинявания във военни закононарушения в Дарфур , „ избори “, на които е единствен кандидат… Но и след неговото слизане от сцената, страстите не стихват, просто сега „ основните герои “ са други – ръководителят на суданските въоръжени сили военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан и водача на RSF военачалник Мохамед Хамдан Дагало .
Друга „ гореща точка “, където размириците не престават и в днешни дни. Полковник Асими Гоита завзема властта посредством два военни преврата – през 2020 и 2021 година
Асими Гойта е някогашен пълководец на специфичните сили. Снимка: AP В началото на актуалната година той помилва 49 бойци от прилежащия Кот д‘Ивоар, които бяха наказани за скрит план против държавното управление. Иначе, напрежението там е от по-рано – близо десетилетие страната е разтърсвана от джихадистко принуждение, упражнявано от групировки като „ Ислямска страна “ и „ Ал Кайда “. Любопитното е, че в сегашния момент .
През януари 2022 година в страната избухнаха митинги против повишаването на газа, които президентът Касъм-Жомарт Токаев дефинира като „ опит за държавен прелом “. Потушаването на митингите докара до над 150 жертви и повече от 8 хиляди задържани, като „ заслугата “ за това е и на съветски военни елементи, призовани от Токаев по контракт за защита.
Казахският президент Касим-Жомарт Токае. Снимкa: AP В края на същата година на предварителни президентски избори, с над 80% от гласовете, при над 70% изборна интензивност.
Държавата рекордьор по преврати – от 1974 година, когато получава самостоятелност от Португалия, на нейната територия се реализират 10 военни пуча (успешни и неуспешни), а единствено един демократично определен президент е изкарал цялостен мандат. Последният опит за прелом е от февруари 2022 г. (неуспешен). Гвинея-Бисау се явява хъб за кокаина от Латинска Америка към Европа, което може би има връзка с битката за политическа власт.
Късно вечерта на 15 юли 2016 година турски военни елементи завземат постройката на държавната телевизия и афишират, че поемат властта „ с цел да опазят демократичния ред и човешките права “.
В отговор президентът Реджеп Тайип Ердоган приканва последователите си да излязат по улиците против бойците. Невъоръжени против въоръжени. Войниците обаче не посмяват да стрелят против сънародниците си и по този начин опитът за прелом пропада.
В нощта против петък, 15 юли 2016, част от турските военни направиха прелом в опит да смъкват президента Реджеп Тайип Ердоган. В последна сметка превратът се проваля, само че не и след нощ на безпорядък и боеве, в които умират съвсем 300 души. Снимки: AP За основател на метежа бива упрекнато Движението на Фетулах Гюлен – турски предприемач и просветител, намиращ се в емиграция. Режимът реагира с всеобщи арести на хипотетични „ гюленисти “, в това число и в армията – комфортен мотив да се отслаби въздействието на офицерския състав върху турската политика, защото историята на републиката изобилства от военни преврати.
Гражданската война в Сирия съставлява един нескончаем опит за събаряне от власт на диктатора Башар ал-Асад . Започва през март 2011 година с мирни митинги, само че прекомерно бързо ескалира във военни дейности. Сформира се „ Сирийска свободна войска “, която сплотява опозиционните сили, като в нея в началото преобладават всемирски детайли, само че с течение на времето контролът се поема от много радикални групи (например, Ан-Нусра , секта на „ Ал Кайда “ ), за които определението „ умерени бунтовници “ е много надалеч от истината – същите могат да бъдат одобрявани за „ умерени “ единствено спрямо „ Ислямска страна “ , която също взе участие в спора
Башар Асад Снимка: AP Като прибавим и съществуването на кюрдски милиции, плюс други въоръжени формирования, се оказва, че в продължение на няколко години в Сирия се води война „ всеки против всеки “, а страната е оповестена за „ провалена страна “ от редица интернационалните наблюдаващи.
В последна сметка, Асад удържа властта (макар в един интервал лоялните му сили да управляват едвам 10% от територията на страната), а Сирия се явява главен „ донор “ на бежанци (също и предлог за мигранти от други страни да се показват за „ сирийски бежанци “).
След ликвидирането на Муамар Кадафи в края на 2011 година, средиземноморската страна на процедура е в положение на разпад, като властта е поделена сред враждуващи въоръжени фракции.
Либийският водач Муамар Кадафи жестикулира със зелен бастун, до момента в който заема мястото си зад бронирано стъкло за военния церемониал на Зеления площад в Триполи, Либия, във вторник, 1 септември 2009 година Снимка: AP Photo/Ben Curtis, Част от групировките са формирани на чисто родов принцип, което демонстрира на какъв брой нездрава основа е била скрепена в предишното самата либийска нация – първо от крал Идрис , след това от Джамахирията . Към момента за министър-председателя се прибавя уточнението „ приет от Организация на обединените нации “, а постройката на Народното събрание бе запалена от протестиращи през юли предходната година.
Макар „ Арабската пролет “ от 2010-2012 г . да се разпростря в няколко страни, в най-голяма степен това придвижване се асоциира с Египет. Дългогодишният президент, диктаторът Хосни Мубарак , бе свален от власт след многохилядни митинги, само че след краткотрайно ръководство на военните, властта по либерален път се оказа в ръцете на радикалните „ Мюсюлмански братя “.
Арабската пролет: Протест в Египет против Хосни Мубарак, 18 фесруари 2011. Снимка: AP Така скоро след диктатора пристигнаха ислямистите. А спасението от тях се оказа… още веднъж армията, в лицето на боен прелом, отпред с военачалник Абдел Фатах ал-Сиси . Той е държавен глава на Египет и досега, въпреки още през 2014 година да провежда избори, които удостоверяват властта му. Прави същото упражнение и през 2018 година
След края на първата „ Война в Персийския залив “ и разгрома на иракската войска от многонационалните сили (1991), кюрди и шиити се подвигат на въстание против властта на диктатора Саддам Хюсеин.
Портрет на Саддам Хюсеин към момента виси на горяща държавна постройка в Багдад Източник: AP Кюрдското малцинство несъмнено има защо да води война, изключително след газовата офанзива над Халабджа от 16 март 1988 година , когато мирни поданици са обгазени с химическо оръжие (мотивът е хипотетична тяхна колаборация с иранските сили, а действието се развива по време на Ирано-иракската война). Шиитите пък се оплакват от дискриминация в преобладаващо сунитския иракски режим. Въстанието обаче е потушено, а Саддам Хюсеин резервира властта чак до края на втората „ Война в Персийския залив “ (2003). В края на 2006 година той е наказан на гибел за закононарушения против човечеството и обесен.
Опити за прелом са документирани и в други страни – Черна гора (2016), (2022), само че там не се стига до въоръжени конфликти, а единствено до правосъдни процеси. През 2021 година военни желаят оставката на премиера на Армения Никол Пашинян , което той окачествява като „ опит за прелом “. Тази година пък министър-председателят на Молдова Мая Санду упрекна Русия, че възнамерява в страната.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ