Будизмът отрича категорично съществуването на душата, както тя се разбира

Будизмът отхвърля изрично съществуването на душата, както тя се схваща в теистичните религии.

В други религии душата е парченце от Божеството, нещо изцяло, непроменяемо и непрекъснато, което е основано от Божеството.

Ето го Иван, той има душа и тази душа ще остане вечно Иван, даже Иван да почине и възкръсне, или в случай че Иван се прероди в тялото на хлебарка, това ще бъде хлебарката Иван, това ще бъде неговата душа.

В будизма тази позиция изрично се отхвърля. В будизма съществува концепцията за анатман – нереалност на непрекъснат, имобилен, неизменим Аз.

Светът в будизма е движеща се цялост от обикновени частици на битието – дхарми. Дхармите са както материални, по този начин и нематериални.

Съответно личността в будизма е поток от мигновени положения. Тоест, в случай че е допустимо да се приказва за някакъв Иван, то е единствено за един миг. В идващия момент Иван към този момент няма да бъде неговото минало и ще се трансформира в нов, защото съзнанието му ще се промени.

Тоест личността е заблуда, като илюзията на движещ се човек на кино екран, във филм, състоящ се от доста фрагменти.

Следователно в будизма не се приказва за прераждане на душата. Говори се за съществуването на безконечен невъзникнал поток на разсъдъка в ново тяло. Вселената в будизма е безначална.

Ако се опитаме въображаемо да се върнем в предишното към началото на съществуването на света, ще открием безконечност. Този в никакъв случай не възникващ умствен континуум не принадлежи на никого съответно.

Можете жестоко да го сравните със смарт телефон, завещан в семейство. Никой от притежателите на смарт телефони не знае кой го е купил. Но в последна сметка Иван го е получил. А Иван, умирайки, дава смарт телефона на сина си Георги.

Георги изтри всички фотоси и контакти на Иван, актуализира някои елементи, сложи нова карта с памет и остави същия номер. Този телефонен номер условно комбинира предходното и идващото положение на смарт телефона, до момента в който всичко останало се е трансформирало под въздействието на външни аргументи. После Георги ще почине и ще даде смарт телефона на Пепи и така нататък

Съществува подобен древногръцки мит и абсурд „ Корабът на Тезей “. Ако всички съставни елементи на истинския обект са сменени, обектът остава ли си същият обект?

Според гръцкия мит, преразказан от Плутарх, корабът, с който Тезей се връща от Крит в Атина, е бил съхраняван от атиняните до ерата на Деметрий от Фалер и е изпращан годишно със свещено обръщение в Делос. Когато го ремонтирали, те последователно заменяли дъските, до момента в който сред философите не зародил спор, това към момента ли е същият транспортен съд или е различен, нов? Освен това поражда въпросът: в случай че вторият транспортен съд е издигнат от остарели дъски, кой ще е същинският?

В будизма потокът на мозъка е подобен транспортен съд. Условно може да се преглежда като едно цяло. Но съставните му детайли, както материални, по този начин и нематериални, непрестанно се заменят с други.

Комбинацията от тези детайли образува ново качество – схващане.

В будизма броят на умствените потоци в сансара (в положение на причинно-следствени връзки) е стеснен. Този брой е доста огромен. Смята се, че нашият човешки свят не е единственият.

Потоците на разсъдъка могат да съществуват както на основа на материята, по този начин и без основа на материя. Условието за съществуването на разсъдъка е съществуването на най-малко един орган на усещане. Всеки разсъдък има капацитет за прояснение и в това всички те са равни.

Този капацитет на прояснение рано или късно ще бъде осъществен. Можете да сравните това с това по какъв начин човек не може да забележи космите на личната си глава.

Той може да не вижда косата си, да не я усеща, само че в случай че това положение се удължи за доста дълго време, тогава рано или късно ще зародят такива подобаващи условия, при които човек ще откри косата си, тъй като те ще стартират да го тормозят.

А с капацитета на просветлението е тъкмо противоположното. Човек разкрива този капацитет, когато спре да се тревожи за каквото и да било.

Щом някакъв разсъдък премине в положение на нирвана (битие, само че несъществуване), в положението на сансара броят на съзнанията понижава с 1.

Следователно броят на съзнанията в сансара непрестанно понижава с времето (не пораждат нови). Защо тогава има повече хора? Защото повече съзнания от други светове, в това число нематериални, са подготвени да се превъплътят в човешка форма.

Човешката форма се счита в будизма за удобна за развиването и разкриването на капацитета на просветлението. Съществата в долните светове страдат прекалено много, прекомерно доста трудности имат за прояснение.

Съществата във висшите светове страдат прекомерно малко, с цел да схванат своята взаимозависимост.

А индивидът е някъде по средата, в подобаващи условия. Следователно увеличението на броя на хората е от изгода за всички живи същества. Тъй като има повече условия за преустановяване на сансара.

С течение на времето всички съзнания ще преминат в нирвана.

esotericblog