Грешните политически решения в енергетиката може да струват милиарди долари на българските данъкоплатци
Брутална интервенция на страната, популистка ценова политика, натискът върху частните компании, карат от ден на ден огромните задгранични вложители да се отдръпват от българската енергетика, а множеството арбитражни каузи на частни енергийни компании против страната поради нарушени бизнес ползи заплашват държавния бюджет със стотици милиарди санкции, написа в собствен разбор енергийният специалист Галина Александрова. Проблемите в енергетиката не престават към този момент трето десетилетие и въпреки през последните две години да има положителни стъпки към финансова стабилизация и ускорена либерализация, средата за бизнес в бранша остава сложна.
Сумата единствено за консултантските услуги по интернационалните арбитражни каузи към края на 2016 година е за близо 36 млн. лева, съгласно тогавашния доклад на финансовото министерство. Отделно и неведнъж по-големи са глобите за страната при загуба на арбитража, което е правилото, най-малко до момента. Това са големи разноски, които плащаме всички ние - като консуматори на сила и като данъкоплатци.
Като най-пресен образец за политически напън Галина Александрова показва
опитит е за прекъсване на договорката за активите на ЧЕЗ в България
След отхвърли от концепцията за влизане на страната в договорката, ЧЕЗ и компанията покупател трябваше да преминат през препитване в парламентарната комисия по енергетика, основана беше и краткотрайна парламентарна комисия за следствие на събитията към договорката за ЧЕЗ. Междувременно Народното събрание реши Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) да има пълномощия да се произнася по търговски покупко-продажби. Част от депутатите - главно тези от левицата, разчетоха това като право на регулатора да стопира покупко-продажби сред частни търговски сдружения и в този момент се пробват да пренесат това право върху договорката за ЧЕЗ, макар че там към този момент има подписан контракт. И откакто стана ясно, че това не може да стане без написани правила по кое време, по какъв начин и коя договорка да бъде спирана, в този момент следва да се пишат критерии. А тъй като те ще бъдат писани и одобрявани от същите тези политици, може да се допусна каква голяма територия за субективизъм ще се отвори при сходни оценки в бъдеще, счита енергийният специалист Галина Александрова.
Според нея намесата на регулатора в договорката с ЧЕЗ, която в юридически смисъл е завършена с сключване на контракта, би било още най-драстичната досега интервенция в делата на частни компании и ще бъде мощен коз за чешката компания, която, към този момент е ясно, при положение на преустановяване на договорката ще заведе арбитражно дело против българската страна за цената на договорката. По неофициална информация става дума за 360 млн. евро. Отделно компанията покупател Инерком също ще заведе арбитражен иск за понесени вреди вследствие на направени разноски и пропуснати изгоди. Така залогът за политическото късогледство и нерешителността на ръководещите скача над 1 милиарда лв. и ще бъде платена от бюджета, т.е. от българските данъкоплатци.
Важно е да се напомни, че когато се продаваха остатъчните дялове на страната в електроразпределителните сдружения, нямаше никакви критерии - продажбата стана през борсата с единственият аршин най-високата цена. При покупко-продажби сред две частни компании обаче страната ще постанова критерии - това е цялостен нонсенс, считат специалистът. Ефектът от тези самодейни начинания е точки в интерес на бъдещи искания на ЧЕЗ и подсигурява загуба за българската страна в вероятно ново арбитражно дело.
В същото време
популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния бранш
Най-потърпевши са електроразпределителните предприятия. И трите сдружения са преструктурирани, разноските и личният състав им са усъвършенствани, а вложенията в разпределителната мрежа - приблизително и ниско напрежение набъбнаха. Проблемът, обаче, е, че вследствие на рестриктивната ценова политика и честите промени в регулаторната рамка облагите на компаниите изчезнаха. Преди време от EVN разясниха, че в случай че през 2008 година от 100 лева сметка на потребителите сдружението е било отговорно за 17 лева, през 2013 година то е трябвало да обезпечава активността си с 13 лева, а към този миг този дял е паднал още повече. От ЧЕЗ пресмятат, че делът на компанията в сметка от 100 лева е едвам 9 лв.. Намаляването на този дял беше за сметка на увеличението на цените за произвеждане на електрическа енергия и на доставките и преноса от държавните НЕК и ЕСО. За да реализира това, регулаторът - преди ДКЕВР, в този момент КЕВР, просто свиваше приетите разноски за вложения на сдруженията - единствено за три години те бяха свити с над 17%. Това докара до нуждата сдруженията да теглят заеми, с цел да обезпечат нужните средства за вложения. Защото в това време регулаторът постанова санкции /които съдът най-често отхвърляше/ и даже стартира производства за лишаване на лицензи.
Така след години на ценови еквилибристики, непрекъснати промени на разпоредбите, инспекции и закани за лишаване на лицензи трите електроразпределителни компании заведоха арбитражни разделям в ICSID - Международния център за споразумяване на капиталови разногласия във Вашингтон.
Прегледът на документите на финансовото министерство сочи, че още през 2016 година в доклада за осъществяването на бюджета е посочен рискът от големи разноски за държавния бюджет при загуба на трите арбитражни каузи, заведени от електроразпределителните сдружения ЕВН, " Енерго-Про " и ЧЕЗ. Само по тях претенциите надвишават 2 милиарда лв..
Над 3 милиарда лв. ще заплати страната при едностранно преустановяване на договорите с американски централи.
Преди повече от година НЕК с дейното подпомагане на енергийното министерство организира договаряния с Топлоелектрическа централа „ ЕЙ И Европейски Съюз Гълъбово " и Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 ", вследствие на което бяха предоговорени някои от изискванията по договорите, свързани със заплащането на студения запас. отпреди няколко години. Резултатът е понижаване на разноските на НЕК със 100 млн. лева годишно за 10 годишен интервал. Работодателските организации обаче натискат държавното управление да приключи предварително дълготрайните контракти с двете централи. Това искане се поддържа и декларира и от ръководителя на енергийната комисия към Народното събрание Делян Добрев.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова неведнъж изяснява, че в случай че страната ни едностранно приключи дълготрайните контракти с двете американски централи, съгласно експертни калкулации ще би трябвало да понесе финансова вреда от към 3 милиарда лева Тъй като централите в Маришкия басейн създават към 40 - 45 % от електрическата енергия в България, в тази ситуация така наречен огромни консуматори на еленергия може да нанесе вреди на целия електроенергиен пазар. Така резултатът от тяхното искане за преустановяване на договорите може да докара до съществени проблеми - освен финансови вреди за държавния бюджет, само че и до рецесия в бранша, от която някои от индустриалните консуматори също може да понесат тежки загуби.
Примерите могат да бъдат продължени, а сумите да нарастват, счита енергийният специалист. При всички случаи става въпрос за милиарди. Това, че ще ги заплати страната, значи че плащаме всички като данъкоплатци, значи също, че тези разноски ще " изядат " пари, които другояче ще отидат за обществено подкрепяне, за инвалидите, за пенсии, за обучение, за опазване на здравето и за просвета - браншове, които се финансират от държавния бюджет и за които все не доближават средства.
Сумата единствено за консултантските услуги по интернационалните арбитражни каузи към края на 2016 година е за близо 36 млн. лева, съгласно тогавашния доклад на финансовото министерство. Отделно и неведнъж по-големи са глобите за страната при загуба на арбитража, което е правилото, най-малко до момента. Това са големи разноски, които плащаме всички ние - като консуматори на сила и като данъкоплатци.
Като най-пресен образец за политически напън Галина Александрова показва
опитит е за прекъсване на договорката за активите на ЧЕЗ в България
След отхвърли от концепцията за влизане на страната в договорката, ЧЕЗ и компанията покупател трябваше да преминат през препитване в парламентарната комисия по енергетика, основана беше и краткотрайна парламентарна комисия за следствие на събитията към договорката за ЧЕЗ. Междувременно Народното събрание реши Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) да има пълномощия да се произнася по търговски покупко-продажби. Част от депутатите - главно тези от левицата, разчетоха това като право на регулатора да стопира покупко-продажби сред частни търговски сдружения и в този момент се пробват да пренесат това право върху договорката за ЧЕЗ, макар че там към този момент има подписан контракт. И откакто стана ясно, че това не може да стане без написани правила по кое време, по какъв начин и коя договорка да бъде спирана, в този момент следва да се пишат критерии. А тъй като те ще бъдат писани и одобрявани от същите тези политици, може да се допусна каква голяма територия за субективизъм ще се отвори при сходни оценки в бъдеще, счита енергийният специалист Галина Александрова.
Според нея намесата на регулатора в договорката с ЧЕЗ, която в юридически смисъл е завършена с сключване на контракта, би било още най-драстичната досега интервенция в делата на частни компании и ще бъде мощен коз за чешката компания, която, към този момент е ясно, при положение на преустановяване на договорката ще заведе арбитражно дело против българската страна за цената на договорката. По неофициална информация става дума за 360 млн. евро. Отделно компанията покупател Инерком също ще заведе арбитражен иск за понесени вреди вследствие на направени разноски и пропуснати изгоди. Така залогът за политическото късогледство и нерешителността на ръководещите скача над 1 милиарда лв. и ще бъде платена от бюджета, т.е. от българските данъкоплатци.
Важно е да се напомни, че когато се продаваха остатъчните дялове на страната в електроразпределителните сдружения, нямаше никакви критерии - продажбата стана през борсата с единственият аршин най-високата цена. При покупко-продажби сред две частни компании обаче страната ще постанова критерии - това е цялостен нонсенс, считат специалистът. Ефектът от тези самодейни начинания е точки в интерес на бъдещи искания на ЧЕЗ и подсигурява загуба за българската страна в вероятно ново арбитражно дело.
В същото време
популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния бранш
Най-потърпевши са електроразпределителните предприятия. И трите сдружения са преструктурирани, разноските и личният състав им са усъвършенствани, а вложенията в разпределителната мрежа - приблизително и ниско напрежение набъбнаха. Проблемът, обаче, е, че вследствие на рестриктивната ценова политика и честите промени в регулаторната рамка облагите на компаниите изчезнаха. Преди време от EVN разясниха, че в случай че през 2008 година от 100 лева сметка на потребителите сдружението е било отговорно за 17 лева, през 2013 година то е трябвало да обезпечава активността си с 13 лева, а към този миг този дял е паднал още повече. От ЧЕЗ пресмятат, че делът на компанията в сметка от 100 лева е едвам 9 лв.. Намаляването на този дял беше за сметка на увеличението на цените за произвеждане на електрическа енергия и на доставките и преноса от държавните НЕК и ЕСО. За да реализира това, регулаторът - преди ДКЕВР, в този момент КЕВР, просто свиваше приетите разноски за вложения на сдруженията - единствено за три години те бяха свити с над 17%. Това докара до нуждата сдруженията да теглят заеми, с цел да обезпечат нужните средства за вложения. Защото в това време регулаторът постанова санкции /които съдът най-често отхвърляше/ и даже стартира производства за лишаване на лицензи.
Така след години на ценови еквилибристики, непрекъснати промени на разпоредбите, инспекции и закани за лишаване на лицензи трите електроразпределителни компании заведоха арбитражни разделям в ICSID - Международния център за споразумяване на капиталови разногласия във Вашингтон.
Прегледът на документите на финансовото министерство сочи, че още през 2016 година в доклада за осъществяването на бюджета е посочен рискът от големи разноски за държавния бюджет при загуба на трите арбитражни каузи, заведени от електроразпределителните сдружения ЕВН, " Енерго-Про " и ЧЕЗ. Само по тях претенциите надвишават 2 милиарда лв..
Над 3 милиарда лв. ще заплати страната при едностранно преустановяване на договорите с американски централи.
Преди повече от година НЕК с дейното подпомагане на енергийното министерство организира договаряния с Топлоелектрическа централа „ ЕЙ И Европейски Съюз Гълъбово " и Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 ", вследствие на което бяха предоговорени някои от изискванията по договорите, свързани със заплащането на студения запас. отпреди няколко години. Резултатът е понижаване на разноските на НЕК със 100 млн. лева годишно за 10 годишен интервал. Работодателските организации обаче натискат държавното управление да приключи предварително дълготрайните контракти с двете централи. Това искане се поддържа и декларира и от ръководителя на енергийната комисия към Народното събрание Делян Добрев.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова неведнъж изяснява, че в случай че страната ни едностранно приключи дълготрайните контракти с двете американски централи, съгласно експертни калкулации ще би трябвало да понесе финансова вреда от към 3 милиарда лева Тъй като централите в Маришкия басейн създават към 40 - 45 % от електрическата енергия в България, в тази ситуация така наречен огромни консуматори на еленергия може да нанесе вреди на целия електроенергиен пазар. Така резултатът от тяхното искане за преустановяване на договорите може да докара до съществени проблеми - освен финансови вреди за държавния бюджет, само че и до рецесия в бранша, от която някои от индустриалните консуматори също може да понесат тежки загуби.
Примерите могат да бъдат продължени, а сумите да нарастват, счита енергийният специалист. При всички случаи става въпрос за милиарди. Това, че ще ги заплати страната, значи че плащаме всички като данъкоплатци, значи също, че тези разноски ще " изядат " пари, които другояче ще отидат за обществено подкрепяне, за инвалидите, за пенсии, за обучение, за опазване на здравето и за просвета - браншове, които се финансират от държавния бюджет и за които все не доближават средства.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ