bTV продължава с поредицата „Президентите на България“.В четири поредни съботи ...

bTV продължава с поредицата „Президентите на България“.В четири поредни съботи

"Президентите на България": Георги Първанов за кризите и правомощията на държавния глава

bTV не престава с поредицата „ Президентите на България “.

В четири следващи съботи ви описваме за всичко, останало прикрито от камерите и обществеността през мандатите на държавните глави Росен Плевнелиев, Георги Първанов, Петър Стоянов и Жельо Желев.

Тази събота е ред на президента в срока 2002 - 2012 година Георги Първанов.

Снимка: bTV Господин Първанов, 10 години след вашето десетилетие в президентската институция. С какво се занимавате в този момент?

С каквото си желая. Имаше едно излъчване на Ваш сътрудник, в края на втория ми мандат ме попита какво върша тогава и аз споделих: „ Каквото е належащо “, а в следствие споделям: „ С каквото си пожелая “. Цял живот съм писал, откакто написах една книга – документално-мемоарна, в този момент се хвърлих с повече примамка даже да пиша книга за водачеството.

Тъй като се занимавате с история и документи, аз ще ви върна в един различен миг - шеговито споделяте в последната Ви книга, че в деня на първите Ви президентски избори сте били подготвени единствено с изказване за отрицателен резултат или почетна загуба. Как победихте първия си мандат, на инат на социолозите?

Победих с доста бягане, с доста боричкане, с доста работа, с една друга технология. Тогава правехме избори по този начин, обикаляйки цялата страна, срещайки се с доста хора. Тогава на събранията можехте да срещнете избиратели, ставаха съществени полемики и до момента в който другите се занимаваха тук с измислени диспути, аз към този момент бях стигнал до доста хора. Бях направил доста избори преди този момент, 3 месеца преди този момент аз бях изгубил доста тежко парламентарните избори против Царя. Бях печелил още по преди този момент локалните избори. Тоест в доста следващи разнообразни по своя темперамент избори аз бях построил своята тактика и тактичност. Бяха ме отписали, смятаха ме, че съм самурай, подлагам се на харакири, макар че за почуда на мнозина аз взех, че спечелих. Между другото, имаше едно изследване, което 40 дни преди изборите ми даваше 15-о място по рейтинг, а аз взех, че спечелих.

Снимка: bTV Кога беше по-трудно – първия път, когато е било почуда за мнозина или втория път, когато би трябвало към този момент да запазите доверието на тези, които са Ви избрали?

Без подозрение първия път беше доста по-трудно, тъй като моят конкурент, настоящият конкурент Петър Стоянов, беше разгласен за персона на столетието, той имаше всички учредения да чака успеха, а аз бях глуха съпротива. Разбира се, към този момент със основана огромна, мощна коалиция в действителност победи в разнообразни по-малки борби.

Кои са моментите, за които не бяхте квалифициран, влизайки в постройката на „ Дондуков “ 2?

Разбира се, аз не съм се готвил тясно професионално за държавен глава, само че във всеки случай моята квалификация като политик е била по-широка, повече към държавническото, в сравнение с към проблемите и условията на изпълнителната власт и по тази причина на мен са ми предложили да бъда министър председател. Винаги съм отклонявал сходна концепция, само че като че ли доста по-добре бях квалифициран за „ Дондуков “ 2.

Казвате в книгата си, че няма безконечни врагове в политиката. Как успяхте пък да превърнете Вашите политически съперници в сътрудници в качеството си на държавен глава?

Трудно е, дори и вътре в левицата на мен ми трябваше много време, няколко години. Сега някои считат, че коалиция се прави от през днешния ден за на следващия ден. На мен ми трябваха 3-4 години да направя „ Коалиция за България “. По-малко, само че задоволително време ми трябваше да дам тласъка и да стана, както се майтапят вашите сътрудници, „ проектант на Тройната коалиция “. Имаше непримирими връзки там сред Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия – това са партии разнообразни по своята идейна основа, само че пък би трябвало да се помни, че на едни избори се вършат сдружения преди изборите, с цел да може да се разграничим и оттова да спечелим повече гласове. Но би трябвало да имаме постоянно мислено това, че след изборите би трябвало да може да намерим основите, тъй че да съберем и партии, които са прекомерно разнообразни, да не кажа спорни.

Защо „ коалиция “ съгласно вас за днешните политици е мръсна дума?

Това стартира от времето след Тройната коалиция, може би от страна на ГЕРБ. Бойко Борисов най-често го повтаряше, в следствие, несъмнено, другите го подеха и в този момент като теглим чертата от дистанцията на времето, аз мисля, че мъчно може да бъде опровергана тезата, че идващите сдружения бяха доста по-слаби, доста по-неуспешни, в сравнение с Тройната коалиция при всичките недостатъци, които аз самият съм коментирал и подлагал на критика. Разбира се, не може без сдружения, не можеш да имаш 100, 200, 300 партии, множеството от които в действителност са непримирими, и в един миг да не си помислиш, че ръководството в последна сметка би трябвало да притъпи тези несъгласия и да се намерят главните допирни точки, целите.

Снимка: bTV Не четем сред редовете – има ли основно, значимо събитие във вашите два президентски мандата, което остана прикрито от публичното внимание?

Постарал съм се и в книгата, пък и в многочислени изявленията да опиша съвсем за всичко. Знаете ли, прикрито остава онова, което се прави за подготовката на едно събитие. Ще ви дам един образец с Либия, със спасяването на нашите медицински служащи там. Водеше се огромен спор, несъмнено си спомняте, наистина ли да е очевидна, или скрита дипломацията. Това беше фиктивен спор. Имаше доста очевидни моменти, в това число и моята аудиенция в Триполи и диалозите ми с Тони Блеър, със Саркози, в случай че щете с Буш, само че то има голямо море от подводна работа на хора като Борис Велчев, Георги Димитров – дипломатът, хората от Външно министерство, на Ивайло Калфин екипът. Тихо, добродушно, в този момент към този момент съм извадил документите, които подготвяха нещата, и това е скритата част, без която не може да мине.

От позицията и дистанцията на времето сполучлива ли беше политиката в интернационален проект, която се опитвахте да водите, което включваше следното: „ Винаги с Европа, в никакъв случай против Русия”?

Това не съм го измислил аз. Не съм сигурен, че и предходният цар го е споделил, само че това няма значение. Философията е положителна, още повече, че ние към този момент сме член на Европейски съюз. Във всеки случай се стараем да сме в крайник с останалите. Но салдото би трябвало да го има. И с Русия, и с другите страни от Изтока. Имаме доста другари на юг, на Балканите – сподели го и Буш, сподели го и Барозу - държавният глава на Европейски съюз. Ние бяхме водач, въпреки и неформално разгласен. Така че нужна ни е многостранна политика, в която да бъдем солидарни с Брюксел, дотолкоз, доколкото в действителност нашите ползи го изискват. В същото време да не забравяме, че има доста неща, от които можем да се възползваме от Русия. И освен енергетиката. От другите страни към Черноморско-Каспийския район. Изобщо майсторлъкът е в салдото. Аз имам една такава фраза, може би ще се повторя, тъй като ме закачаха постоянно за огромния шлем, и моята теза беше, че най-хубавото за България са енергийни съветски планове и американски бази. Аз съм го казвал и във Вашингтон, и в Москва и от там никой не е реагирал.

Снимка: bTV Споменахте и американските бази – по какъв начин променихте позицията си от човек, част от партия, която не позволява американски самолети да минават през българското въздушно пространство, а в следствие бяхте държавният глава, който публично подписа и подпечата присъединяване ни в Северноатлантическия алианс?

Всеки има право на развиване. Вижте, аз бях срещу допускането на самолетите за офанзива против Югославия в една война, която аз не одобрявах. Някой беше написал заядливо: „ Имаме си президент-пацифист” и аз не се отхвърлям от това, само че когато към този момент бяхме член на Алианса и то с моя автограф, в действителност ние трябваше да бъдем солидарни, да бъдем правилни към своите сътрудници, само че при едно изискване – когато вършат сдружения, потеглят да нападат Ирак, вършат коалиция на искащите и нас ни включват без да ни питат, а вземат решения за друг тип офанзиви, в това не са привлечени наши военни. Нашите политици не са привлечени. Не, желая равноправно присъединяване и държа на тази позиция, още от времето, когато стана огромния сакатлък с нашите бойци в Кербала, с тяхната гибел, Бог да ги елементарни. Тогава формулирах едни такива правила, в това число и оптимални гаранции за нашите бойци, които изпращаме в контингентите.

Източник: btvnovinite.bg