Много важна новина за тези, които искат да теглят кредит
Бум на ипотечните и потребителските заеми сочат последните данни на Българска народна банка. Според тях към края на септември 2019 година задлъжнялостта на семействата е 23,4 милиарда лв., като се е нараснала с над 9% за година.
Увеличаващите се приходи на българите и ниските банкови лихви са измежду факторите, които подготвят хората да „ провиснал колана” и да харчат повече.
Но колкото и сметки в вероятност да се вършат, животът нормално не върви по проект: може да настъпи криза, може да загубите работата си, да ви се наложи незабавна здравна помощ, пренасяне в различен град, непредвидена щета на кола или промяна на домашен уреди.
Колко са „ белите” пари, които би трябвало да имаме за „ черни” дни, разяснява кредитният съветник Тихомир Тошев, представен от "Трафик ".
Ако имаш някакви заеми – ипотечни, потребителски или лизинг – е добре да заделиш на банков депозит сред 3 и 6 месечни вноски по общата сума на задължението, споделя Тошев.
Например едно домакинство дължи 600 лв. по ипотечен заем, 100 – по потребителски и 100 – по лизинг на автомобил. Общата сума е 800 лв.. Буферът, който е добре да стои в банкова сметка, е сред 2400 и 4800 лв.. Така, в случай че нещо се случи в фамилията и провокира непредвиден разход, то ще има задоволително средства, с цел да си заплаща отговорностите и да се оправи с предизвикването.
Ако да вземем за пример останете без работа, сред 3 и 6 месеца са нужни, с цел да си намерите нова, и то без да сте притиснати да започнете първата, която ви се предлага, изяснява кредитният съветник.
Според него, сред 30 и 40% задлъжнялост по отношение на месечния приход може да си разреши едно домакинство у нас без да прекрачва границата на риска. По-високият % е за приходи над 2000 лева В множеството западни страни таванът е 30, само че там стандартът е по-висок.
2019-а ще е най-силната за ипотечните заеми след 2008 година, като упованията са годината да приключи с 15% растеж в този сегмент.
Причините са че цените на парцелите се успокоиха и стопираха да порастват, както и че лихвите в никакъв случай не са били толкоз ниски – сред 2,7 и 3,2% Това стимулира хората да си купят жилище, в случай че нямат лично или да се реалокират в по-хубав квартал.
Ръстът на покупко-продажбите с парцели е към 5%, като с изключение на с ипотеки, има и кешови – доста хора употребяват за тази цел спестяванията си, само че това е допустимо единствено в по-малките градове, където цените са по-ниски.
Прогнозите за потребителското кредитиране пък са 17-18% през 2019 година
Според прогнозата цифрите излизат от това, което се счита за здравословно – 10% растеж и Българска народна банка предизвести банките да внимават с заемите.
Няма да има риск обаче в случай че се размине рецесията в страните от еврозоната, която ще завлече и България.
Последните разбори сочат, че тя може и да се размине. А съгласно прогнозата на министерството на финансите, в идващите 3 година у нас се чака към 3-3,3% растеж на Брутният вътрешен продукт.
Според други анализатори, стопанската система в еврозоната остава на ръба на фона на стесняване на промишлената интензивност за девети следващ месец. Прогнозите са мрачни, а упованията за бъдещото развиване са в най-лошото си положение от 2013 година насам. Възстановяването на бранша на услугите във Франция и забавянето на темпа на спад в стопанската система в Германия внася прочут оптимизъм, само че за сметка на това останалата част от района демонстрира уязвимост.
Затова вниманието за риск не трябва да се притъпява – банките би трябвало да са деликатни при преценяването на кредитополучателя, а всеки човек, който реши да тегли заем, би трябвало да пресмята личния си риск - по какъв начин чака да се развива кариерата му и по какъв начин ще се движат приходите му в идващите години.
Увеличаващите се приходи на българите и ниските банкови лихви са измежду факторите, които подготвят хората да „ провиснал колана” и да харчат повече.
Но колкото и сметки в вероятност да се вършат, животът нормално не върви по проект: може да настъпи криза, може да загубите работата си, да ви се наложи незабавна здравна помощ, пренасяне в различен град, непредвидена щета на кола или промяна на домашен уреди.
Колко са „ белите” пари, които би трябвало да имаме за „ черни” дни, разяснява кредитният съветник Тихомир Тошев, представен от "Трафик ".
Ако имаш някакви заеми – ипотечни, потребителски или лизинг – е добре да заделиш на банков депозит сред 3 и 6 месечни вноски по общата сума на задължението, споделя Тошев.
Например едно домакинство дължи 600 лв. по ипотечен заем, 100 – по потребителски и 100 – по лизинг на автомобил. Общата сума е 800 лв.. Буферът, който е добре да стои в банкова сметка, е сред 2400 и 4800 лв.. Така, в случай че нещо се случи в фамилията и провокира непредвиден разход, то ще има задоволително средства, с цел да си заплаща отговорностите и да се оправи с предизвикването.
Ако да вземем за пример останете без работа, сред 3 и 6 месеца са нужни, с цел да си намерите нова, и то без да сте притиснати да започнете първата, която ви се предлага, изяснява кредитният съветник.
Според него, сред 30 и 40% задлъжнялост по отношение на месечния приход може да си разреши едно домакинство у нас без да прекрачва границата на риска. По-високият % е за приходи над 2000 лева В множеството западни страни таванът е 30, само че там стандартът е по-висок.
2019-а ще е най-силната за ипотечните заеми след 2008 година, като упованията са годината да приключи с 15% растеж в този сегмент.
Причините са че цените на парцелите се успокоиха и стопираха да порастват, както и че лихвите в никакъв случай не са били толкоз ниски – сред 2,7 и 3,2% Това стимулира хората да си купят жилище, в случай че нямат лично или да се реалокират в по-хубав квартал.
Ръстът на покупко-продажбите с парцели е към 5%, като с изключение на с ипотеки, има и кешови – доста хора употребяват за тази цел спестяванията си, само че това е допустимо единствено в по-малките градове, където цените са по-ниски.
Прогнозите за потребителското кредитиране пък са 17-18% през 2019 година
Според прогнозата цифрите излизат от това, което се счита за здравословно – 10% растеж и Българска народна банка предизвести банките да внимават с заемите.
Няма да има риск обаче в случай че се размине рецесията в страните от еврозоната, която ще завлече и България.
Последните разбори сочат, че тя може и да се размине. А съгласно прогнозата на министерството на финансите, в идващите 3 година у нас се чака към 3-3,3% растеж на Брутният вътрешен продукт.
Според други анализатори, стопанската система в еврозоната остава на ръба на фона на стесняване на промишлената интензивност за девети следващ месец. Прогнозите са мрачни, а упованията за бъдещото развиване са в най-лошото си положение от 2013 година насам. Възстановяването на бранша на услугите във Франция и забавянето на темпа на спад в стопанската система в Германия внася прочут оптимизъм, само че за сметка на това останалата част от района демонстрира уязвимост.
Затова вниманието за риск не трябва да се притъпява – банките би трябвало да са деликатни при преценяването на кредитополучателя, а всеки човек, който реши да тегли заем, би трябвало да пресмята личния си риск - по какъв начин чака да се развива кариерата му и по какъв начин ще се движат приходите му в идващите години.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ