Брутният външен дълг на страната расте до 41.53 млрд. евро
Брутният външен дълг на България в края на декември предходната година доближи до 41.53 милиарда евро, което е 61.8% от Брутният вътрешен продукт на страната, оповестява Българска норадно банка. Изчисленията са направени при Брутният вътрешен продукт в размер на 67.24 милиарда евро за 2021 година (прогноза на БНБ) и 61.33 милиарда евро за 2020 година (по данни на Национален статистически институт от 18.10.2021 г.). Брутният външен дълг нараства с 1.90 милиарда евро (4.8%) спрямо края на декември 2020 година, когато е бил 39.63 милиарда евро, или 64.6% от Брутният вътрешен продукт. Такава е наклонността от последните четири години.
Нарастване има и при краткосрочните, и при дългосродните отговорности на страната ни. В края на декември предходната година краткосрочните отговорности на страната са 67.16 милиарда евро (16.2% от брутния дълг, 10% от БВП). На годишна база те се усилват с 641.5 млн. евро (10.6%). Дългосрочните отговорности пък са 34.81 милиарда евро, което е 83.8% от брутния дълг и 51.8% от Брутният вътрешен продукт. Увеличението по този индикатор с 1.26 милиарда евро (3.8%) по отношение на края на декември 2020-а.
Дългосрочните отговорности имат все по-голям дял в брутния външен дълг.
Към края на декември 26.03 милиарда евро (62.7%) от брутните външни отговорности на България са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 82.5% от тези суми при 85% година по-рано.
Брутният външен дълг на бранш „ Държавно ръководство “ в края на декември е 8.26 милиарда евро (12.3% от БВП), оповестяват от централната банка. Тези външни отговорности се усилват с 236.7 млн. евро (3%). Външните отговорности на Централната банка са 1.99 милиарда евро (3% от БВП). Те също се покачват - с 1.16 милиарда евро (141.1%).
Вътрешнофирменото кредитиране /преки инвестиции/ е в размер на 13.81 милиарда евро (20.5% от БВП) в края на декември, като понижават с 451.2 млн. евро (3.2%) на годишна база. Тази наклонност се следи от 2017-а насам. Вътрешнофирменото кредитиране е с най-значителен дял в структурата на външния ни дълг - 33.3% към края на декември предходната година при 36% година по-рано.
Нарастване има и при краткосрочните, и при дългосродните отговорности на страната ни. В края на декември предходната година краткосрочните отговорности на страната са 67.16 милиарда евро (16.2% от брутния дълг, 10% от БВП). На годишна база те се усилват с 641.5 млн. евро (10.6%). Дългосрочните отговорности пък са 34.81 милиарда евро, което е 83.8% от брутния дълг и 51.8% от Брутният вътрешен продукт. Увеличението по този индикатор с 1.26 милиарда евро (3.8%) по отношение на края на декември 2020-а.
Дългосрочните отговорности имат все по-голям дял в брутния външен дълг.
Към края на декември 26.03 милиарда евро (62.7%) от брутните външни отговорности на България са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 82.5% от тези суми при 85% година по-рано.
Брутният външен дълг на бранш „ Държавно ръководство “ в края на декември е 8.26 милиарда евро (12.3% от БВП), оповестяват от централната банка. Тези външни отговорности се усилват с 236.7 млн. евро (3%). Външните отговорности на Централната банка са 1.99 милиарда евро (3% от БВП). Те също се покачват - с 1.16 милиарда евро (141.1%).
Вътрешнофирменото кредитиране /преки инвестиции/ е в размер на 13.81 милиарда евро (20.5% от БВП) в края на декември, като понижават с 451.2 млн. евро (3.2%) на годишна база. Тази наклонност се следи от 2017-а насам. Вътрешнофирменото кредитиране е с най-значителен дял в структурата на външния ни дълг - 33.3% към края на декември предходната година при 36% година по-рано.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ