БНБ очаква забавяне на растежа на лихвите по нови депозити и кредити за домакинствата
Брутният вътрешен артикул на България се чака да нарасне с 2,2% през актуалната година след покачване с 1,8% през 2023 година, сочат новите макроикономически прогнози на Българска народна банка, оповестени във вторник. Това съставлява низходяща проверка по отношение на декемврийската прогноза на Българска народна банка за покачване на Брутният вътрешен продукт с 2,5% през 2024 г.
Според централната банка, в поддръжка на растежа ще бъде вътрешното търсене, до момента в който чистият експорт ще се отрази негативно. Вътрешното търсене се планува да бъде подкрепено от повишаване на частното ползване в изискванията на повишаващи се приходи от труд в действително изражение, напредък на капиталовата интензивност, както и от по-високо държавно ползване.
За ускоряването на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт главно въздействие оказва допусканото прекосяване на приноса на изменението на запасите от мощно негативен през 2023 година в безпристрастен през 2024 година, заложено в новата прогноза на Българска народна банка.
Негативната динамичност на чистия експорт пък отразява планувания по-голям напредък на вноса по отношение на този на износа на артикули и услуги. Външното търсене на български артикули и услуги се чака да нарасне с 2,1% през 2024 година и да се форсира до 3,3% през 2025 година и до 3,4% през 2026 г.
Българска народна банка чака растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се форсира през 2025 година до 3,3% и по-късно да се забави до 2,6% през 2026 година, като тази динамичност в огромна степен се дефинира от заложения профил на обществените вложения.
Централната банка предвижда годишната хармонизирана инфлация в България да се забави до 2,3% в края на актуалната година, а средносрочната инфлация да доближи 3%. В края на 2025 година се чака инфлацията да се форсира леко до 2,7% и да остане на това равнище в края на 2026 година В средносрочен проект Българска народна банка чака позитивният принос на базисните съставни елементи за общата инфлация да остане забележителен.
Рисковете пред прогнозата за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт се правят оценка като уравновесени за 2024 година, отбелязва още Българска народна банка., до момента в който за 2025 година и 2026 година доминират опасности за осъществяване на по-нисък напредък по отношение на новия базисен сюжет поради продължаващите световни геополитически спорове. В допълнение не престават да съществуват обилни вътрешни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове, финансирани както с национални средства, по този начин и със средства от Европейски Съюз, се споделя в отчета на централната банка.
Пред реализирането на прогнозата за инфлацията в кратковременен небосвод пък съществуват опасности за по-бавно повишаване на потребителските цени по отношение на базисния сюжет, до момента в който в средносрочен проект доминират основно опасности за по-висока от плануваната инфлация.
В кратковременен проект рисковете в посока по-бавно повишаване на потребителските цени произтичат основно от опцията за по-голямо от предстоящото намаляване на административно определяните цени, както и от евентуално по-силно и бързо преместване от страна на компаниите на понижаващите се цени на суровините на интернационалните пазари върху крайните потребителски цени в страната.
В средносрочен проект възможното осъществяване на по-бързо и постоянно индексиране на заплатите в условия на дефицит на работна мощ, по-силно от предстоящото повишаване на потребителското търсене, както и по-голямо от плануваното повишаване на стоките и услугите с административно определяни цени съставляват опасности в посока по-висока инфлация по отношение на базисния сюжет, отбелязва Българска народна банка.
От Българска народна банка чакат по-бавно и по-слабо от плануваното в миналата прогноза повишение на лихвените проценти по новодоговорени депозити и по новоотпуснати заеми за семейства до края на 2024 година и през 2025 година, след което лихвените проценти да се задържат на равнища, покрай достигнатите.
Това означават от Българска народна банка в тримесечната макроикономическа прогноза, която показва годишни прогнози за съществени макроикономически индикатори за България през настоящата и идващите две години.
Ефектите от стягането на паричната политика в еврозоната, както и от повишението на ставката на наложителните минимални запаси на банките до 12%, подхванато от Българска народна банка от средата на 2023 година, върху лихвените проценти по депозити и заеми в бранша на семействата не престават да са лимитирани за банковата система като цяло. А това е в изискванията на висок приток на привлечени средства, висока ликвидност и мощна конкуренция сред банките.
Отчитайки предстоящата динамичност на краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар в еврозоната, от Българска народна банка предвиждат лихвените проценти по нови фирмени заеми да стартират да се намаляват от средата на 2024 година до края на 2025 година, а след това да се задържат покрай достигнатите равнища.
В изискванията на последователно повишение на лихвените проценти по депозити и запазващи се желания на семействата за икономисване под формата на банкови депозити
се чака годишният напредък на депозитите на неправителствения бранш да остане висок, само че да се забави до 7.6% в края на 2024 година и до 6.9% в края на 2025 година и на 2026 година в сходство с предвижданата динамичност за растежа на заплатите.
От Българска народна банка предвиждат годишният напредък на заема за неправителствения бранш да следва наклонност към закъснение, което да е по-слабо спрямо миналата прогноза и да доближи 8.5% през 2024 година, 6.9% през 2025 година и 6.8% през 2026-а. За низходящата динамичност се чака да допринесат понижаването на инфлацията, последователното повишение на лихвените проценти по заеми за бранша на семействата и забавянето на растежа на цените на жилищата.
Според централната банка, в поддръжка на растежа ще бъде вътрешното търсене, до момента в който чистият експорт ще се отрази негативно. Вътрешното търсене се планува да бъде подкрепено от повишаване на частното ползване в изискванията на повишаващи се приходи от труд в действително изражение, напредък на капиталовата интензивност, както и от по-високо държавно ползване.
За ускоряването на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт главно въздействие оказва допусканото прекосяване на приноса на изменението на запасите от мощно негативен през 2023 година в безпристрастен през 2024 година, заложено в новата прогноза на Българска народна банка.
Негативната динамичност на чистия експорт пък отразява планувания по-голям напредък на вноса по отношение на този на износа на артикули и услуги. Външното търсене на български артикули и услуги се чака да нарасне с 2,1% през 2024 година и да се форсира до 3,3% през 2025 година и до 3,4% през 2026 г.
Българска народна банка чака растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се форсира през 2025 година до 3,3% и по-късно да се забави до 2,6% през 2026 година, като тази динамичност в огромна степен се дефинира от заложения профил на обществените вложения.
Централната банка предвижда годишната хармонизирана инфлация в България да се забави до 2,3% в края на актуалната година, а средносрочната инфлация да доближи 3%. В края на 2025 година се чака инфлацията да се форсира леко до 2,7% и да остане на това равнище в края на 2026 година В средносрочен проект Българска народна банка чака позитивният принос на базисните съставни елементи за общата инфлация да остане забележителен.
Рисковете пред прогнозата за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт се правят оценка като уравновесени за 2024 година, отбелязва още Българска народна банка., до момента в който за 2025 година и 2026 година доминират опасности за осъществяване на по-нисък напредък по отношение на новия базисен сюжет поради продължаващите световни геополитически спорове. В допълнение не престават да съществуват обилни вътрешни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове, финансирани както с национални средства, по този начин и със средства от Европейски Съюз, се споделя в отчета на централната банка.
Пред реализирането на прогнозата за инфлацията в кратковременен небосвод пък съществуват опасности за по-бавно повишаване на потребителските цени по отношение на базисния сюжет, до момента в който в средносрочен проект доминират основно опасности за по-висока от плануваната инфлация.
В кратковременен проект рисковете в посока по-бавно повишаване на потребителските цени произтичат основно от опцията за по-голямо от предстоящото намаляване на административно определяните цени, както и от евентуално по-силно и бързо преместване от страна на компаниите на понижаващите се цени на суровините на интернационалните пазари върху крайните потребителски цени в страната.
В средносрочен проект възможното осъществяване на по-бързо и постоянно индексиране на заплатите в условия на дефицит на работна мощ, по-силно от предстоящото повишаване на потребителското търсене, както и по-голямо от плануваното повишаване на стоките и услугите с административно определяни цени съставляват опасности в посока по-висока инфлация по отношение на базисния сюжет, отбелязва Българска народна банка.
От Българска народна банка чакат по-бавно и по-слабо от плануваното в миналата прогноза повишение на лихвените проценти по новодоговорени депозити и по новоотпуснати заеми за семейства до края на 2024 година и през 2025 година, след което лихвените проценти да се задържат на равнища, покрай достигнатите.
Това означават от Българска народна банка в тримесечната макроикономическа прогноза, която показва годишни прогнози за съществени макроикономически индикатори за България през настоящата и идващите две години.
Ефектите от стягането на паричната политика в еврозоната, както и от повишението на ставката на наложителните минимални запаси на банките до 12%, подхванато от Българска народна банка от средата на 2023 година, върху лихвените проценти по депозити и заеми в бранша на семействата не престават да са лимитирани за банковата система като цяло. А това е в изискванията на висок приток на привлечени средства, висока ликвидност и мощна конкуренция сред банките.
Отчитайки предстоящата динамичност на краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар в еврозоната, от Българска народна банка предвиждат лихвените проценти по нови фирмени заеми да стартират да се намаляват от средата на 2024 година до края на 2025 година, а след това да се задържат покрай достигнатите равнища.
В изискванията на последователно повишение на лихвените проценти по депозити и запазващи се желания на семействата за икономисване под формата на банкови депозити
се чака годишният напредък на депозитите на неправителствения бранш да остане висок, само че да се забави до 7.6% в края на 2024 година и до 6.9% в края на 2025 година и на 2026 година в сходство с предвижданата динамичност за растежа на заплатите.
От Българска народна банка предвиждат годишният напредък на заема за неправителствения бранш да следва наклонност към закъснение, което да е по-слабо спрямо миналата прогноза и да доближи 8.5% през 2024 година, 6.9% през 2025 година и 6.8% през 2026-а. За низходящата динамичност се чака да допринесат понижаването на инфлацията, последователното повишение на лихвените проценти по заеми за бранша на семействата и забавянето на растежа на цените на жилищата.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ