Медиапул: 100 българи милионери от заплати
Булфото
Неравенството в приходите сред небогати и богати е особено за властнически пирамидални стопански системи, в които решенията се взимат от горната страна, а бизнесът е зависещ или подвластен от властта. Това води до липса на качествена конкуренция, която да търси качествени фрагменти и да предлага високи заплати за високи резултати. В резултат липсва мощна междинна класа в подобен вид, клонящи към тирания, общества.
В демократичните общества неравенствата са доста по-слабо изразени, заради огромната пазарна конкуренция и ограничение на властта.
България е освен страната с най-ниски приходи в Европейски Съюз, само че и с най-голямо неравноправие в приходите.
Според Евростат най-богатите 20% от популацията в страната получават 8.2 пъти повече спрямо най-бедните 20%, като приблизително за Европейски Съюз разликата е 5.2 на 100. Това написа " Медиапул ".
Данните за формалните приходите на българите, декларирани пред Националната организация за приходите през 2019 година, демонстрират, че в България има относително малко богати хора, само че пък те са в действителност богати, даже съгласно стандартите на най-развитите западни стопански системи.
Топ 5 на най-високите заплати
Топ 5 на българите с най-високи заплати на база формалните им приходи от трудови или приравнени на тях правни отношения (например контракти за управление) са заявили за 2019 година към 10 -15 млн. лева годишен приход, което прави малко под или малко над 1 милион лв. на месец приход единствено от труд, излиза наяве от отговори на приходната организация по питане на Mediapool. От няколко години насам Национална агенция за приходите не дава по-детайлна информация за най-високите публични приходи у нас, с цел да не разкрива индивидуализирани данни.
От Национална агенция за приходите оповестиха още, че " заявеният облагаем приход за топ 100 лица с най-голям приход по трудови правни отношения за 2019 година е 370.6 млн. лв., а заявеният налог за тези приходи е в размер на 37 млн. лв. ". Това значи, че въпросните 100 българи получават приблизително към 308 000 лева на месец за труда си. В същото време най-нископлатените служащи получаваха 560 лева на месец, а междинният чиновник на трудов контракт – към 1300 лева Тоест 100-те най-високоплатени наемници в България предходната година са получавали на месец парите, които средностатистическият служащ изкарва с труда си за към 20 години.
Близо 90% от работещите у нас взимат до 2000 лева
По-подробната разбивка на формалните приходи на българина от труд, декларирани пред Национална агенция за приходите през 2019 година (виж графиката), демонстрират, че общо 1.5 милиона българи от общо 2.4 милиона работещи имат приход по-малък или еднакъв на 1000 лева на месец. Други към 600 000 души взимат сред 1000 и 2000 лева на месец, което значи, че близо 90% от работещите българи са по-малко или повече небогати.
Брой лица, получаващи заплати в съответните диапазони през 2019 година (под 560 лева, сред 560 лева и 610 лева и т. н.) и платили ДДФЛ - налог върху приходите на физическите лица. Източник: Министерство на финансите
Доход над 5000 лева на месец получават едвам към 65 000 души, а хората с високи приходи, които получават за труда си над 30 000 лева на месец са към 4000 души по данни от декември 2019 година, които включват и коледните бонуси.
От тези данни се вижда, че в България към 90% от популацията е повече или по-малко оскъдно, или има голям сив бранш на пазара на труда, който не обгръща забележителен размер недекларирани приходи. Така или другояче, богатите хора са доста малко, само че на общия декор и от позиция на ценовото ниво в страната те са в действителност богати.
От съображения за отбрана на персоналните данни от няколко години насам Национална агенция за приходите не афишира обществено профила на българите с най-голям формален приход от труд, както правеше в предишното. Така въз основата на наличната обществена информация не може да се направи даже почти допускане кои са тези браншове на стопанската система и тези великански корпорации в България, които са толкоз сполучливи, че дават заплати на мениджърите си, на които могат да завидят даже шефовете на топ корпорации в Германия или Англия, освен това с съвсем нулеви осигуровки и извънредно ниски данъчни удръжки.
Хората с топ заплати - банкери, лекари, IT експерти
За мениджърите милионери може да се допусна, че не работят в държавния бранш. Дори най-богатият чиновник на държавна работа през 2019 година - някогашният началник на Българската банка за развиване Стоян Мавродиев, със заплатата си от към 36 000 – 40 000 лева на месец, не може да се мери с топ мениджърите. Другите най-добре платени чиновници в държавните институции – шефовете на Българската национална банка, със заплатите си от по 24 000 – 26 000 лева на месец (с бонусите и добавките от бордове) са напряко небогати на фона на достиженията в частния бранш. Ако се вземе поради фактът, че управлението на Българска народна банка по закон получава заплата, равна на междинната за частния банков бранш, може да се допусна, че даже топ банкерите и шефовете на пенсионните фондове у нас са надалеч от заплата 300 000 лева или 1 милион на месец.
С такива равнища не могат да се похвалят даже другата професионална група с високи приходи – топ лекари и шефове на лечебни заведения. По публични данни изключение е лекарското семейство Мазнейкови, което съзнателно е заявило пред Национална агенция за приходите общо към 2.5 млн. лева доходи от заплати от ръководството на частната си болница през предходната година. Известният като най-богатия български доктор - кардиохирургът проф. доктор Генчо Начев, шеф на УМБАЛ " Св. Екатерина ", през 2019 година е получил заплата 114 000 лева, само че към нея е прибавил над 310 000 лева от стопанска активност. Заплатата от към 15 000 лева на месец на най-високоплатения началник на държавна болница за 2019 година – шефът на " Майчин дом " проф. Иван Костов, също е надалеч от големите декларирани мениджърски хонорари в частния бранш.
Все отново заплатите на топ лекарите са илюстрация на големите неравенства в приходите на работещите в бранш " Здравеопазване ", които лъснаха в рецесията с Covid-19. Точно преди експлоадирането на пандемията през март по первазите на прозорците на Народното събрание се качиха медицински сестри, които съумяха да извоюват дълго чакано нарастване до... 900 – 950 лева съществена заплата за длъжността от следващата година.
И до момента в който заплатите на шефовете в държавните институции, банки и лечебни заведения са видни за всички, тъй като са обществени по закон, у нас няма съвсем никаква бистрота на възнагражденията на управленията на най-големите частни корпорации, макар че тези данни би трябвало да са част от всеки годишен финансов доклад.
Сравнително транспарантно е да вземем за пример електроенергийното сдружение ЧЕЗ. То регистрира " общо начислени хонорари на главния управителен личен състав " на " ЧЕЗ Електро България " през 2019 година в размер на 227 000 лева Членовете на управителния (3 души) и надзорния съвет (6 души) на " ЧЕЗ Разпределение България " АД през 2019 година пък са получили общо 165 000 лева
Разбира се, от позиция на публичния интерес не е толкоз значима личността на хората с месечни заплати от стотици хиляди или милиони левове, а по-скоро качеството на корпоративното ръководство в техните корпорации и тяхната корпоративна и обществена отговорност.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Неравенството в приходите сред небогати и богати е особено за властнически пирамидални стопански системи, в които решенията се взимат от горната страна, а бизнесът е зависещ или подвластен от властта. Това води до липса на качествена конкуренция, която да търси качествени фрагменти и да предлага високи заплати за високи резултати. В резултат липсва мощна междинна класа в подобен вид, клонящи към тирания, общества.
В демократичните общества неравенствата са доста по-слабо изразени, заради огромната пазарна конкуренция и ограничение на властта.
България е освен страната с най-ниски приходи в Европейски Съюз, само че и с най-голямо неравноправие в приходите.
Според Евростат най-богатите 20% от популацията в страната получават 8.2 пъти повече спрямо най-бедните 20%, като приблизително за Европейски Съюз разликата е 5.2 на 100. Това написа " Медиапул ".
Данните за формалните приходите на българите, декларирани пред Националната организация за приходите през 2019 година, демонстрират, че в България има относително малко богати хора, само че пък те са в действителност богати, даже съгласно стандартите на най-развитите западни стопански системи.
Топ 5 на най-високите заплати
Топ 5 на българите с най-високи заплати на база формалните им приходи от трудови или приравнени на тях правни отношения (например контракти за управление) са заявили за 2019 година към 10 -15 млн. лева годишен приход, което прави малко под или малко над 1 милион лв. на месец приход единствено от труд, излиза наяве от отговори на приходната организация по питане на Mediapool. От няколко години насам Национална агенция за приходите не дава по-детайлна информация за най-високите публични приходи у нас, с цел да не разкрива индивидуализирани данни.
От Национална агенция за приходите оповестиха още, че " заявеният облагаем приход за топ 100 лица с най-голям приход по трудови правни отношения за 2019 година е 370.6 млн. лв., а заявеният налог за тези приходи е в размер на 37 млн. лв. ". Това значи, че въпросните 100 българи получават приблизително към 308 000 лева на месец за труда си. В същото време най-нископлатените служащи получаваха 560 лева на месец, а междинният чиновник на трудов контракт – към 1300 лева Тоест 100-те най-високоплатени наемници в България предходната година са получавали на месец парите, които средностатистическият служащ изкарва с труда си за към 20 години.
Близо 90% от работещите у нас взимат до 2000 лева
По-подробната разбивка на формалните приходи на българина от труд, декларирани пред Национална агенция за приходите през 2019 година (виж графиката), демонстрират, че общо 1.5 милиона българи от общо 2.4 милиона работещи имат приход по-малък или еднакъв на 1000 лева на месец. Други към 600 000 души взимат сред 1000 и 2000 лева на месец, което значи, че близо 90% от работещите българи са по-малко или повече небогати.
Брой лица, получаващи заплати в съответните диапазони през 2019 година (под 560 лева, сред 560 лева и 610 лева и т. н.) и платили ДДФЛ - налог върху приходите на физическите лица. Източник: Министерство на финансите
Доход над 5000 лева на месец получават едвам към 65 000 души, а хората с високи приходи, които получават за труда си над 30 000 лева на месец са към 4000 души по данни от декември 2019 година, които включват и коледните бонуси.
От тези данни се вижда, че в България към 90% от популацията е повече или по-малко оскъдно, или има голям сив бранш на пазара на труда, който не обгръща забележителен размер недекларирани приходи. Така или другояче, богатите хора са доста малко, само че на общия декор и от позиция на ценовото ниво в страната те са в действителност богати.
От съображения за отбрана на персоналните данни от няколко години насам Национална агенция за приходите не афишира обществено профила на българите с най-голям формален приход от труд, както правеше в предишното. Така въз основата на наличната обществена информация не може да се направи даже почти допускане кои са тези браншове на стопанската система и тези великански корпорации в България, които са толкоз сполучливи, че дават заплати на мениджърите си, на които могат да завидят даже шефовете на топ корпорации в Германия или Англия, освен това с съвсем нулеви осигуровки и извънредно ниски данъчни удръжки.
Хората с топ заплати - банкери, лекари, IT експерти
За мениджърите милионери може да се допусна, че не работят в държавния бранш. Дори най-богатият чиновник на държавна работа през 2019 година - някогашният началник на Българската банка за развиване Стоян Мавродиев, със заплатата си от към 36 000 – 40 000 лева на месец, не може да се мери с топ мениджърите. Другите най-добре платени чиновници в държавните институции – шефовете на Българската национална банка, със заплатите си от по 24 000 – 26 000 лева на месец (с бонусите и добавките от бордове) са напряко небогати на фона на достиженията в частния бранш. Ако се вземе поради фактът, че управлението на Българска народна банка по закон получава заплата, равна на междинната за частния банков бранш, може да се допусна, че даже топ банкерите и шефовете на пенсионните фондове у нас са надалеч от заплата 300 000 лева или 1 милион на месец.
С такива равнища не могат да се похвалят даже другата професионална група с високи приходи – топ лекари и шефове на лечебни заведения. По публични данни изключение е лекарското семейство Мазнейкови, което съзнателно е заявило пред Национална агенция за приходите общо към 2.5 млн. лева доходи от заплати от ръководството на частната си болница през предходната година. Известният като най-богатия български доктор - кардиохирургът проф. доктор Генчо Начев, шеф на УМБАЛ " Св. Екатерина ", през 2019 година е получил заплата 114 000 лева, само че към нея е прибавил над 310 000 лева от стопанска активност. Заплатата от към 15 000 лева на месец на най-високоплатения началник на държавна болница за 2019 година – шефът на " Майчин дом " проф. Иван Костов, също е надалеч от големите декларирани мениджърски хонорари в частния бранш.
Все отново заплатите на топ лекарите са илюстрация на големите неравенства в приходите на работещите в бранш " Здравеопазване ", които лъснаха в рецесията с Covid-19. Точно преди експлоадирането на пандемията през март по первазите на прозорците на Народното събрание се качиха медицински сестри, които съумяха да извоюват дълго чакано нарастване до... 900 – 950 лева съществена заплата за длъжността от следващата година.
И до момента в който заплатите на шефовете в държавните институции, банки и лечебни заведения са видни за всички, тъй като са обществени по закон, у нас няма съвсем никаква бистрота на възнагражденията на управленията на най-големите частни корпорации, макар че тези данни би трябвало да са част от всеки годишен финансов доклад.
Сравнително транспарантно е да вземем за пример електроенергийното сдружение ЧЕЗ. То регистрира " общо начислени хонорари на главния управителен личен състав " на " ЧЕЗ Електро България " през 2019 година в размер на 227 000 лева Членовете на управителния (3 души) и надзорния съвет (6 души) на " ЧЕЗ Разпределение България " АД през 2019 година пък са получили общо 165 000 лева
Разбира се, от позиция на публичния интерес не е толкоз значима личността на хората с месечни заплати от стотици хиляди или милиони левове, а по-скоро качеството на корпоративното ръководство в техните корпорации и тяхната корпоративна и обществена отговорност.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ