Българите харесват Русия и Китай, но не и САЩ
• България е единствената страна членка, където има спад, въпреки и лек, на % от хората, смятащи, че Съюзът е нещо положително.
• За разлика от множеството европейци, съвсем половината българи правят оценка позитивно Китай и Русия, а над 50% имат негативно отношение към Съединени американски щати.
• Над две трети от респондентите у нас считат, че поддържането на цените и разноските на живот е по-голям приоритет от отбраната на свободата и демокрацията.
Такива са резултатите от специфичното изследване на Евробарометър за пролетта на 2022 година То бе публикувано от Европейския парламент.
Войната на Русия против Украйна е засилила публичната поддръжка за Европейски Съюз, е открило изследването. В целия Европейски съюз са извършени 26 580 изявленията. 1039 от тях са в България.
Почти две трети (65%) от европейците считат участието в Европейски Съюз за нещо положително. Това е най-високият резултат от 2007 година насам, когато този индикатор бе 58%. Членството в Европейски Съюз е несъмнено като „ нещо положително “ от болшинството от жителите във всички страни членки като се изключи Гърция и Словакия, където повече респонденти го считат за „ нито положително, нито неприятно “. В съпоставяне с последното изследване на Парламента, извършено в края на 2021 година, резултатите по този индикатор са се нараснали доста в множеството страни членки. Докато в България се регистрира лек спад от 2 процентни пункта (47%).
52% от европейците имат позитивна настройка към Европейски Съюз и единствено 12% негативна. Националните резултати варират от 76% в Ирландия до 32% в Гърция. В България близо половината интервюирани имат позитивно виждане за Европейски Съюз (49%), което съставлява спад с 2 процентни пункта по отношение на края на 2021 година Отрицателни настройки са изразили 20% от респондентите.
Европейски Съюз и светът
Неотдавнашните събития също по този начин образуваха вижданията на европейците за други огромни участници на интернационалната сцена. Русия се прави оценка позитивно единствено от 10% от интервюираните европейци. Китай е с втория най-нисък резултат от 22%. За съпоставяне европейците имат по-положителна настройка към Англия (65%,), следвана от Съединени американски щати с 58%. Българските респонденти също имат висока позитивна настройка към Обединеното кралство (62%). Нагласите им към останалите геополитически субекти обаче се разграничават значително. Почти всеки втори българин прави оценка Русия (49%) и Китай (50%) позитивно към сегашния миг. Докато преобладаващата оценка за Съединени американски щати е негативна (53%) против 40% позитивна.
Повечето жители на Европейски Съюз възприемат войната в Украйна като фундаментална смяна. 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане неизменен. Само към една трета от респондентите не чакат промени в метода си на живот (37%). В България над две трети от интервюираните са неуверени, че животът им ще остане неизменен (71%), като едвам 25% не чакат промени.
Поради повишаването на инфлацията и разноските за живот още преди началото на съветското настъпление в Украйна, което в допълнение усили наклонността, четирима от всеки 10 европейци декларират, че към този момент усещат отрицателно влияние върху стандарта си на живот (40%). В България съвсем двама от трима респонденти декларират, че към този момент изпитват негативен резултат върху метода си на живот (62%). Това е най-високият дял от всички страни членки.
Независимо от негативите, 59% от европейците смятат, че отбраната на общите европейски полезности като свободата и демокрацията е приоритет, даже това да се отрази на цените и разноските за живот, което се дефинира като явен знак за европейска резистентност и единение. В България едвам 28% от респондентите считат, че отбраната на общите европейски полезности като свободата и демокрацията е приоритет, като дават преимущество на поддържането на цените и разноските за живот (70%).
Ценности за отбрана и цели на Европейския парламент
Нарастващото безпокойствие за икономическото положение е отразено и при определянето на политическите цели, върху които европейските жители желаят Парламентът да се концентрира. Борбата с бедността и общественото изключване се загатва преди всичко (38%), следвана от публичното опазване на здравето (35%) и демокрацията и правилата на правовата страна (32%). Нагласите на българските респонденти се приближават до средноевропейските, оценявайки като най-приоритетни тематиките за битката с бедността и общественото изключване и поддръжката на стопанската система и основаването на нови работни места (и двете с 46%). На второ и трето място у нас са публичното опазване на здравето (39%) и демокрацията и правилата на правовата страна и бъдещето на Европа (и двете с 28%).
Възприятията за войната и смисъла ѝ за Европейски Съюз се отразяват и при определянето на главните полезности, които жителите желаят Европейският парламент да пази предпочитано. Демокрацията заема челно място. Следват отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки индикатор с 27%. За българските респонденти водещите полезности, които Европейският парламент би трябвало да пази, са свободата на напредване в Европейски Съюз (33%), следвана от върховенството на закона (32%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз и неговите райони (27%). Демокрацията и отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света остават на пето място с 22%, а свободата на словото и на мисълта - на шесто с 20%.
• За разлика от множеството европейци, съвсем половината българи правят оценка позитивно Китай и Русия, а над 50% имат негативно отношение към Съединени американски щати.
• Над две трети от респондентите у нас считат, че поддържането на цените и разноските на живот е по-голям приоритет от отбраната на свободата и демокрацията.
Такива са резултатите от специфичното изследване на Евробарометър за пролетта на 2022 година То бе публикувано от Европейския парламент.
Войната на Русия против Украйна е засилила публичната поддръжка за Европейски Съюз, е открило изследването. В целия Европейски съюз са извършени 26 580 изявленията. 1039 от тях са в България.
Почти две трети (65%) от европейците считат участието в Европейски Съюз за нещо положително. Това е най-високият резултат от 2007 година насам, когато този индикатор бе 58%. Членството в Европейски Съюз е несъмнено като „ нещо положително “ от болшинството от жителите във всички страни членки като се изключи Гърция и Словакия, където повече респонденти го считат за „ нито положително, нито неприятно “. В съпоставяне с последното изследване на Парламента, извършено в края на 2021 година, резултатите по този индикатор са се нараснали доста в множеството страни членки. Докато в България се регистрира лек спад от 2 процентни пункта (47%).
52% от европейците имат позитивна настройка към Европейски Съюз и единствено 12% негативна. Националните резултати варират от 76% в Ирландия до 32% в Гърция. В България близо половината интервюирани имат позитивно виждане за Европейски Съюз (49%), което съставлява спад с 2 процентни пункта по отношение на края на 2021 година Отрицателни настройки са изразили 20% от респондентите.
Европейски Съюз и светът
Неотдавнашните събития също по този начин образуваха вижданията на европейците за други огромни участници на интернационалната сцена. Русия се прави оценка позитивно единствено от 10% от интервюираните европейци. Китай е с втория най-нисък резултат от 22%. За съпоставяне европейците имат по-положителна настройка към Англия (65%,), следвана от Съединени американски щати с 58%. Българските респонденти също имат висока позитивна настройка към Обединеното кралство (62%). Нагласите им към останалите геополитически субекти обаче се разграничават значително. Почти всеки втори българин прави оценка Русия (49%) и Китай (50%) позитивно към сегашния миг. Докато преобладаващата оценка за Съединени американски щати е негативна (53%) против 40% позитивна.
Повечето жители на Европейски Съюз възприемат войната в Украйна като фундаментална смяна. 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане неизменен. Само към една трета от респондентите не чакат промени в метода си на живот (37%). В България над две трети от интервюираните са неуверени, че животът им ще остане неизменен (71%), като едвам 25% не чакат промени.
Поради повишаването на инфлацията и разноските за живот още преди началото на съветското настъпление в Украйна, което в допълнение усили наклонността, четирима от всеки 10 европейци декларират, че към този момент усещат отрицателно влияние върху стандарта си на живот (40%). В България съвсем двама от трима респонденти декларират, че към този момент изпитват негативен резултат върху метода си на живот (62%). Това е най-високият дял от всички страни членки.
Независимо от негативите, 59% от европейците смятат, че отбраната на общите европейски полезности като свободата и демокрацията е приоритет, даже това да се отрази на цените и разноските за живот, което се дефинира като явен знак за европейска резистентност и единение. В България едвам 28% от респондентите считат, че отбраната на общите европейски полезности като свободата и демокрацията е приоритет, като дават преимущество на поддържането на цените и разноските за живот (70%).
Ценности за отбрана и цели на Европейския парламент
Нарастващото безпокойствие за икономическото положение е отразено и при определянето на политическите цели, върху които европейските жители желаят Парламентът да се концентрира. Борбата с бедността и общественото изключване се загатва преди всичко (38%), следвана от публичното опазване на здравето (35%) и демокрацията и правилата на правовата страна (32%). Нагласите на българските респонденти се приближават до средноевропейските, оценявайки като най-приоритетни тематиките за битката с бедността и общественото изключване и поддръжката на стопанската система и основаването на нови работни места (и двете с 46%). На второ и трето място у нас са публичното опазване на здравето (39%) и демокрацията и правилата на правовата страна и бъдещето на Европа (и двете с 28%).
Възприятията за войната и смисъла ѝ за Европейски Съюз се отразяват и при определянето на главните полезности, които жителите желаят Европейският парламент да пази предпочитано. Демокрацията заема челно място. Следват отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки индикатор с 27%. За българските респонденти водещите полезности, които Европейският парламент би трябвало да пази, са свободата на напредване в Европейски Съюз (33%), следвана от върховенството на закона (32%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз и неговите райони (27%). Демокрацията и отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света остават на пето място с 22%, а свободата на словото и на мисълта - на шесто с 20%.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ