Западният печат: Превратът в Габон сложи драматичен край на 55-годишното управление на клана Бонго
Българска телеграфна агенция
Офицери от габонската войска направиха прелом, откакто президентът Али Бонго завоюва противоречиви избори, написа лондонският в. „ Гардиън “.
Изданието отбелязва, че оповестеното от военните по малкия екран завладяване на властта значи отменяне на резултатите от вота, които съгласно опозицията са били манипулирани, и добавя, че пучистите са сложили президента под домакински арест. Така Габон става следващата африканска страна, в която беше осъществен прелом, и то единствено броени седмици откакто метежни бойци завзеха властта в Нигер, разяснява вестникът.
„ Гардиън “ помества и разбор по тематиката, в който създателят Джейсън Бърк показва, че уредниците на преврата в Габон могат да разчитат на поддръжката на народа, а повода за това съгласно него е мощното предпочитание за смяна, което подхранва превратите в Африка, даже и хората, които се наемат да я извършат, да са в униформа.
Превратът в Габон постави трагичен завършек на 55-годишното ръководство на семейство Бонго, написа английският в. „ Индипендънт “.
Изданието разяснява, че Габон е един от най-големите производители на нефт в Африка, а в същото време огромна част от 2-милионното му население живее в мизерия. Вестникът напомня, че когато през 2009 година след 42-годишно ръководство е умрял бащата на Али Бонго, Омар, са били оповестени едномесечен печал и едноседмично държавно заравяне, на което са участвали 15 международни водачи, в това число и френският.
Президентските избори след гибелта му завоюва неговият наследник Али, който е едвам третият водач на Габон, откогато през 1960 година страната получава самостоятелност от Франция. Вестникът отбелязва, че след преврата Али Бонго се е обърнал посредством видеообръщение за поддръжка, само че вместо това стотици са излезли по улиците, с цел да честват, както наподобява, края на ръководството му в изискванията на всеобщо неодобрение от спадащия витален стандарт и други проблеми.
Американският ежедневник „ Вашингтон пост “ също подчертава на това, че след изборите габонската войска е поставила завършек на над половинвековното ръководство на политическа династия, и добавя, че това е следващият от забележителна поредност сходни метежи в Западна и Централна Африка. За времето от 2021 година до през днешния ден преврати имаше още в Нигер, Мали, Буркина Фасо, Гвинея, Чад и Судан, напомня вестникът.
Но анализатори и районни водачи акцентират, че този път казусът е по-различен. За разлика от Нигер, Мали и Буркина Фасо, където превратите частично се дължаха и на опасения от безотговорно повишаване на насилието, обвързвано с локални ислямски екстремисти, то Габон беше мирна и относително постоянна страна, показва „ Вашингтон пост “.
Вестник „ Ню Йорк таймс “ акцентира, че Бонго е бил непосредствен съдружник на Франция, както и че през последните години той си е спечелил похвали в чужбина от учени и природозащитници с дейностите си за запазване на габонската гора, която покрива към 90 % от територията на страната. Изданието напомня и че Габон е на седмо място по рандеман на петрол в Африка и членува в петролния картел ОПЕК.
Но 64-годишният Бонго управляваше отпред на режим, упрекван в роднински и другарски назначения и корупция, а до облагите от огромното благосъстояние на страната можеха да се допрян единствено малко на брой, заради което от години в обществото тлееше напрежение, показва „ Ню Йорк таймс “.
Вестникът добавя, че превратът в Габон е нов удар по ползите на Франция в Африка след разигралите се напоследък сходни събития и в Мали, Буркина Фасо и Нигер. При ръководството на Бонго и фамилията му страната остана правилен съдружник на Париж, даже и когато въздействието на Франция в другите ѝ някогашни колонии отслабваше, отбелязва „ Ню Йорк таймс “ и добавя, че френските компании преобладават в петролния бранш на Габон, като встраната са ситуирани и минимум 400 военнослужещи от Париж, доста от които в база в столицата Либървил.
Габонският президент стана следващият боен съдружник на Запада, паднал от власт с прелом, написа в. „ Уолстрийт джърнъл “.
Тази панорама към този момент е позната. Офицери в униформа се появяват по малкия екран и афишират, че са свалили президента. По улиците излизат тълпи от хора в поддръжка на уредниците на преврата. А западните държавни управления осъждат завземането на властта от военните и безрезултатно приканват арестуваният президент да бъде пуснат на независимост, разяснява вестникът.
Изданието отбелязва, че превратите в Африка не стопират да се множат в конюнктура, в която подкрепяните от Съединени американски щати и Европа локални държавни управления не съумяват да донесат благополучие и благоприятни условия за развиване на тези страни.
Déjà coup (Дежа ку/Пак преврат) - габонското държавно управление стана следващото в Африка, сменено от ръководство на военните, разяснява по автентичен метод преврата в Габон друго делово издание – „ Файненшъл таймс “, употребявайки игра на думи с известния френски израз „ дежа вю “ (вече видяно).
