28 юли: Как България плати за Втората балканска война
Букурещкият контракт е подписан на 28 юли (10 август нов стил) 1913 година от делегатите на България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция. Договорът е подписан след Втората балканска война (Междусъюзническата война) и променя предходния Лондонски контракт, с който се поставя завършек на Първата балканска война. Около месец по-късно българите подписват обособен граничен контракт (Константинополския договор) с османците, които си възстановяват част от територията на запад от линията Енос-Мидия по време на втората война.
България, недоволна от достиженията си в Първата балканска война и изключително от гръцките и сръбските завоевания в Македония, стартира офанзива против някогашните си съдружници през юни 1913 година Атаките са отблъснати и гръцката и сръбската войска нахлуват в следена от България територия в подмяна. В същото време османците настъпват в Източна Тракия и си връщат Адрианопол, до момента в който Румъния употребява опцията да нахлуе в България от север и да напредне против дребна опозиция на малко разстояние от българската столица София. Изолирана и заобиколена от по-мощна коалиция от съперници, България е принудена да се съгласи на помирение и на мирни договаряния, които да се проведат в румънската столица Букурещ.
Въпреки че османците също са взели участие във Втората балканска война, те не са били показани на този контракт. Вместо това по-късно са подписани двустранни контракти с България (Константинополски договор) и Гърция (Атински договор).
An illustration celebrating the peace conference hosted in Bucharest in summer 1913 after the Second Balkan War. King Carol I of Romania offers his hands to the other Christian monarchs of the region. Bulgaria & the Ottoman Empire signed a separate treaty.
— Dr. Grant T. Harward (@GHarward)
Клаузи на контракта
Териториални
България отстъпва на Румъния региона на север и изток от линията Тутракан – Екрене, в това число двете селища. София признава за сръбски териториите на запад от вододела на Вардар и Струма дружно с горното поречие на Струмешница. Българо-гръцката граница е прокарана по билото на Беласица на изток до устието на Места. Така в рамките на Гърция влизат редица градове и области, завзети от българите през войната с Османската империя – Кукуш, Сяр, Драма и Кавала.
Военни
С член VI на контракта българското държавно управление се задължава да сведе в къс период армията си до мирновремения ѝ състав. Демобилизацията би трябвало да бъде осъществена ден откакто армейските щабове на страните по контракта си разменят публични известия за подписването му.
Изтеглянето на задграничните войски от българска територия би трябвало да стартира след разпускането на българските запасняци и да продължи най-вече 15 дни. Дотогава румънската войска остава зад демаркационна линия сред Свищов и Ловеч (на изток), Лом и Берковица (на запад), Арабаконак, Мирково и Златица (на юг).
В период от две години (до 1915 г.) България би трябвало да срине всички укрепления по новата граница с Румъния и се ангажира да не строи нови към Русе, Шумен и в 20-километров периметър от Балчик.
Първата международна война
На този ден през 1914 година стартира един от най-кървавите спорове в човешката история – Първата международна война. В него се включват множеството Велики сили, обединени в две противостоящи обединения – Антантата (Франция, Руска империя, Англия, Сърбия, след това Съединени американски щати и други държави), против Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 милиона бойци, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Убити са повече от 15 милиона души, което прави Първата международна война една от най-унищожителните.
Непосредствен мотив за започването на войната е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 година, само че спорът има по-дълбоки аргументи, водеща измежду които е империалистичната политика на Великите сили. Започналата война сред Сърбия и Австро-Унгария задейства системата от военни съюзи, зародила в Европа през предходните десетилетия, и седмици след нейното начало главните европейски сили се включват във войната, която скоро се разгръща и в техните колонии по целия свят.
On July 28, 1914, World War I began as Austria-Hungary declared war on Serbia.
Maps shows the % of populations killed during the conflict.
— Xavi Ruiz (@xruiztru)
Военните дейности стартират с немско нахлуване в Белгия и Люксембург, с цел да настъпват от равнините, австро-унгарско нахлуване в Сърбия и съветско нахлуване против Прусия. След като немското нахлуване към Париж е спряно, на Западния фронт се води статична окопна война с фронтова линия, която съвсем не се трансформира до 1917 година
На Източния фронт съветската войска напредва сполучливо против австро-унгарците, само че е отблъсната от немските войски. Нови фронтове се откриват с влизането във войната на Османската империя по-късно през 1914 година, България и Италия през 1915 година и Румъния през 1916 година
През 1917 година Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за уверено немско нахлуване на Западния фронт през 1918 година е спрян след намесата на Съединените щати. През идващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е подложен в 11 ч. на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия помирение.
България
След пробива при Добро поле и успеха при Дойран България, разчитайки на прокламираните правила на президента Уилсън за следвоенното устройство, подписва Солунското помирение и излиза от войната. При края на войната България е измежду победените. Принципите на президента Уилсън са пренебрегнати от Британия и Франция и по силата на Ньойския кротичък контракт страната е принудена да се откаже от част от териториите си – Южна Добруджа за повторно е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море сред реките Марица и Места), като краткотраен мандат – на Съглашението, което след това я дава на Гърция с уговорката за стопански изход на България на Бяло море – ангажимент, който гърците не извършват.
България е първата страна, която подписва помирение на 29 септември 1918 година Войната е изгубена, а вследствие на подписаните след това контракти страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България претърпява нова национална злополука.
Указ №227
Заповед №227 от 28 юли 1942 година е издадена от Йосиф Сталин в качеството му на национален комисар на защитата на Съюз на съветските социалистически републики. Заповедта е известна още като Заповед „ Нито крачка обратно! “.
Заповедта разпорежда във всеки фронт да бъдат основани от един до три наказателни батальона, формирани от междинни и старши командири и политически служащи, които са нарушили дисциплината от боязън и психическа нестабилност. Тези отряди би трябвало да бъдат изпращани на най-трудните сектори от фронта, „ с цел да им се даде опция да изкупят с кръв закононарушенията си против Родината “.
Заповядва се основаването във всяка войска на три до пет добре въоръжени заградителни отряда за разстрел на всички, които отстъпват. Никой пълководец няма право да отстъпва без заповед. Нарушителите подлежат на съд от боен арбитражен съд.
Още събития на 28 юли:
1330 година – В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи проваляне от сръбската армия. Стефан Душан разгромява царската татарска армия, а Михаил Шишман умира три дни по-късно (31 юли 1330 г.) от раните си и в плен.1540 година – британският крал Хенри VIII се дами за петата си брачна половинка Катрин Хауърд.1794 година – Максимилиан Робеспиер, един от водачите на Френската гражданска война, е екзекутиран с гилотина в Париж.1976 година – Таншанското земетресение, което изравнява със земята град Таншан в Китайската национална република, взима 242 769 жертви и ранява 164 851 души2005 година – Ирландската републиканска войска (ИРА) публично афишира цялостно и дефинитивно преустановяване на въоръжените дейности против английската власт в Северна Ирландия.
Родени:
1828 година – роден е съветският военачалник Йосиф Гурко1929 година – родена е първата дама на Съединени американски щати Жаклин Кенеди Онасис1946 година – родена е българската режисьорка Иванка Гръбчева („ Изпити късно “, „ Войната на таралежите “, „ 13-ата избраница на принца “)
Починали:
1741 година – умира италианският композитор Антонио Вивалди1750 година – умира немският композитор Йохан Себастиен Бах1794 година – умира лидерът на Френската гражданска война Максимилиан Робеспиер
По темата
България, недоволна от достиженията си в Първата балканска война и изключително от гръцките и сръбските завоевания в Македония, стартира офанзива против някогашните си съдружници през юни 1913 година Атаките са отблъснати и гръцката и сръбската войска нахлуват в следена от България територия в подмяна. В същото време османците настъпват в Източна Тракия и си връщат Адрианопол, до момента в който Румъния употребява опцията да нахлуе в България от север и да напредне против дребна опозиция на малко разстояние от българската столица София. Изолирана и заобиколена от по-мощна коалиция от съперници, България е принудена да се съгласи на помирение и на мирни договаряния, които да се проведат в румънската столица Букурещ.
Въпреки че османците също са взели участие във Втората балканска война, те не са били показани на този контракт. Вместо това по-късно са подписани двустранни контракти с България (Константинополски договор) и Гърция (Атински договор).
An illustration celebrating the peace conference hosted in Bucharest in summer 1913 after the Second Balkan War. King Carol I of Romania offers his hands to the other Christian monarchs of the region. Bulgaria & the Ottoman Empire signed a separate treaty.
— Dr. Grant T. Harward (@GHarward)
Клаузи на контракта
Териториални
България отстъпва на Румъния региона на север и изток от линията Тутракан – Екрене, в това число двете селища. София признава за сръбски териториите на запад от вододела на Вардар и Струма дружно с горното поречие на Струмешница. Българо-гръцката граница е прокарана по билото на Беласица на изток до устието на Места. Така в рамките на Гърция влизат редица градове и области, завзети от българите през войната с Османската империя – Кукуш, Сяр, Драма и Кавала.
Военни
С член VI на контракта българското държавно управление се задължава да сведе в къс период армията си до мирновремения ѝ състав. Демобилизацията би трябвало да бъде осъществена ден откакто армейските щабове на страните по контракта си разменят публични известия за подписването му.
Изтеглянето на задграничните войски от българска територия би трябвало да стартира след разпускането на българските запасняци и да продължи най-вече 15 дни. Дотогава румънската войска остава зад демаркационна линия сред Свищов и Ловеч (на изток), Лом и Берковица (на запад), Арабаконак, Мирково и Златица (на юг).
В период от две години (до 1915 г.) България би трябвало да срине всички укрепления по новата граница с Румъния и се ангажира да не строи нови към Русе, Шумен и в 20-километров периметър от Балчик.
Първата международна война
На този ден през 1914 година стартира един от най-кървавите спорове в човешката история – Първата международна война. В него се включват множеството Велики сили, обединени в две противостоящи обединения – Антантата (Франция, Руска империя, Англия, Сърбия, след това Съединени американски щати и други държави), против Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 милиона бойци, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Убити са повече от 15 милиона души, което прави Първата международна война една от най-унищожителните.
Непосредствен мотив за започването на войната е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 година, само че спорът има по-дълбоки аргументи, водеща измежду които е империалистичната политика на Великите сили. Започналата война сред Сърбия и Австро-Унгария задейства системата от военни съюзи, зародила в Европа през предходните десетилетия, и седмици след нейното начало главните европейски сили се включват във войната, която скоро се разгръща и в техните колонии по целия свят.
On July 28, 1914, World War I began as Austria-Hungary declared war on Serbia.
Maps shows the % of populations killed during the conflict.
— Xavi Ruiz (@xruiztru)
Военните дейности стартират с немско нахлуване в Белгия и Люксембург, с цел да настъпват от равнините, австро-унгарско нахлуване в Сърбия и съветско нахлуване против Прусия. След като немското нахлуване към Париж е спряно, на Западния фронт се води статична окопна война с фронтова линия, която съвсем не се трансформира до 1917 година
На Източния фронт съветската войска напредва сполучливо против австро-унгарците, само че е отблъсната от немските войски. Нови фронтове се откриват с влизането във войната на Османската империя по-късно през 1914 година, България и Италия през 1915 година и Румъния през 1916 година
През 1917 година Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за уверено немско нахлуване на Западния фронт през 1918 година е спрян след намесата на Съединените щати. През идващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е подложен в 11 ч. на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия помирение.
България
След пробива при Добро поле и успеха при Дойран България, разчитайки на прокламираните правила на президента Уилсън за следвоенното устройство, подписва Солунското помирение и излиза от войната. При края на войната България е измежду победените. Принципите на президента Уилсън са пренебрегнати от Британия и Франция и по силата на Ньойския кротичък контракт страната е принудена да се откаже от част от териториите си – Южна Добруджа за повторно е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море сред реките Марица и Места), като краткотраен мандат – на Съглашението, което след това я дава на Гърция с уговорката за стопански изход на България на Бяло море – ангажимент, който гърците не извършват.
България е първата страна, която подписва помирение на 29 септември 1918 година Войната е изгубена, а вследствие на подписаните след това контракти страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България претърпява нова национална злополука.
Указ №227
Заповед №227 от 28 юли 1942 година е издадена от Йосиф Сталин в качеството му на национален комисар на защитата на Съюз на съветските социалистически републики. Заповедта е известна още като Заповед „ Нито крачка обратно! “.
Заповедта разпорежда във всеки фронт да бъдат основани от един до три наказателни батальона, формирани от междинни и старши командири и политически служащи, които са нарушили дисциплината от боязън и психическа нестабилност. Тези отряди би трябвало да бъдат изпращани на най-трудните сектори от фронта, „ с цел да им се даде опция да изкупят с кръв закононарушенията си против Родината “.
Заповядва се основаването във всяка войска на три до пет добре въоръжени заградителни отряда за разстрел на всички, които отстъпват. Никой пълководец няма право да отстъпва без заповед. Нарушителите подлежат на съд от боен арбитражен съд.
Още събития на 28 юли:
1330 година – В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи проваляне от сръбската армия. Стефан Душан разгромява царската татарска армия, а Михаил Шишман умира три дни по-късно (31 юли 1330 г.) от раните си и в плен.1540 година – британският крал Хенри VIII се дами за петата си брачна половинка Катрин Хауърд.1794 година – Максимилиан Робеспиер, един от водачите на Френската гражданска война, е екзекутиран с гилотина в Париж.1976 година – Таншанското земетресение, което изравнява със земята град Таншан в Китайската национална република, взима 242 769 жертви и ранява 164 851 души2005 година – Ирландската републиканска войска (ИРА) публично афишира цялостно и дефинитивно преустановяване на въоръжените дейности против английската власт в Северна Ирландия.
Родени:
1828 година – роден е съветският военачалник Йосиф Гурко1929 година – родена е първата дама на Съединени американски щати Жаклин Кенеди Онасис1946 година – родена е българската режисьорка Иванка Гръбчева („ Изпити късно “, „ Войната на таралежите “, „ 13-ата избраница на принца “)
Починали:
1741 година – умира италианският композитор Антонио Вивалди1750 година – умира немският композитор Йохан Себастиен Бах1794 година – умира лидерът на Френската гражданска война Максимилиан Робеспиер
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ